Прибиране или не?

  • 18 385
  • 325
# 90
В Амстердам пикалата за мъже са си на улиците с една лента колкото да скрива самата фуния ...
Но ако ти се снимат пикаещи из цял Мюнхен ... започва Октобърфест . Вземи си един билет и няколко седмици снимай на воля. Но си вземи и един калъф за нос, че мирише. И то не само на опикано. Два пъти съм ходила и вече не ми се стъпва там. Има къде - къде по-нормални мероприятия.

А днес слушах по радиото за плъховете в НюЙорк. То се знаело, че имат проблеми с плъховете, но напоследък станали страшно много и дори назначените по плъховете вече не можели да се справят ... даже за да предизвика реакция някаква жена обявила гайдед турс за туристи за наблюдение на плъхове и да им показва събирателни места за плъховете ... Та в момента в НюЙорк имали 3 милиона плъхове .
Виж целия пост
# 91
Та в момента в НюЙорк имали 3 милиона плъхове .
И сигурно милиарди комари, дървеници, мравки, ужасен град, и хлебарки, олеле не ходете! Satisfied А в София няма Smiley
Виж целия пост
# 92
Не бих се прибрала. И не са само парите. Спокойствието е. Че каквото и затруднение да срещнеш, някой преди теб е намерил решението.
Че когато имаш работа, в която и да било институция, имаш запазен час и след 5 минути си готов.
Че мога да стигна до всяка точка, магазин, институция с детската количка без да са ми нужни трима човека на помощ.
Че детето ми учи и спортува с удоволствие, не защото трябва, а защото това е норма.
Защото пак същото това дете недоумява като види на земята боклук или кучешко изпражнение, колкото и рядко да се случва това.
Защото навсякъде в пълно с хора в инвалидни колички, които са пълноправни членове на това общество, а не затворници на собствените си домове.
Обичам това, че всеки ти се усмихва и поздравява, колкото и лицемерни да са всъщност.
Има и много още, но навярно на никой не му пука. При мен има два немаловажни фактори. Работя работата, която работих и в България и обичам, просто вече не за унизително малко пари. И вторият е, че мен вече никой не ме чака в България.
Към авторката. Каквото и решение да вземете, винаги има път назад(напред). Не сме дървета, за щастие можем да се движим и да търсим правилния път. Особено преди децата. Успех!
Виж целия пост
# 93
Не бих се прибрала. И не са само парите. Спокойствието е. Че каквото и затруднение да срещнеш, някой преди теб е намерил решението.
Че когато имаш работа, в която и да било институция, имаш запазен час и след 5 минути си готов.
Че мога да стигна до всяка точка, магазин, институция с детската количка без да са ми нужни трима човека на помощ.
Че детето ми учи и спортува с удоволствие, не защото трябва, а защото това е норма.
Защото пак същото това дете недоумява като види на земята боклук или кучешко изпражнение, колкото и рядко да се случва това.
Защото навсякъде в пълно с хора в инвалидни колички, които са пълноправни членове на това общество, а не затворници на собствените си домове.
Обичам това, че всеки ти се усмихва и поздравява, колкото и лицемерни да са всъщност.
Има и много още, но навярно на никой не му пука. При мен има два немаловажни фактори. Работя работата, която работих и в България и обичам, просто вече не за унизително малко пари. И вторият е, че мен вече никой не ме чака в България.
Към авторката. Каквото и решение да вземете, винаги има път назад(напред). Не сме дървета, за щастие можем да се движим и да търсим правилния път. Особено преди децата. Успех!

Много хубав коментар. Иначе няма смисъл да сравняваме България със света, нищо не ни носи това. Каквото и да си говорим България трябва да извърви дълъг път до нормалността. Добавям също, че това, че хората по света са любезни не е лицемерие. Те просто си вършат работата, не сме отишли да се срещнем, защото се обичаме, не е и нужно. Грубостта в България и речника, поведението, като цяло са на много ниско ниво, да не говорим за моля, извинявай, благодаря....и такива думи, които са задължителни. Обяснението е просто манталитет. Към горния коментар добавям и здравеопазването може да се наложи ако не е спешно да почакам, но ако се наложи спешна помощ болници на ниво и това дава сигурност. Който е гледал тези дни Новините даваха болницата в Белоградчик, трагедия, мизерия. Такова нещо не бива дори да съществува в такива условия при елементарно заболяване не могат да помогнат, та камоли да спасят човек с инфаркт примерно.
Виж целия пост
# 94
Sephora в Белоградчик имаха голям завеод за телефони и имаха още доста продукция, да не говорим за туризма и селското стопанство, все пак околността е една от най-плодородните в България. И болница имаха и доста неща.
Защо и на кой не му изнасяше да има в България конкурентна продукция, фирми и т.н. Да, а сега като нямаме почти нищо - гледай колко сме зле. Та и невъзпитани сме, и неуки ... Добре.
Виж целия пост
# 95
Мнението ми съвпада напълно с това на Сефора.
Върнах се преди 10 дни. Завинаги. Причините няма да обяснявам.
Навън хората са любезни. Без да се обичаме. Това им е работата.
Дойдох тук. Имам ремонти. Търся обяви, обаждам се. Попаднах на некадърник, естествено абсолютен недеклариран частник. Некомпетентен, надут, фамилиарничи. Нещо, което ненавиждам. Изтърпях го 1 ден, платих си, и по здраво.
Влизаш в банка. Намусени сериозни физиономии. Работата ти е свършена, но излизаш напрегнат и ядосан. Дори не споменавам идиотските банкови такси дори за въздуха, който вдишваш.
Поръчах си контейнер за битови отпадъци. Нападнаха го...знаете кои.
Поръчах си тв+нет. Задължително предплащане за 3 месеца. Питам навсякъде може ли да ми се удържа ежемесечно от сметката, досадно ми е да ходя постоянно да плащам в брой. Отсвирват ме, да се оправям .
Цялата тази тъжна реалност я знаех. В брой, под тезгяха, на черно.
Манталитет, както казаха по-горе. Десетилетия му трябва да се промени. Още не е.
Строги намусени физиономии.
А не сме длъжни да се обичаме.
Само да си вършим работата спокойно и на светло.
Виж целия пост
# 96
Sephora в Белоградчик имаха голям завеод за телефони и имаха още доста продукция, да не говорим за туризма и селското стопанство, все пак околността е една от най-плодородните в България. И болница имаха и доста неща.
Защо и на кой не му изнасяше да има в България конкурентна продукция, фирми и т.н. Да, а сега като нямаме почти нищо - гледай колко сме зле. Та и невъзпитани сме, и неуки ... Добре.

Само не мога да разбера защо ме назидаваш. Било, било какво е сега? Разруха! Пари има, но с този манталитет няма как България да просперира.  И да невъзпитан е българина. Безпорен факт! Неуки го добави ти, но и то е вярно! Фактите са си факти. Нацупени, некомпетентни, заядливи, за елементарни неща трудна комуникация. Отивам в институция Х и служителката ме занимава кой бил отпуск, да я изчаме, че е гладна, пък колежката и незнам си какво. Няма ниво, стандарти на работа и обслужване и най-вече няма отношение. Грубия език и тон е нещо нормално.
Виж целия пост
# 97
Sephora, съгласна съм и на мен манталитетът ми е номер едно против за връщането. Само, че, не знам в колко теми “разфасоват” всеки, който каже, че манталитетът ни е гаден. Според мнозинството, нямало такова нещо като типично български манталитет. Всичко зависело от индивидуалния българин. Дрън, дрън, навремето карах дисциплина наречена organisational behaviour, там дето обясняват как културата са порядки, които се изграждат и стават масовка. Интересно е, че има няколко, уж живеещи също в чужбина, и те са на мнение, че български манталитет, няма. Мен обикновено ме връхлита реалността, още преди качването на самолета. Но положителното е, че все пак, мисля, че подобрения има с повечето млади българи живели поне малко на запад.
Виж целия пост
# 98
Sephora в Белоградчик имаха голям завеод за телефони и имаха още доста продукция, да не говорим за туризма и селското стопанство, все пак околността е една от най-плодородните в България. И болница имаха и доста неща.
Защо и на кой не му изнасяше да има в България конкурентна продукция, фирми и т.н. Да, а сега като нямаме почти нищо - гледай колко сме зле. Та и невъзпитани сме, и неуки ... Добре.

Имали, хубаво. Ама я ми кажи кой ще си купи нашенски телефон, ако може да си купи Филипс или Панасоник? А то и телефони вече почти не се продават, вървят GSM-и, ама за да правиш такива трябват огромни инвестиции. Тоест заводът не е бил съсипан нарочно, а си е изпял песента и понеже не е реинвестирано за развиване на нови производства е умрял. Изобщо загиналите заводи бяха обречени, защото повечето бяха настроени да захранват всеядния СИВ, после държавата ги декапитализира и не реинвестира нищо (Химко в началото е бил супер модерен завод, но 20 години по-късно нищо не е било модернизирано, само се кърпеше. И го знам, защото съм им продавала резервни части), а накрая и комунистите забавиха приватизацията с демагогската теза, че това било народно богатство и няма да го дадат за стотинки. Е не го дадоха и то се скапа. За БТК ни даваха два милиарда, ама били малко. И после продадохме за 200  милиона...
Виж целия пост
# 99
Дамммм ... вижте последните си мнения и ми кажете като сте си чисти българки по всичките си описания  то какво не ви кефи у сънародниците ви? 
Sephora никой не те назидава . Споко. Опитва се някой да ти обясни нещо, но явно смисъл 0. Остави. Както баба ми казваше всеки се учи ...
Черна станция такива глупости ...
Виж целия пост
# 100
Цитат
Отивам в институция Х и служителката ме занимава кой бил отпуск, да я изчаме, че е гладна, пък колежката и незнам си какво.
И хоп, служителката ви крива. А че обедна почивка няма, че и персонал не стига..все служителите криви. Рибата се вмирисва откъм главата, казват..
Виж целия пост
# 101
Влизаш в банка. Намусени сериозни физиономии. .....
Дори не споменавам идиотските банкови такси дори за въздуха, който вдишваш.

За таксите - да.
За служителите - моето мнение от служителите по банки и други фирми, напр А1, Вива е доста добро.
Обратно - мнението ми за паспортните служителки е, че по-лоши от тях няма.
След половин час чакане на дълга опашка която се вие отвън на жаркото слънце влизаш трепетно в микроскопичното помещение, намираш бланката, питаш за химикалка и отговорът е:
- Ами трябва да си носите!
Шах с пешката!

Сега ако ме питате - ами защо си подновяваш паспорта. Не си го подновявам. Изтекъл е отдавна и не ми трябва. Подновявах си личната карта.
Виж целия пост
# 102
Цитат
Отивам в институция Х и служителката ме занимава кой бил отпуск, да я изчаме, че е гладна, пък колежката и незнам си какво.
И хоп, служителката ви крива. А че обедна почивка няма, че и персонал не стига..все служителите криви. Рибата се вмирисва откъм главата, казват..

Това не е мой проблем, както и не бих искала някой да ме занимава с битовизми и пак опираме до думичката, която обяснява всичко манталитет. Затова и се чувствам по-добре в чужбина. В България са ми се подигравали как говоря уважително дори и с продавачката в магазина, но аз считам, че така е редно. Коментари, че съм прекалено възпитана, например шефа ми говори с колега и нещата ескалират между двамата, аз съм в кабинета му,  просто излязох и затворих вратата, да си довършат разговора без целия офис да ги слуша, за мен елементарна съобразителност.
 
Интересна също е реакцията на българите, които живеят в чужбина, като мантра е, как някъде не са ги обслужили добре,  дискриминирали ги....., но всъщност причината е те самите, неуважителни, викат, физиономии и за капак нивото на езика, което е друга тема. Как направили някъде скандал, направи го/я на нищо е особена гордост и успех.
Виж целия пост
# 103
При мен стана така - поживях извън България и ми стана ясно какво ми харесва и липсва в родината. Върнах се в България и ми стана ясно защо се махнах.
Виж целия пост
# 104
Относно манталитета.. Тръгвам за лятна ваканция с бебе на 3 седмици увито в слинг в мен. На чужбинското летище всички се вайкат "ауу какво сладко малко бебе и т.н." На излизане от летище София минавам покрай двойка, около 20 годишни, и чувам : "Тая па къде го е повлякла туй малкото бебе" Толкова за учтивостта, манталитета и вренето на носа там където няма място.
Служителите в институциите вероятно имат своите проблеми, но те не са наш проблем. Не искам да ги чувам. И аз имам проблеми, ама не ги разказвам.
Това пак се превърна в някаква тема, в която да нападаме лошите родоотстъпници. Ама няма нужда. Пак да се повторя- не сме дървета, местим се, мислим и правим избори. Никого не съдя, че е останал в България или не е. Ако всички мислехме и чувствахме по един и същи начин, човек намаше да е останал в България.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия