Аутизъм (ASD) при възрастен

Или излизането "на самè" трябва да е след екскурзията, на все пак "публично" място, да, с цел безопасност.
Фейсбук може да се ползва и само за търсене и споделяне на общи интереси, групи. Не е задължително човек да качва всичко от живота си, нито пък да е все "във фейса".

Накарах изкуствен интелект (Google Gemini 3.1 Pro) да хвърли светлина върху това, кои европейци са най-активните любители на природата. Оказа се, че България е в дъното на класацията, а Германия е на челно място (виждал съм не малко германци из Рила и Пирин). Това не е неочаквано подреждане, като се вземе предвид че според данни от Евробарометър от 2022-ра година 61% от анкетираните българи са казали, че никога не спортуват за разлика от 32% от германците.

Срещал съм големи туристически групи по българските планини. Преди години преспах в една Рилска хижа, която беше пълна с поляци. Спомням си, че те бяха „окупирали“ коридора на хижата, в който готвеха нещо и това затрудняваше преминаването през него (не разбрах защо бяха избрали точно там да готвят). Виждам съм и големи български групи и то в значително по-ниски планини на места с трудно откриваема маркировка.

Случвало ми се е да ходя, макар и рядко, с групи и да се заговарям с тях – например на непознат терен с оглед на безопасността. Основната цел на туристическите групи не е запознанство на необвързани – в някои от тях например жените идват в комплект с приятеля си или пък „момите“ са на възраст или просто не се интересуват от запознанство. Движил съм се дори и с изцяло женски групи (спомням си две такива групи), но запознанство не се е получавало.

Може би проблемът донякъде е в това, че днешните жените са твърде предпазливи и лесно отхвърлят хора извън обичайните стереотипи – например: самотен турист = куку, което само по себе си е форма на ограничено мислене. Статия на CNN описва проблема и сочи публичността в социалните мрежи като причина.

По отношение на екопътеките – основният проблем е поддръжката. След като се направят, те се оставят не рядко без адекватна поддръжка и с течение на времето започват да се рушат, като това излага на риск преминаващите по тях. На входа на една от тях, по която минах този месец, беше оставено съобщение, че е опасна за преминаване и предстои обновяване.

Ами, ти твърдиш, че липсвали туристи, защото предпочитали да се кълчат във фитнес зали и да ходят по кафета. Щом, като има големи групи, ходи, но ако се надяваш на запознанство с жена покрай това ходене, не е много вероятно, защото ти ходиш сам и просто се разминаваш с някакви хора, които са си заедно. Ти не прекарваш време, необходимо за опознаване, с тези хора. Като дете си спомням, че майка ми ме мъкнеше на туризъм с нея в група. Голяма група бяхме, през повечето дни просто преспивахме в хижите. В една от последните вечери вдигнаха купон, с ядене, пиене, песни с китара, но си бяхме само групата. В един друг случай се оказахме с палатките на място, където се провеждаше мотосъбор. Е, тогава вече имаше много хора и запознанства с непознати.

П.П. И аз след пълнолетие не съм ходила на на някакви дълги по седмица и отгоре маршрути, защото хем има хубави моменти, хем изпитвах голям дискомфорт с това спане по палатки и спални чували, в хижи със сумати хора. Един път цяла седмица не бях ходила по голяма нужда, защото много хора, стресирам се, и като видях цивилизация на гарата, тогава ми се приходи.

Статистиката на Евробарометър ясно показва, че 82% от българските жените спортуват рядко или никога – по-конкретно за жените на възраст 25–54 години този процент е 76%. При мъжете положените е по-добро – съответно 76% за всички мъже и 68,5% за тези на възраст 25–54 години. Тези проценти са над средните за ЕС и показват тревожна картина. В приложенията за запознанства съм виждал не малко профили на жени, които са се снимали във фитнес зали, но нямат планински снимки. Там, където живея, никой от хората около мен не ходи активно по планините. Същото се отнася и за моите познати – впрочем имах познат, който ходеше на фитнес зала, но възприемаше планината, като място за пасивен туризъм.

За последните 12 години ми се е случвало не веднъж да съм единствен турист или един от малкото български туристи в хижа. Имах и случай, при който се наложи да преспя в напълно безлюдна хижа в Рила („хижарят“ от долната хижа не ме предупреди, че горе може да няма никой – вместо това ми каза, че няма да успея да стигна). Когато човек ходи в група и то в голяма, около него винаги има хора (другите от групата) и не му се налага да си ползва много главата за да мисли и съответно да е наблюдателен, защото за маркировките, маршрутите и пътеките има кой друг да мисли – той или тя просто следва „стадото“.

Да, съгласен съм че когато човек прекарва по-продължително време с туристическа група, той има по-голям шанс да се запознае с нейните членове, но не изопачавайте думите ми – ходене в една посока в продължение на часове с група за мен НЕ е разминаване. Определено не виждам себе си, като редовен член на „туристическо стадо“ – това не е в моята природа. Нормално е природата да прави хора с различна степен на желание и способност за социализация – при аутистичните хора тези разлики са съществени и не се дължат на черта на характера като например интровертност. Фактът, че това се дискутира също е показателен за явен проблем в разбирането на проблема.

По отношение на стомашно-чревните проблеми за които споменах, че са често срещани при аутизма, мога да отбележа че имам такива проблеми откакто се помня. Те се проявяват независимо дали ходя в планината – физическото натоварване при преходи просто ги прави по-явни. Понякога те ми създават не просто дискомфорт, а пълноценно мазохистично изживяване, което нямам желание да описвам в подробности, например ако се получат из стръмна планина. Преди години ми бе направена фирбоколоноскопия (тотална колоноскопия), но тя не откри патология. Гастроентеролозите ми предлагат да се направи повторна колоноскопия, навярно за да източат средства от здравната каса за безсмислена медицинска процедура, и ми изписват скъпи пробиотици, които не мога да си позволя да купувам. С течение на времето съм се научил да избягвам напитки и храни, от които получавам подуване на корема, защото медикаментите против подуване на корем при мен НЕ работят (един път се нагълтах с цял блистер с такива медикаменти, но ефект нямаше).

Попаднах на скорошно изследване, което съпоставя степента на проява на аутистични черти със стомашно-чревни симптоми при възрастни. То открива, че при групата с по-изразени аутистични черти, честотата и тежестта на стомашно-чревните симптоми е значително по-голяма. Давам откъс от него (превод DeepL):
Виждам, че тук и на други места има хора, които отричат, маргинализират и се подиграват с проблемите на аутистичните възрастни и не желаят да приемат фактите. Социализацията се получава при хора, които по природа са социални – за останалите тя е тежко изкачване в стръмна планина придружено с подигравки, което в крайна сметка може изобщо да не си струва.

---

По отношение на физическата активност в България бих желал да добавя две графики, които сам съставих от данни на Евробарометър (те не се правят много лесно). Те допълват картината, която представих по-рано и показват по-нагледно, че в България физическата активност свързана със спорт или развлечение е под средната за ЕС: