Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 240
Зависи и от внуците, не само от родителите. Внуците могат да искат да си играят с приятелчета на детската площадка, а не да бъдат с баба си.
Но да, определено бабата не е единствената, чието мнение е от значение. Естествено, че и нейното има значение, но не е само то.
Виж целия пост
# 241
За това отделно е най-добре, всяка жаба да си знае гьола. Ако не му харесва, наема си детегледачка и бабата си пие кафето с приятелки по цял ден и си вижда внуците колкото пъти си реши, за да им се порадва, каквато е и би трябвало да бъде ролята на баби и дядовци. При това положение бабата няма да има право на забележки и мнения и трябва да си затваря устата.

Точно така, всяка жаба да си знае гьола. И бабата ще вижда внучето, когато родителите му преценят, че е удобно, а не когато си поиска.
Виж целия пост
# 242
А бабата като има имоти и не ги преотстъпва на децата, а си ги дава под наем, почват да й се сърдят колко е стисната.
Виж целия пост
# 243
А бабата като има имоти и не ги преотстъпва на децата, а си ги дава под наем, почват да й се сърдят колко е стисната.

Е, няма какво да й се сърдят. Всеки може да прави с имуществото си каквото прецени и е крайно неприятно да се наказва бабата чрез невиждане на внуците, защото е отказала да даде жилището. Все пак, тя не е длъжна да дава нищо повече на децата си след навършване на пълнолетието им и/или до завършването на университет до 25 години, мисля беше по закон. Примерно бабата би могла при това положение да завещае имуществото си на внуците ако иска, или пък на съвсем други хора, които са мили с нея.

В "Двама мъже и половина" в една от сериите майката на Чарли и Алън си намери гей семейство с дете, за което се грижеше, понеже собствените й синове не й даваха да вижда внука си. Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 244
Ама как се промъква тънката нишка на изнудване, чрез имоти.
Виж целия пост
# 245
Ама как се промъква тънката нишка на изнудване, чрез имоти.

Замесени ли са много пари, винаги има изнудване, дума да няма. Иначе банките ей ги къде са....
Виж целия пост
# 246
Звучи много зле.

пп. Ние сме с кредит от банка и сме в добри отношения с родителите си. И те не зависят от апартаменти и наследства, слава богу.
Виж целия пост
# 247
Нито бабата е длъжна да дава жилище, нито родителите са длъжни да "дават" внуците.
Виж целия пост
# 248

Е, няма какво да й се сърдят. Всеки може да прави с имуществото си каквото прецени и е крайно неприятно да се наказва бабата чрез невиждане на внуците, защото е отказала да даде жилището. Все пак, тя не е длъжна да дава нищо повече на децата си след навършване на пълнолетието им и/или до завършването на университет до 25 години, мисля беше по закон. Примерно бабата би могла при това положение да завещае имуществото си на внуците ако иска, или пък на съвсем други хора, които са мили с нея.


Janelle, част от нещата в поста ти са базиране на гледане на американски филми, но българското законодателство не работи така. Да, бабата може да завещава на когото си иска каквото си иска, но съгласно българския закон за наследство, има т.нар. запазена част и ощетените са в правото си да оспорят всичко.
А има и друго - като бабата е толкова оправна, принципно питам, и не дължи на никого нищо (тук съм съгласна) какво ще бъде виждането ѝ за отглеждането ѝ, когато вече не може да се справя сама? Защото пък може да съди децата си да ѝ плащат издръжка, но не може да изисква от тях да я гледат, нали. И да размята и да не размята завещания, тухлите няма да ти сготвят купичка със супа или да ти купят пресен хляб.

Това, което се опитвам да ти подскажа е, че бабата може да се изявява сега в силната позиция, а младите - да са изтощени, да нямат възможност и т.н. Да, ама децата растат, много бързо при това, а бабите - за тяхно огромно съжаление остаряват. И тогава може да стане каквото повикало - такова се обадило. А колкото до внуците - те са деца на родителите си, така че ще се виждат с баба си когато мама и татко решат. А и с жилища и без жилща - забележките са крайно неприемливи в чуждия дом.
Виж целия пост
# 249
А бабата като има имоти и не ги преотстъпва на децата, а си ги дава под наем, почват да й се сърдят колко е стисната.
Това е моят план. Да ми се сърдят, колкото си искат. Ако има нещо за получаване, ще е след като съм на оня свят и не съм го похарчила за лекарства или на Аруба.
Виж целия пост
# 250
Скрит текст:

Е, няма какво да й се сърдят. Всеки може да прави с имуществото си каквото прецени и е крайно неприятно да се наказва бабата чрез невиждане на внуците, защото е отказала да даде жилището. Все пак, тя не е длъжна да дава нищо повече на децата си след навършване на пълнолетието им и/или до завършването на университет до 25 години, мисля беше по закон. Примерно бабата би могла при това положение да завещае имуществото си на внуците ако иска, или пък на съвсем други хора, които са мили с нея.

Janelle, част от нещата в поста ти са базиране на гледане на американски филми, но българското законодателство не работи така. Да, бабата може да завещава на когото си иска каквото си иска, но съгласно българския закон за наследство, има т.нар. запазена част и ощетените са в правото си да оспорят всичко.
А има и друго - като бабата е толкова оправна, принципно питам, и не дължи на никого нищо (тук съм съгласна) какво ще бъде виждането ѝ за отглеждането ѝ, когато вече не може да се справя сама? Защото пък може да съди децата си да ѝ плащат издръжка, но не може да изисква от тях да я гледат, нали. И да размята и да не размята завещания, тухлите няма да ти сготвят купичка със супа или да ти купят пресен хляб.

Това, което се опитвам да ти подскажа е, че бабата може да се изявява сега в силната позиция, а младите - да са изтощени, да нямат възможност и т.н. Да, ама децата растат, много бързо при това, а бабите - за тяхно огромно съжаление остаряват. И тогава може да стане каквото повикало - такова се обадило. А колкото до внуците - те са деца на родителите си, така че ще се виждат с баба си когато мама и татко решат. А и с жилища и без жилща - забележките са крайно неприемливи в чуждия дом.

Всяка умна баба, каквато ще съм аз, ще си приготви нещата предварително.
Моят план е сама да отида в старчески дом като ми дойде времето, защото не мисля да натоварвам децата си със съществуванието си. Ако искат да ме виждат, добре, ако не - пак добре. Ето защо всяка умна бъдеща баба ще направи така, че да има пари за старини и ако това значи, че младите трябва да се разходят до някоя банка, за да си купят жилище, so be it. Старческите домове са пълни със старци, които са подарили имотите си на децата си, а пак са се оказали там, без младите да им готвят супички.

Внуците да си решават какво да правят - ако са умни и любвеобилни, ще се въртят около бабите, защото бабите не възпитават, не налагат правила, а само се радват на присъствието им и им четат приказки. Могат и ценен съвет да дадат понякога. Все пак, децата не остават винаги на 2 годинки, нали така?

Запазените части от завещанието са малки, освен това завещателят не би трябвало да се интересува от това. Той си пише завещанието и после, като му дойде времето, си заминава от този свят. Да се оправят хората след това както си искат.
Виж целия пост
# 251
Скрит текст:
Скрит текст:

Е, няма какво да й се сърдят. Всеки може да прави с имуществото си каквото прецени и е крайно неприятно да се наказва бабата чрез невиждане на внуците, защото е отказала да даде жилището. Все пак, тя не е длъжна да дава нищо повече на децата си след навършване на пълнолетието им и/или до завършването на университет до 25 години, мисля беше по закон. Примерно бабата би могла при това положение да завещае имуществото си на внуците ако иска, или пък на съвсем други хора, които са мили с нея.

Janelle, част от нещата в поста ти са базиране на гледане на американски филми, но българското законодателство не работи така. Да, бабата може да завещава на когото си иска каквото си иска, но съгласно българския закон за наследство, има т.нар. запазена част и ощетените са в правото си да оспорят всичко.
А има и друго - като бабата е толкова оправна, принципно питам, и не дължи на никого нищо (тук съм съгласна) какво ще бъде виждането ѝ за отглеждането ѝ, когато вече не може да се справя сама? Защото пък може да съди децата си да ѝ плащат издръжка, но не може да изисква от тях да я гледат, нали. И да размята и да не размята завещания, тухлите няма да ти сготвят купичка със супа или да ти купят пресен хляб.

Това, което се опитвам да ти подскажа е, че бабата може да се изявява сега в силната позиция, а младите - да са изтощени, да нямат възможност и т.н. Да, ама децата растат, много бързо при това, а бабите - за тяхно огромно съжаление остаряват. И тогава може да стане каквото повикало - такова се обадило. А колкото до внуците - те са деца на родителите си, така че ще се виждат с баба си когато мама и татко решат. А и с жилища и без жилща - забележките са крайно неприемливи в чуждия дом.

Всяка умна баба, каквато ще съм аз, ще си приготви нещата предварително.
Моят план е сама да отида в старчески дом като ми дойде времето, защото не мисля да натоварвам децата си със съществуванието си. Ако искат да ме виждат, добре, ако не - пак добре.
Скрит текст:
Ето защо всяка умна бъдеща баба ще направи така, че да има пари за старини и ако това значи, че младите трябва да се разходят до някоя банка, за да си купят жилище, so be it. Старческите домове са пълни със старци, които са подарили имотите си на децата си, а пак са се оказали там, без младите да им готвят супички.

Внуците да си решават какво да правят - ако са умни и любвеобилни, ще се въртят около бабите, защото бабите не възпитават, не налагат правила, а само се радват на присъствието им и им четат приказки. Могат и ценен съвет да дадат понякога. Все пак, децата не остават винаги на 2 годинки, нали така?

Запазените части от завещанието са малки, освен това завещателят не би трябвало да се интересува от това. Той си пише завещанието и после, като му дойде времето, си заминава от този свят. Да се оправят хората след това както си искат.

Тя и моята майка така казваше м-у 65-75 г. сетне би отбой и като станеше дума добиваше жална физиономия "толкова ли не съм заслужила..." Сега е на 84 г. и казва пенсията ми не стига да си покривам дома и лекарствата. А апартаментът е семеен, имаме наследство от татко, няма как да се възползва от него, ако рече да прави нещо.
Въобще, нещата никога не са като по учебник.
Виж целия пост
# 252
Скрит текст:
Скрит текст:

Е, няма какво да й се сърдят. Всеки може да прави с имуществото си каквото прецени и е крайно неприятно да се наказва бабата чрез невиждане на внуците, защото е отказала да даде жилището. Все пак, тя не е длъжна да дава нищо повече на децата си след навършване на пълнолетието им и/или до завършването на университет до 25 години, мисля беше по закон. Примерно бабата би могла при това положение да завещае имуществото си на внуците ако иска, или пък на съвсем други хора, които са мили с нея.

Janelle, част от нещата в поста ти са базиране на гледане на американски филми, но българското законодателство не работи така. Да, бабата може да завещава на когото си иска каквото си иска, но съгласно българския закон за наследство, има т.нар. запазена част и ощетените са в правото си да оспорят всичко.
А има и друго - като бабата е толкова оправна, принципно питам, и не дължи на никого нищо (тук съм съгласна) какво ще бъде виждането ѝ за отглеждането ѝ, когато вече не може да се справя сама? Защото пък може да съди децата си да ѝ плащат издръжка, но не може да изисква от тях да я гледат, нали. И да размята и да не размята завещания, тухлите няма да ти сготвят купичка със супа или да ти купят пресен хляб.

Това, което се опитвам да ти подскажа е, че бабата може да се изявява сега в силната позиция, а младите - да са изтощени, да нямат възможност и т.н. Да, ама децата растат, много бързо при това, а бабите - за тяхно огромно съжаление остаряват. И тогава може да стане каквото повикало - такова се обадило. А колкото до внуците - те са деца на родителите си, така че ще се виждат с баба си когато мама и татко решат. А и с жилища и без жилща - забележките са крайно неприемливи в чуждия дом.

Всяка умна баба, каквато ще съм аз, ще си приготви нещата предварително.
Моят план е сама да отида в старчески дом като ми дойде времето, защото не мисля да натоварвам децата си със съществуванието си. Ако искат да ме виждат, добре, ако не - пак добре.
Скрит текст:
Ето защо всяка умна бъдеща баба ще направи така, че да има пари за старини и ако това значи, че младите трябва да се разходят до някоя банка, за да си купят жилище, so be it. Старческите домове са пълни със старци, които са подарили имотите си на децата си, а пак са се оказали там, без младите да им готвят супички.

Внуците да си решават какво да правят - ако са умни и любвеобилни, ще се въртят около бабите, защото бабите не възпитават, не налагат правила, а само се радват на присъствието им и им четат приказки. Могат и ценен съвет да дадат понякога. Все пак, децата не остават винаги на 2 годинки, нали така?

Запазените части от завещанието са малки, освен това завещателят не би трябвало да се интересува от това. Той си пише завещанието и после, като му дойде времето, си заминава от този свят. Да се оправят хората след това както си искат.

Тя и моята майка така казваше м-у 65-75 г. сетне би отбой и като станеше дума добиваше жална физиономия "толкова ли не съм заслужила..." Сега е на 84 г. и казва пенсията ми не стига да си покривам дома и лекарствата. А апартаментът е семеен, имаме наследство от татко, няма как да се възползва от него, ако рече да прави нещо.
Въобще, нещата никога не са като по учебник.

Така е, да, който както си го направи. Аз даже съм си избрала дом (няма да кажа кой е, да не правя реклама), много е лъскав, предполагам, че като остарея, ще има още по-лъскави.
А иначе, нищо че апартаментът е семеен, ако реши може да го продаде и да ти изплати частта, или ако ти не си съгласна да продавате, ти да й изплатиш частта и тогава парите ще й стигнат за дом и лекарства.
Виж целия пост
# 253
А, последното не е сигурно. Зависи от стойността на апартамента, цените на дома, на лекарствата, колко дълго ще живее...
Виж целия пост
# 254
А, последното не е сигурно. Зависи от стойността на апартамента, цените на дома, на лекарствата, колко дълго ще живее...

Да, но все пак има и пенсия. Тя ще покрива част от разходите.
Във всички случаи парите от продажбата заедно с пенсията ще й стигнат да живее в дом доживот - може да не е скъп дом, но ще й стигнат, така като гледам цените на домовете среден клас. А ако има късмет, може да се уреди и в държавен. Тогава съвсем ще си е добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия