Баланс в отношенията с родителите

  • 28 258
  • 685
# 585
Т.е. любов и доверие се изразява само в това родителите ти и децата ти да могат да се ползват неограничено от всичко твое, както и когато им хрумне.
Виж целия пост
# 586
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.

Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.

Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.

Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.

Т.е. любов и доверие се изразява само в това родителите ти и децата ти да могат да се ползват неограничено от всичко твое, както и когато им хрумне.

Ако така го разбираш, добре.
Аз казах какво разбирам, оттам нататък всеки си прави сам изводите.
Виж целия пост
# 587
ако някой изтъкне като причина, че просто не му е приятно нещо, с което трябва да се съобразиш, ще го приемеш ли за откровеност, или ще го приемеш враждебно и като липса на доверие?
Виж целия пост
# 588
ако някой изтъкне като причина, че просто не му е приятно нещо, с което трябва да се съобразиш, ще я приемеш ли за откровеност или ще го приемеш враждебно и като липса на доверие?

Искам да ми кажат всичко честно и почтено. Нямам проблеми и оценявам високо това.
Виж целия пост
# 589
По-странно е защо изобщо майката не кани приятелки в своята къща, а другаде. И защо изобщо се налага дъщерята да дава обяснение.
Виж целия пост
# 590
ами казват ти, причината е - "не ми е приятно.край"
Виж целия пост
# 591
Скрит текст:
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.

Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.

Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.

Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.

Но ти си тази, която сведе причините до "липса на доверие". Честно казано, не би трябвало да има никакво значение какви са причините. Те са си лични на човека (в случая - детето). Ако са глупави, то си е за него. Какво води до това родителят да приема толкова лично нещата? Ако пък наистина е лично - дали не си го и заслужил с нещо? Ако отива в къщата и прережда всичко - детето има ли право това да не му е приятно?
Виж целия пост
# 592
Скрит текст:
Оттам нататък територията на загубено доверие и градене отново е отворена.

Допълваш се. Сега видях, другия път може и да пропусна. Отново свеждаш нещата до доверие. Отново казвам - не е въпрос на доверие. Ако единият смята, че винаги, когато не правиш това, което той иска, значи му нямаш доверие и трябва да го изграждаш от нулата - или е неадекватен, или е манипулатор. И в двата случая не виждам оправия, така че най-добре да не се занимавам. Той или ще се осъзнае, или не. Ако го направи, е добре дошъл, ако не - c'est la vie.

Не е до правене, а до обяснение ЗАЩО не правиш нещото, това се мъча да обясня.
Всяко нещо на този свят си има причини, те трябва да се казват честно, за да няма недоразумения.

Тука една жена каза, че не иска майка си у тях с приятелки, защото са "вмирисани бабишкери". Казва го на майка си в прав текст и всичко е ок. Майка й ще я разбере и няма проблем.

Но ти си тази, която сведе причините до "липса на доверие". Честно казано, не би трябвало да има никакво значение какви са причините. Те са си лични на човека (в случая - детето). Ако са глупави, то си е за него. Какво води до това родителят да приема толкова лично нещата? Ако пък наистина е лично - дали не си го и заслужил с нещо? Ако отива в къщата и прережда всичко - детето има ли право това да не му е приятно?

Ето колко е хубаво да обясним добре нещата.
Казваш си честно и почтено, естествено, че няма съвършени хора.
Колкото и да са детински причините, или дори прищевки, то те трябва да се кажат. Това е то, доверието - откровеността. Отваряш вратата към личността си, хората те виждат такъв, какъвто си.
Смяташ, че майка ти е вмирисан бабишкер, ок, кажи си й го, да ти олекне. Това имам предвид. Може пък и да вземе да се изкъпе (това в рамките на майтапа).
Виж целия пост
# 593
Не, не е задължително да се казват причините. Както и родителите не винаги са казвали причините за действията си на децата си.
Виж целия пост
# 594
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.
Виж целия пост
# 595
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.

Пак не се разбрахме.
Аз с това започнах много страници назад.
Като те кефи едно нещо, прави го, като не те кефи - не го прави.
Но е важно да има реципрочност, равнопоставеност. Не може да очакваш да получиш нещо, което ти самият не си склонен да дадеш, независимо дали е на психическо или на битово ниво, това казвам.
Слагаш граници - получаваш граници. Това е то, баланс.
Виж целия пост
# 596
Най-нормалното за децата, е с порастването да се отделят от родителите си физически и емоционално. Да не са зависими и да могат да се справят сами. Да имат свой живот. Да правят своите грешки и да печелят своите победи. Родителят трябва в един момент да пусне децата да се развиват самостоятелно. Да не ги манипулира. И тогава децата отвръщат с обич и добро отношение.
Само, че повечето родителки трудно пускат децата да имат свой живот, който може и да е различен от този в представите им. Трудно приемат, че няма те да казват и да се разпореждат с живота на децата си. И от там следват всички драми и простотии.
И пак казвам, адекватният родител дава обич и подкрепа на детето си безусловно. За всички други случаи може да има условия, за децата не. А ако пак се набъркат апартаменти, за себе си знам - ако имам и мога ще дам, без да очаквам ключ от апартамента, и без да се натрисам непоканена. И не бих натяквала, че ето видиш ли дала съм ти апартамент, пък ти не ми играеш по свирката. Направо се потрисам от такива отношения.
Виж целия пост
# 597
Откровеността не значи да казваш абсолютно всичко, което ти мине през главата. Но ми прави интересно впечатление, че ти явно смяташ, че хората нямат право не само на физическо лично пространство, но и на психическо такова. Те трябва да споделят както дома си, така и всичките си мисли с теб. Това е пълно издевателство над личността и тоталното й сливане с другите хора. Доста болно.

Пак не се разбрахме.
Аз с това започнах много страници назад.
Като те кефи едно нещо, прави го, като не те кефи - не го прави.
Но е важно да има реципрочност, равнопоставеност. Не може да очакваш да получиш нещо, което ти самият не си склонен да дадеш, независимо дали е на психическо или на битово ниво, това казвам.
Слагаш граници - получаваш граници. Това е то, баланс.

Балансът не се постига напременно със същото нещо. Може да е аз ограничвам А, ти опозволяваш А, но ограничваш Б, аз пък позволявам Б. И воала, пак имаме баланс Wink Но това е извън въпросът. Както вече казах, аз нямам проблем да ми бъдат поставени граници - същите или различни. Напротив, уважавам границите на хората. Щом ги изискват, те имат своите съображения. Естествено, че няма да поставям граници, а да очаквам безграничност. Това би било супер нагло.
Виж целия пост
# 598
Изпускате другият момент, който се случва при Janelle. Те взаимно си използват къщите: тя води гости в домовете на децата си, те вдигат купони в нейната къща, когато нея я няма. Така всички са доволни.
На мен не би ми хрумнало да правя купони в дома на родителите си, след като не живея там, те пък не биха си водили приятелите у нас в наше отсъствие. И пак всички сме доволни.
Честно казано, ако майка ми или свекърва ми доведат свои приятели у нас, докато с мъжа ми сме на почивка, те ще останат неприятно изненадани, не аз. Или няма да е подредено, или ще липсва кафе, празен хладилник. Въобще пълна излагация, защото като отивам на почивка, изпразвм хладилника и после пазарувам наново.
Виж целия пост
# 599
Аз нямам проблем със ситуацията на Жанел - там всички са доволни, драма няма. Проблемът е, че тя смята, че това е редно за всеки един човек, и ако някой не го допуска, значи няма доверие на родителя си, неблагодарен е, параноичен и т.н. твърдения, които са доста манипулативни и отнемащи личната воля.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия