На море в Гърция 2023 - V / 2024

Ние се завърнахме благополучно от Лесбос и... искаме пак да отидем.
   Толкова беше лежерно, безметежно, вкусно. С онова усещане, че не седмица, а цяло лято се простира пред теб. И през цялото време си мислех как за този остров е по-добре да не се разказва - да не научават за него, да се запази такъв, без много туристи, без хора отишли основно да снимат себе си и храната си, без тълпите, истериите и пълните плажове. Не знам дали го видях такъв, защото е септември, знам че се влюбих в спокойствието, виното, храната. Знам, че имам ли възможност ще се върна.
  Лошото е, че отпуските ни са много ограничени, а на толкова много места ни се ходи. За догодина мислех да направим септември Лефкада с Кефалония, сега си мисля да намеря начин началото на юли да отидем, пак през Турция, до Хиос или Самос. Ще съм благодарана за мнения от ходилите вече там - има ли го лесбоското спокойствие, храна и цени или да очаквам нещо по-туристическо?

За съжаление, нашето пътуване до Мани, Пелопонес приключи. Ще разкажа за страхотните изживявания, дано да помогна на всички които искат да посетят това уникално място.
Пътя до Пелопонес ( Монемвасия или Гитио) от София е точно 12 часа ( ако се ползва магистралата Солун – Атина), като тол таксите са малко под 50 евро. На отиване тръгнахме към 2 часа през нощта и около 14 часа бяхме през хотела до Монемвасия ( със спиране на Коринт за около 30 мин и две спирки за кафе и зареждане. Разделихме престоя си на две с 2 нощувки в района на Монемвасия и 8 нощувки във Вати.  Попътно, задължително спрете на Коринт, за да разгледате канала. И така, изминати общо над 3000 км. за 10 дни.
В района на Монемвасия, отседнахме в хотел Maviria – непретенциозен, с леко овехтяло обзавеждане, но изключително чист хотел с невероятна гледка към морето и много любезна домакиня – посрещна ни със сладко от грозде и всяка сутрин приготвяше гръцко кафе с кекс . Намира се на около 5 мин с кола от Монемвасия, като около него няма таверна/магазин/пекарна – най-близки са в Монемвасия. Вечерната разходка из Монемвасия е страхотна, като е хубаво да се изкачите на крепостта преди залез ( оборудвайте се с маратонки, не е препоръчително да сте с чехли) – страхотни гледки. Самото градче е приятно за разходка, забранено за автомобили, леко туристическо, но със страхотен дух. Един ден от престоя в района заделихме за плаж до Елафонисос и Симос. Пътя от Монемвасия до порта за Елафонисос е около 1 час. Навигацията прекарва през път високо в планината -през Eliniko, който е голямо приключение – много тесен, големи денивелации, от завой в завой и на места с изровен асфалт – ползвайте пътя през Demonia и Elika, макар и по-дълъг с малко. Ферита има всеки 30 мин след 10 часа, цената е 17 евро/посока – кола, двама възрастни и дете. Плажа Simos e страхотен – има огромни свободни зони, има и платени зони с чадъри. Около скалите между носа разделящ плажа е подходящо за шнорхелинг.
На връщане спряхме до Pavlopetri ( потъналия град) – плажа е пясъчен, на самият потънал град има очертан маршрут със шамандури и се обикаля спокойно с шнорхел и маска за около 25-30 мин. Под всяка шамандура, на дъното има указателни табла с описание какво е било разположено на мястото.
Останалите 8 нощувки, бяхме във Вати – хотел 4 епохи ( http://www.4epohes-vathi.com/). Пътя от Монемвасия до Вати е около 2 часа. Хотелчето се състои от няколко мезонета, перфектно оборудвани ( дори с тенис на маса в мазето) , супер чисти, много удобни и със страхотно любезна собственичка. Точно до хотелчето се намира едно ресторантче ( кухнята не става, но има много добър огромен открит детски кът с вход 3 евро/дете – надуваеми замъци, батути и т.н.). Има и много малък минимаркет. Самото селце Вати не е нищо особено – има няколко хотелчета, плажна ивица с едър пясък, две-три таверни и една пекарна.  От собственичката на хотела може да се възползвате за страхотни препоръки за хапване в района, посещение на забележителности и плажове.
За хапване във Вати, препоръчвам таверната Мария ( https://goo.gl/maps/oQXZTsSxuVgynzTE6) – липсва морска храна, но има традиционни готвени всеки ден и барбекю. Няколко вечери отскачахме до Гитио – перфектно за вечерна разходка, много красиво градче с множество ресторанти като любимо място ни стана https://goo.gl/maps/1Kds6RBDtrD4XoUMA . Цените са супер народни или както се казва прединфлационни ( напр. гръцка салата 6,5 евро, плато с пържени морски дарове(кламари,риби,скариди) за трима 20 евро, мусака 6,5 евро и т.н.). Всъщност навсякъде, където вечеряхме не сме плащали повече от 50 евро за трима. На крайбрежната в Гитио, има две невероятни джелатерии - https://goo.gl/maps/NffCLcgJNNYDEpJi8 и https://goo.gl/maps/DKxg7pjxi5WkbgM9A.
Друго интересно място за вечерна разходка е Ареополи ( на 15 мин от Вати) – старинно градче най-известното и автентично в района. Може да се съчетае с наблюдаване на залеза при Лимени и вечерна разходка в Ареополи. Проблем е паркирането, но има няколко обществени паркинга (внимавайте как паркирате, защо се случва да запушват колите много безапелационно). В центъра на градчето се намира приятна и оживена главна улица с множество таверни, магазинчета и барчета.
Други интересни места за посещение:
-   Разходка до най-южната част от континентална Гърция – фар Тенаро  
(https://goo.gl/maps/krhoMp3apnaRshLS7).  От Вати се пътува около 1 час и се стига с кола до https://goo.gl/maps/XUbRyk5EfC7gWTHfA . От там има пътека ( оборудвайте се с планински обувки или маратонки + вода), като пеш се стига до фара за около 30 мин в посока. Гледките  са страхотни. В много горещи дни, вероятно прехода няма да е много приятен, но ние избрахме един от по-прохладните дни за целта.
-   Пещерите Diros – препоръчително е са си купите билети предварително, опашките в
натоварен ден са големи. Ние имахме късмет и на място взехме билети супер бързо и влезнахме в пещерите с първата група. Същия ден имаше възможност само за средният по дължина тур (кратък воден тур с лодка и пешеходен), тъй като водата беше с високи нива и дългият маршрут не беше възможен. Пещерата една от най-красивите в света, единствен недостатък е, че лодкарите обясняват само на гръцки. След около 10 мин с лодка, се слиза за около 20 мин пешеходен  тур и се излиза в близост до входа на пещерата. Определено си заслужава да отделите време за посещение на пещерите.
-   Разходка до Мистра ( намира се на около 5 км от Спарта), като ние го съчетахме с
преминаване през Каламата, Кардамили, Ступа и се прибрахме през Ареополи. Мистра е античен град (средновековен византийски), който се реставрита и в днешни дни. Има няколко църкви, крепост и дворец ( който не е отворен за посещение). Отделете поне 2 часа за обиколка на градчето и църквите в него. От Мистра има планински път към Каламата, изключително живописен и със сериозни денивелации. При лошо време е възможно да има паднали камъни по пътя. През Каламата само минахме набързо, Кардамили и Ступа ни се сториха супер туристически и не ни допаднаха.
Плажове  на Мани ( по цялото източно крайбрежие има безброй малки безлюдни заливчета с плажчета):
-   Топ плажа, за нашите разбирания беше Skoutari beach – намира се на около 10 мин от Вати, разделен на три части от няколко скали, две от които са неурабизирани, но има една малка таверна, а третата част ( която се води Staws beach) е с чадъри и таверна на плажа. Напълно пясъчен, като покрай скалите които го разделят могат да се наблюдават разнообразни животинки с шнорхел и маска.
-   Valtaki beach – плажа известен с изоставения и изхвърлен на брега кораб. Плажа около кораба е пясъчен, но има скали в морето ( трябват аква обувки). Не урбанизиран е, т.е. няма чадъри, шезлонги, изцяло свободна зона. На плажа на няколко места има обозначени места на които гнездят водни костенурки
-   Chalikia Vatta – плаж с малки камъчета, без чадъри, но има две малки тавернички на плажа.
-   Παραλία Λαλούδες – един от тези малки безлюдни плажове в заливчета, с бели камъчета, изумрудено кристални води
-   Chalikia beach (Mezapos Mani) – Плажа е уникален. Трудно се намира, но до паркинга има път слизащ към плажа. От там се преминава покрай скалата, за да се стигне до самият плаж с бели камъчета и страхотна вода. Има пещера до която се стига с плуване ( вземете си аква обувки) и може да влезете самата пещера. Има няколко коридора, в които не посмяхме да влезем.
-   Dexameni beach – плажа на Лимени. На практика плаж няма, но има един навес от който се влиза в морето. Водата е кристално чиста.
-   Neo Itilo beach – пясъчен с фин пясък, много плитък. Има голяма свободна зона и такава с платени чадъри.
-   Мавровуни – другият плаж, който не ни допадна, защото беше доста ветровито. Иначе плажа е около 5 км, огромни свободни зони.
-   Не ни допаднаха известният Marmari beach, нито Gerolimenas.

Места за пазаруване в района:
-   От собственичката на хотела си купихме невероятен зехтин на добра цена и маслини.
-   https://goo.gl/maps/KTD6qPusZ3Ms8wvy6 - точно до сервиза за гуми има малък , но много зареден магазин с всякакви натурални местни продукти на дори цени – маслини, зехтин, сладка, сол, ципуро, вина и т.н.
-   https://goo.gl/maps/pNrTx8AvDDXDwNBD9 - страхотна винарна. Продават само бутилирани вина, но цените са доста добри – 5-6 евро/бутилка. Същите вина в Гитио в магазините бяха на цени 13-16 евро. Продават и ципуро, но само без анасон.

На връщане, бяхме решили да минем през Патра, а за зла участ както знаем магистралата Атина -Солун беше и затворена поради наводненията около Лариса. Попътно , в опит да намерим добра пекарна/сладкарница за баклави и други сладки работи попаднахме на едно място , което оприличавам като рай на сладостите 😊 https://goo.gl/maps/ysW7HZD4hwhbhb2e8 . Ако имате път в района, задължително спрете, за да опитате вкусотиите. От Вати до Промахон, 850 км го взехме спокойно за около 10 часа със спирането в сладкарницата и на още едно -две места за кратко. Няма да коментирам ( защото ще използвам доста цинизми ) за пътуването от преди Тола на Промахон до София ( 5 часа)….
И така, невероятно посещение на Пелопонес, Мани. Горещо препоръчвам дестинацията за хора, които искат да опитат нещо различно, да избягат от огромните тълпи от туристи, да опитат местна традиционна кухня и да посетят страхотни плажове и исторически обекти.

Пътя от Монемвасия до порта за Елафонисос е около 1 час. Навигацията прекарва през път високо в планината -през Eliniko, който е голямо приключение – много тесен, големи денивелации, от завой в завой и на места с изровен асфалт – ползвайте пътя през Demonia и Elika, макар и по-дълъг с малко


Само да добавя, от тази година има чисто нов, изключително удобен път от Монемвасия до порта за Елафонисос. Само че гоогъл мапс не го показва. На нас ни го нарисува нашата хазайка на туристическата карта в хотела. Около половин час пътувахме. По спомен се движихме по крайбрежието и на едно кръстовище при Agios Fokas ( с много хубава гледка на едно параклисче с гробище в морето) завихме вдясно към планината. Но пътят е нов, почти без завой, широк с хубав асфалт.

Този път го имаше и през 2019 г., тогава го видяхме като опция в навигацията и го пробвахме. Наистина е много по-кратък, за около 30-40 минути стигнахме от пристанището до Монемвася и съм изненадана, че Гугъл не го показва.

И ние 2020 г. минахме по него. И тогава Гугъл не го даваше, като опция, макар на сателита им ясно да се виждаше, че е хубав двулентов. И на нас хазяите ни го показаха. И е удобен за Неаполи.
Салекс, от Chalikia beach (Mezapos Mani) си донесохме идеалните огромни, овални, бели камъни "за затискане на зелето". Стоят на балкона ми до фенера от Гърция.

Моля за линк за сайта, от който купувате онлайн билети за Акропола в Атина.

Мисля, че вече се чувствам готова и аз да разкажа за нашето приключение на Самотраки.
Всичко тръгна много тегаво, първо се колебаех заради каменистите плажове, после реших да се откажем, заради пожарите, но накрая вкъщи решихме да тръгнем пък каквото дойде.
Имахме нощувка в Александруполис преди ферибота, но реших и я отмених. Човекът се оказа много свестен и потвърди анулацията, въпреки че срокът беше минал и сега чакам Букинг да ми върнат парите. В резултат преспахме при него на връщане. Препоръчвам горещо неговите апартаменти, просторни, чисти. В тях има всичко необходимо дори пералня. Домакините са много любезни, има огромна тераса и малък изглед към морето. В бъдеще смятаме да отседнем отново там и да поразгледаме района на Александруполис. Апартаментите се казват Papi's Apartment  и цената директно е много по-добра от Букинг.
Фериботът ни беше следобяд, но докато се придвижим от Ивайловград, хапнем и се ориентираме дойде време за тръгване. Тук ще отбележа, че границата на Ивайловград е много спокойна и се минава за секунди.
Аз бях много притеснена как ще се отрази фериботът на децата - на голямата ѝ става лошо, а малката не стои мирно за повече от пет секунди. Бях нагласила малката с жилетка, която тя след известни мъки успя да свали и после нямаше сила, която да я накара да я сложи. И двете бяха възхитени особено от изпращането на чайките и наистина беше много впечатляващо. Аз се бях качвала на ферибот преди двайсет години, но нямах такива спомени за толкова много чайки. Самотраки ни посрещна леко мъглив или по-скоро позадимен. Още  от пожарите не всичко се беше разсеяло, но и това премина. Настаняването ни беше в Палеополис – Athina Apartments. Също чудесно място. Малки студия с веранда. Отпред имаше ливада с детски съоръжения и беседки. Децата постоянно бяха боси и се чувстваха много свободни и щастливи. много чисто - ежедневно почистване, смяна на кърпи, спално бельо. Момчето, което се грижеше за студията и собственикът бяха много приятни, отзивчиви и готови да помогнат за всякакви глупости, които главите ни раждаха. Обещаха ни всяка вечер магически залез и не преувеличиха, но ще добавя, че и изгревите си ги биваше. Отпред през пътя имаше плаж. В София си мислих да го използваме вечер, но той се оказа прекалено компромисен и така и там не сме влизали в морето, само му се наслаждавахме отдалеч.
Първите ми впечатления от Самотраки бяха изумително магнетично място, поне за мен. Върхът, който доминира и се вижда отвсякъде, прекрасен път със зелени тунели от дърветата и изключително спокойствие. Вече по в детайли островът определено е място за хипари и млади хора, още на ферибота това прави впечатление, дори извадиха китари и посвириха за настроение. На острова има два къмпинга - единият е безплатен, но в интерес на истината някои разполагат палатките си и в гората. Приятно е да виждаш млади хора някак си се връщаш в младостта😉
Другото, което много силно ме изненада, че Самотраки се оказа тайния български остров. Направо беше пълно с българи, дори попаднахме и на автобус с българи на екскурзия. Просто няма място, на което да отидеш и да не попаднеш на български туристи. Освен това имаше и българи, които работят там, а и българки женени за самотракийски гърци. За мен интересно допълнение са и самотракийските българи. Имахме няколко случайни срещи с тях и ми стана много топло да общуваме. Едната среща беше в Хора трима възрастни - един дядо и две баби, аз бях с малката, а те седяха на сянка. Като чуха, че говоря на български ме повикаха, поговорихме, почерпиха със смокини, беше много мила среща. След това тук и там попадахме на млади хора с български корени като някои и поназнайваха български. Така че тези, които бягат от българи да си знаят Самотраки не е за вас.😉 Иначе имаше и доста румънци, естествено гръцки туристи и изненадващо едната вечер на плажа попаднахме на рускини, които бяха женени за гърци.
Плажовете наистина са каменисти и задължително си трябват акваобувки. За мен дори и най-хваленият им плаж Пахия Амос си има нужда от обувки. Иначе гледките към морето са спиращи дъха, и дори за слаби плувци като мен, които винаги трябва да могат да пипнат дъното, беше изключително интересно да гледам рибките, които са съвсем близо до брега, предполагам, че по-надълбоко е още по-интересно.
За мен двата най-впечатляващи плажа се намират в двата края на пътя. Огромни и всеки пленителен по своя си начин и реално много контрастни и естествено най-известни. Като се тръгне на изток от нашето място в края на пътя се стига до плаж Кипос, както разбрах от едни българи бил известен и като Черния плаж. Наистина пейзажа е доста тъмен, плажа е малко мистичен, естествено каменист. Огромен не може да се обходи. Няма шезлонги и чадъри, на места има естествена сянка. В най-източната част имаше едно симпатично малко заливче, но когато ние пристигнахме вече беше заето. В интерес на истината доста хора дойдоха на плаж, но всички заставаха на прилично разстояние и никой не пречеше на другите. Тук дори имаше нудисти, помня, че някой питаше в темата... Тук беше много спокойно, водата топла, а в далечината се вижда мисля о-в Имброс. Трябва и много да се внимава, тъй като се включват турски оператори.
 В края на пътя в обратна посока се намира другият огромен плаж Пахия Амос или Белият плаж. Реално двата плажа са много близо един до друг – от двете страни на планината, но трябва да знаеш и планинските пътеки. На Пахия Амос има една малка организирана част - Никос бийч или нещо такова.  Сядаш срещу консумация фрапе пет евро. Останалата огромна част от плажа е свободна и по мое мнение пясъкът там е по-фин, иначе е едрозърнест с камъчета и лично аз имах нужда от аква обувки. Децата и мъжът ми бяха боси. Реално този плаж се оказа малко далеч от нас. До него си имаше и доста завои, така че преценихме, че не си заслужава да го повтаряме.
Ивицата е огромна, камъни навсякъде, избираш място и плажуваш...😉
Иначе си има няколко организирани места с таверна и към нея чадъри и шезлонги. До пристанището на Терма имаше организиран бийч бар, който беше малко позанемарен, вероятно, защото е края на сезона. Обаче на голямата ми дъщеря много ѝ хареса - седя на стол-люлка, на възглавници по пода, Абе за нея супер. Там също срещу консумация – фрапе четири евро.
Харесаха ми още две места към таверни. Едното е плаж Потамия  - там има две таверни и под тях плаж. Има естествена сянка. Има и шезлонги, които са наредени в единия края на таверната.
Другото място беше плаж с таверна и хотел, ако не бъркам То Кимос. Там плажа беше насипан с  пясък, но камъните в морето бяха доста хлъзгави. Тук присъствахме и на безплатна атракция – стадо овци на плажа🤣
Имах огромно желание да стигнем и до плажовете достъпни само по море, но не успяхме. Първо отидохме до пристанището на Терма и там видях едно добре изглеждащото корабче Теодора, попитахме, но лаконично ни казаха Next year. Примирих се, но в Терма видяхме реклама на друго корабче, обадихме се и се уговорихме за следващия ден.  Корабчето изглеждаше доста очукано, но със свито сърце се натоварихме. В уреченото време се извиниха, че са забравили фризера с храната и ще закъснеят малко. Половин час по-късно, когато силите ни да укротяваме малката бяха на изчерпване, мъжът ми говори с капитана и той каза, че поне още половин час няма да тръгне и ние се отказахме. Обадихме се да резервираме за следващия ден и момичето се извини, обясни, че фризерът бил откраднат, но вече намерили друг и момчето след малко тръгва, но и ние вече си бяхме тръгнали. На другия ден казаха, че морето не е подходящо за плаване и се разбрахме за следващия ден. Обаче вечерта един от местните ни разказа забавна история за кораба Теодора, който изглеждаше в пъти по-добре, едната година потънал, на следващата се запалил, а през тази година започнал да прави турове и при проверка се оказало, че нямал капитан, просто корабът се управлявал от мъж с капитанска шапка, но без тапия... на мъжа ми това му трябваше и отказа екскурзията... така че недостъпната част на острова за нас остана непозната.
Слагам и малко снимки и следва продължение...

Здравейте,в неделя заминаваме на Халкидики ако може сайт или ап за температурата на морската вода..Мерси предварително.

plmko, заповядай:
https://www.seatemperature.org/europe/greece/
https://seatemperature.info/halkidiki-water-temperature.html

Има и други сайтове.
Може и просто да се напише в google - sea water temperature greece halkidiki.

И от другата Гърция, каньонът на река Енипеас в Олимп и баните на Зевс. Много приятна екопътека.

gigi-gagi, много ти благодаря за разказа, помогна ми изключително много да реша къде ще е почивката ми догодина
Имах най-различни колебания и варианти, като реших, че има време и ще го измисля до следващото лято, но прочетеното за Самотраки рязко наклони везните в негова посока.
Самотраки, между другото, за няколко години е бил български остров межу двете световни войни, може пък оттам да идва наличието на българи на острова, ако някакви семейства са се заселили тогава и са създали родове.

От къде се хваща пътеката?

От мен Егремни. Пътя надолу е ок, ама като тръгнеш да си ходиш… Искаше ми се с хеликоптер да ме вземат.

Ариа, аз бях наобратно Надолу ми беше адско, тоя наклон по пътя толкова много ме умори, че като стигнах до стълбите, краката ми трепереха. И такова напрежение изпитвах, че тогава единствената ми мисъл беше, че искам да сляза долу и да се мушна във водата, пък след това, ако ще да викат бърза помощ да ме качват наобратно
Но после долу беше божествено, ние отидохме към 7.30 вечерта, почти нямаше останали хора, слънцето залязваше, водата беше млечно синя, топла и успокояваща изстрадалото ми телО
После на връщане ми се видя учудващо не толкова тежко, то вече и слънцето почти се беше скрило и подухваше вятър, та не беше особено топло, предполагам, че това ни спаси от агонизиране наобратно.

От паркинга на ресторант Myloi https://maps.app.goo.gl/ZEukb28vprT8jxdd7