Баланс в отношенията с родителите

Същото каквото искам - помощ при нужда.
Ние също имаме ключ от дома на девера ми и даже не ни хрумва да каним хора там или да ровим из нещата им.

Естествено, че трябва да се отплащаш и те на теб. Ако ще се обичате, то то трябва да е БЕЗУСЛОВНО.
Няма да се тръшкаш, че същите тези близки са си "позволили" да пият кафе в дома ти, докато те няма.
Щото това е толкова дребнаво, че няма накъде.

Чакай малко... Хем безусловна любов, хем условие за отплащане...

Не, не. Условието за отплащане е безусловната любов и доверие от едната и от другата страна. Защото иначе се нарича използвачество - използване на любовта на другия за материални облаги (пазач на дома примерно).

Добре де, близкият, който има ключ, не е проблем да си доведе приятелки да пият кафе у вас. А може ли да си доведе гадже да правят секс, ако да речем няма удобен терен или не му се плаща хотел? Кво пък толкова? После ще си почистят, няма и да разберете.

Т.е. реакция по спешност. Евентуално веднъж на 2-3 години трябва да се отплаща с възползване от чуждото жилище, с ровене в чуждото бельо и т.н. Ясно.

Ти се майтапиш, но и родителката ми, и свекърът ми точно така разбираха даването на ключ. Затова и нямаха ключ от нас. Докато просто си представям реакцията девера ми, ако му спомена да води гости в нас. Ще ме изгледа неразбиращо и ще попита защо въобще трябва да води хора в нас, след като си има дом. Но човекът е железен.

О, това е лесно. Колко секс съм правила в дома на нашите, докато ги нямаше не е истина просто.
В това е тръпката, всъщност, да се прави секс на място, на което не трябва да се прави. Но...това е друга тема.
Дала ли съм ключ, не питам какво се случва, докато ме няма. Вярвам на човека безусловно и няма да му търся под вола теле. А ако дъщеря ми се затръшка, когато съм й казала, че съм си поканила приятелка да се порадваме на красивия й хол и да изпием по едно кафе, докато нея я няма, ще й върна ключа на момента.

Ох, оставете жената, толкова е горда с отношенията им, така с наслада ни го зачуква недостижимото за другите "безгранична обич и доверие", в семейството й има "любов и разбирателство" и затуй са им отворени вратите постоянно. Пък всички останали не сме достатъчно извисени.
Няма смисъл да се прелива от пусто в празно - в момента й правим вятъра. Колко възвишени, безусловни отношения имат, колко... чак до глупост.
То в тая тема, аз се дразня на разбиранията що е то семейство и разширено такова, ама това вече е прекалено.

Но моля Ви, това аз не съм го казала, казвате го Вие. Кой в какво се припознава, не е мой проблем, съжалявам. Просто всеки човек има различно разбиране за живота, за това рецепта няма, но според мен баланс има тогава, когато отношенията са РАВНИ. Не може едни да обичат безусловно, а други само да получават любов. Балансът е в равнопоставеността.

С последното съм напълно съгласна.

Да, това е условие. Както детето има право откаже ключ, така родителят има право да откаже услуга. Ако обаче очаква отплата срещу "услугите" си, то той не прави услуга и не проявява безусловна любов, а се явява вид наемник срещу заплащане. Доверие се дава, не се изисква, и ако някой ми каже, че ако му откажа нещо (да ми навлиза в личното пространство), значи му нямам доверие, ще го възприема за опит за манипулация.


Ти като единствена възможна причина виждаш някаква травма или психичен проблем ли? Причината попринцип е, че хората имат нужда от лично пространство, с което да разполагат, но ти не можеш да го разбереш, понеже при теб тази нужда не съществува по една или друга причина. Съответно изглежда се чувстваш в правото си да не се съобразяваш с чуждата такава - това показват опитите ти да я изкараш ненормална, а хората, която я имат - неблагодарни.

Ако собственикът си влиза когато иска, то на мен не ми е бил предоставен апартамент, а зандан с тъмничар. Ако човекът не само няма проблем да ми е тъмничар, а самодоволно ми го напомня, това говори доста ясно за личността му и отношението му към мен. И мога само да съжаля хората, които са в безизходица и им се налага да търпят.


Между другото, има един интересен експеримент (universe 25) по темата с личното пространство - затворили мишки на място, в което имали достатъчно храна и вода, но мястото било ограничено и реално нямали възможност за лично пространство и усамотение. Женските мишки престанали да си износват малките, а ако все пак родели, не се грижели за тях. При мъжките се наблюдавало загуба на интерес към секса, или секс с мъжки мишки, имало и прояви на канибализъм. Интересното е, че дори след възстановяване на нормални условия, оцелелите мишки не се върнали към нормално поведение. Та така за значението на личното пространство.

Ами нормалното е родителят да обича безусловно. Поне моето разбиране е такова. А детето е такова, каквото е. Дали ще обича родителите си и колко, зависи основно от родителите. Те са големите и разумни хора, които са решили да имат дете и да се грижат за него. Ако са адекватни, шансът да имат нормално, обичащо и отговорно дете е голям.
Изобщо не би ми минало през ума да водя приятелки в дома на детето си, боже господи, това е някакво извращение. Дори и аз да съм му подарила апартамента /дай боже да мога, един ден/.

То на мен не би ми хрумнало и секс да правя в дома на родителите ми, но хора всякакви.

Ставам, пия кафе и чета пет страници изписани. Не се хабете , от различни планети сте😉 , аз само от отговора на един въпрос ( какво е лично пространство за Janelle)  разбрах,  че е безмислено и спорът е обречен. Години наред се мъча да  обясня какво е и защо човешките същества имаме нужда от лично пространаство-  постигнах единствено малко повече уважение към нуждата си физически, психически и времево да оставам сама със себе си , за да се възстановявам и съхранявам като личност.