Прибиране или не?

hechicera_ Много е странно защо университетите ни са пълни с неговорещи български чуждестранни студенти? А българите не можели да се заяишат. И не правят ли всички абитури , каква е разликата с българските матури?  Това което пишеш е много интересно, но и много странно.

Нито е странно, нито е интересно.
Всеки университет има квоти за местни граждани и за чуждестранни. Кандидатстват различно, защото са учили по друга система. Имат различна програма след това и обикновено учат на чужд език. Поне първите години.
Произходът не дава автоматично необходимото стартово ниво.

Прост пример. Трите ми големи дъщери имат българско и чуждо гражданство. Имат и българска, и чужда диплома (от трета страна). Имат право да студентстват на общо основание само в България и в третата страна. Т.е. в тези страни, по чиито учебни програми са се обучавали и са държали матури. Във втората би следвало да кандидатстват като чужди граждани. С нейната образователна система са нямали досег в гимназиалния си етап.
Абсолютно логично и разбираемо.

Защото кандидатстват като чужденци, плащат си таксите по друга тарифа и учат на английски обикновено.

Не го знаех това.

Да, това имах в предвид. Българските деца, които са учили в чужбина средно докрай ( не са се върнали в България например е 10 клас), ако желаят да учат в български ВУЗ, трябва да се явят като чужденци, което предполага да имат чуждо гражданство. Това, в което не съм сигурна е дали е необходимо да се отказват от българско гражданство, за да кандидатстват като чужденци. Дали двойното гражданство пречи в този случай. Защото ако имаш и българско гражданство май не можеш да кандидатсваш като чужденец, ще трябва да се явиш на общо основание като всички български деца, но нямаш средно, което да ти се признава в БГ и ето пак се удря на камък.
Аз стигам до извода, че дете с българско гражданство, което завършва с Абитур в Германия например, може да следва само в Германия. Ако желае да следва в България, трябва да се откаже от българско гражданство, да кандидатства само като немски гражданин в български ВУЗ.Може би има и друг вариант: ако детето се намира в чужбина и учи освен тамошното образование и българско в така наречените български училища, които провеждат занятия в събота или неделя, може би това образование ще бъде признато и в България. Един вид да се учи едновременно по две системи. Ако някой е запознат дали съботните занятия в българските училища в чужбина се признават в България, моля да сподели. Мисля, че някои от тях имат статут на истинско училище и пред българската държава, но не всички.
Къде се отплесна темата, жената пита дали да се прибере или не , ние насочихме въпроса към друга посока.

Аз като чета тук стигам до извода, че дете завършило абитур в Германия може да учи къде ли не, само не и в България ??? Шок.

Детето може да учи в България, но като кандидат с чуждестранна диплома. Не се гледа гражданството, а дипломата.

Това по го разбирам от което написа Weekend .

Моите познати не са завършили в Германия, а в Испания, но това няма значение. Учили са там средно, по друга система и съответно има разминаване.

Нямат чуждо гражданство, за да живееш в Испания не ти е нужно гражданство да имаш. Важно е къде си завършил. Тези, които са се върнали в някой си клас накрая завършват тук и си кандидатстват свободно в Бг университет. Но завършилите в Испания (или друга страна) нямат бг диплома. Мисля, че Фивър го е обяснила по-добре от мен.

Дъщеря ми завърши средно в чужбина (3 години). В България при кандидатстване за висше й направиха разсъждения. В крайна сметка записа платено, като чужденка. Това през 2007.

Ами то и аз трудно се разбирам

На зададения въпрос от авторката- не. Щом ти е скучно смени града. В Лондон е съвсем различно. Би могло да ти хареса.

Да пусна ли снимка от български влак или някой патрЕот ще се обиди?

Аз да отговоря директно по темата и да споделя гледната ми точка като сравнително стар емигрант (почти 30 години). За всеки е различно, виждала съм много хора да стоят в чужбина по над 10 години и да не могат да си намерят среда. От работа вкъщи и това е. Те се връщат рано или късно. Аз не съм по-преуспяла, отколкото в България, но се справяме нормално. Не бих се върнала по няколко причини. Наблюденията ми са от София.
1. В чужбина са ми приятелите.
2. Здравеопазването. Имах челен сблъсък с него няколко пъти при последните ми идвания и съм меко казано шокирана от корупция и отношение към пациента. Не мога да твърдя, че навсякъде е така, но това, което аз преживях, ми стига за да си съставя мнение, че не искам никога повече да ми се случва.
3. Институциите. Да ми викат в общината на всяко гише.
4. Пътищата.
5. Да гледам в поликлиниката как болен човек едвам изкачва стълбите, защото няма асансьор, да чака по 2 часа за направление и да го претупат за 5 минути, ми къса сърцето.
6. Социалната система. Имам съсед шизофреник, който е принуден да свири на улицата, защото инвалидната пенсия не му стига да преживее. И други инвалиди са ми споделяли, че живеят в мизерия.
7. Простащината, която все още се шири. Целият ни блок е изрисуван в графити. Посадят се цветя и биват откраднати на същия ден. Седят на пейката пред блока и хвърлят боклуци от съседната пица на парче (има кофа на 2 метра). Това в хубав софийски квартал.
8. Показността, която ме дразни на фона на голяма част от пенсионерите, които пестят за хляб и сирене.
9. Най-важната за мен причина. Искам да имам висока пенсия, което в БГ не виждам как да стане. Майка ми е работила до 75 години, висшистка, получава 600 лв. пенсия (заедно с пенсията на покойния ми баща) и чака помощ от мен. Това не искам да ми се случва, тъй като на мен няма кой да ми помага, нито пък искам.
10. Ако се върна, няма да мога да помагам финансово на майка ми. Просто няма как да й давам толкова пари на месец, колкото сега.

Пак казвам, при всеки ситуацията е различна. Ако семейството и приятелите ти са в БГ, мъчи те носталгия и няма какво да те задържи навън, прибирай се. Ако просто ти е омръзнало ежедневието, премисли добре, защото където и да отидеш настава една рутина. Имала съм и аз такива моменти, когато всичко ми е писнало, това мисля, че е нормално за всеки емигрант. Едно време нямаше интернет, телефоните бяха скъпи и и нямаше българска телевизия. Тогава беше много тегаво. Сега е друго, целият свят ти е на един клик разстояние.

JennyBG като гледам сравняваш с Швейцария...
Защото ниските и недостатъчни пенсии не са вече само източко европрйски феномен. Запада ни гони. За късмет от доста високо ниво ... нооо за съжаление "успешно".
Към сравнението със София пропускаш в полза на София  Театри много , на достъпна цена и винаги пълни