Показност , комплекси , лудост !

Абаджиева, браво за каузите! Гучи точно с разни златни елементи и надписи са ми ужас.

Определено като Абаджиева смятам, че на децата е по-добре да се предложат занимания като плуване, рисуване и пиано на млада възраст, отколкото да се пресират  от 5г със сериозни занимания, като математика, защото така е добре по принцип и “за да се осъществиш”. За езиците е различно и мисля е добре отрано да се започнат. С моите деца това стана естествено по местоположение/семейство. Ако бях в България, щях да наблегна на английския от преди започване на училище, но може би дигитално, не с уроци.

Марката на дрехите и вещите като цяло за децата е последното, което има значение. В 5 клас при нас децата не могат да ходят със смарт телефони на училище. А за дрехите мисля, че основно трябва да вършат работа по предназначение - семпли, добре ушити и не скъпи, защото ще се носят един два сезона само.

И уроците по математика има значение как се правят - и 2-3 годишни деца спокойно може да събират листа в парка и да ги броят, да редят въженца (късо/дълго, от по-голямо към по-малко). Звучи като игра и то е, но всъщност са базови концепции в математиката. Мисълта ми е, че по-важно е как се правят нещата и как се поднасят на децата, много неща могат да са забавни и развиващи за тях.

Еми да, но лично предпочитам сама да броя и сортирам жълъди с децата в парка за без пари, не ми трябва да плащам на най-прочутия учител по броене и сортиране да дойде и да ми ги готви за тодлър Кенгуру.
А парите да си ги дам за подобна визия, към която имам фетиш...

Кажи, че се шегуваш. Това изглежда доста крийпи. (Ако не си в Бъкингамския дворец)

Защо да е крийпи? Е, няма да си облека така детето за разходка в парка, но имаше подобни дрехи за по-официални излизания. Съвсем нормална официална рокличка.

Разбира се, че и броенето на листа помага за логическото мислене, както музиката, спортът и изкуството помагат на децата да заобичат изкуството и света около тях. Но на тази възраст обаче бих платила за урок по плуване, пиано или изкуство, но не и за броене на листа 😉.

Когато емигрирах, преди повече от четвърт век, ми беше необяснимо отначало, защото най-оправните ми връстници на запад, по това време, с много малки изключения, бяха бивши спортисти. И сега това ми е наблюдението - спортът учи младите хора на повече практически умения, като: да си част от екип, да се съсредоточаваш, да се настройваш за състезание със загрявка/после да разпускаш и най-вече, разтоварва от стрес, повече от науката 🙂. Просто мисля в България от малки на децата им се втълпява структурирано, а не свободно сетивно опознаване на света.

Подобни дрехи моите деца са имали и имат само за много официални поводи, но пък униформите им за градина и училище са почти 80:100 и винаги съм искала в свободното време да са по-удобно облечени.

За спорта винаги съм смятала, че е водещ в развитието и в първите години дисциплината и движението са по-важни от сметките. После се наместват нещата.
Всичките ми деца започват с плуване от яслата (последните 2 деца от раждането, защото сме близо до болница Щерев, а там има плуване за бебета.
В градината винаги ходят на танци,  от 4-5 тръгват с нас на тенис. Не се състезават професионално, но свикват на режим, спазване на точен час, упоритост да постигнеш целите си и т.н.
Наблягането после на предметите става според нуждите и интересите.

Не харесвам черно за бебета и малки деца, а и дъщеря ми не би харесала такива дрехи. Вече не е толкова малка, че да няма предпочитания и да облича нещо, което не ѝ харесва. И да, изглежда ми с някакъв бабешки и леко зловещ стайлинг детето, трудно би се вписало сред другите деца, облечено така.

Не мислих да пиша в тази тема, но това наистина предизвика любопитството ми. Защо купуваш нещо, след като не ти харесва? Аз ако не харесвам нещо просто не го вземам.

За мен математиката за 3 годишните отива в другата крайност. На такава ранна възраст е полезно да се развива мисленето, въображението и запомнянето, а гениалността, ако я има, тя се манифестира със сигурност, но броенето на листа в парка няма да помогне особено за развитието и. За 3-6 годишните според мен повечко четене на приказки, или пускането им в аудио вариант, това за развиване на въображение, за да започнат и да си  ги  представят и рисуват, а не готовите мърдащи картинки в анимациите и копирането им на бял лист. Давайте го с повечко стихчета за паметта и развитие на речта (римите са забавни и децата им се радват) игри с познаване и гатанки, а математиката в ранните класове е достатъчна, стига да няма пропуски в ученето. Синът ми напремер на 22 месеца разпознаваше марките на паркирините коли и ги казваше, година по-късно разпознаваше и такива чиито емблеми липсваха и да искахме да го  заблудим не можехме... Другото - пиано с класическо музикално образование, някои се научават да четат нотите преди буквите, което неимоверно развивя мозъка, спорт умерено, повече като игра и състезателните стремежи ще дойдат постепенно и  спонтанно. От там идват цели, борба за напредък и добри  навици в ученето. Уроците по математика, при положение че родителят не е допуснал изоставане от учебната програма и помагащ активно в ученето всеки ден, може би някъде към 4-ти или 5ти клас. Моя ходеше на 3 часа математика от 6-ти клас та до 12-ти,  месец до предварителните изпити в МУ. Никакъв спорт не бих сложила пред занимания по математика, физика или астрономия! Когато го питам как му идва химията или  биохимията, следва отговор "ама забрави   ли, аз съм учил математика, лесно ми е..."  И запомня наизуст по страница със сложна терминология с два прочита. За езиковите курсове от невръстна възраст също не виждам голям смисъл, най много стабилно да се предозират и прегорят от рано и  после да прескачат това, което мислят че знаят... Английския в България поне в  училищно - студентския период ще го започват 3 пъти- в прогимназиалния етап, после гимназия, ако е елитна супер, там със сигурност ще го научат и ще им трябват курсове колкото за сертификати. А в университета вече идва езикът с определена функционално- професионална   насоченост. Накратко - не прекалявайте а гледяйте да помагате в правилния момент.
Същото и с модите и  брандовете - нищо да не е на всяка цена, а да води вкуса и стремежа за красота, както в образованието  трябва да води необходимост от развитие и усъвършенстване, а не защото комшийката така правела.

Е, говорим за събития, където всички деца са облечени подобно. Концерт, коледно парти, сватба.официално събитие.

Не разбирам какво ви плаши математиката. Като малка дядо ми се занимаваше с мен точно под формата на игра и си я обичам до ден-днешен. Преди време решавах задачи за едно познато дете, но то изкласи. А на мен ми липсват басейните, тръбите, пресечените пирамиди... за мен си е като судоку.

В много от детските игри има математика. Броилки, не се сърди... и подобни. Важно е да се получава приятно за детето.

Не съм само аз луда значи - през почивките си на работа решавах домашните на дъщеря си. Тя си ги пишеше сама в училище. Аз ги решавах задачите за собствено удоволствие.  И досега ми е интересно. Точно като судоку.