С какво ви дразнят хората?

Така става, защото другият човек по някакв причина не може или не иска да каже не.

Phloxx и да може да каже не и да каже не ... няма ефект и разбиране.

Е разбиране няма как да очакваш, ако имаше разбиране нямаше да я има ситуацията.

Аз съм много директна. Дори с роднини. Реално не мога да спра да контактувам само с най-близките си (семейство и родители).
С останалите съм откровена.
Не мислим еднакво,нямаме еднакви интереси, допирни точки и прочие и нямам възможност и желание за контакт.
Дори да са ми роднини ако ми влияят зле,просто спирам контакт,ако настояват тогава им го казвам. Така или иначе не искам да контактувам с тях и да се разсърдят няма значение. Ако ми се налага по конкретни поводи гледам да е минимален контакта.

май това е решението

Аз съм имала два случая с клиенти. И то дългогодишни клиенти, на които съм им вършила много работа. В един момент започват да искат нещо, което са си наумили, но аз обяснявам, че няма как да стане това, давам варианти, не, искат си нещото точно така. И чувам - ама кво ми обясняваш, че няма да стане, кажи, че не искаш да ми го свършиш. В този момент на мен вече ми прелива чашата и на втория клиент директно му казах - да, позна, не искам, довиждане.

мда, а аз си  мислех,че съм еднорог
родната ми леля така ме е издразнила, че имаме спорадични контакти от уважение и добро възпитание само
но, и тогава ,пак ме дразни
имаше преди години, една такава нагласа в мен- че каквото и да е ,трябва да си го кажем
сега, вече „на попрището жизнено ,в средата“ ,мисля че предпочитам да ми е спокойно , и се възхищавам на англичаните ...

какво с англичаните ? само за времето говорят ?

не се задълбочават в семейните драми- говорят за времето и не се ядосват глупости
казвала съм и друг път- имаме много разнородна общност тук , неизменно има сблъсъци на култури, дори да са невинни наглед
една майка англичанка, на дете от един от спортните клубове на моите...като не й е удобен разговора, въздишка...и я времето ще намеси,  я чай ще й се допие.., я кутия с храна ще отвори да почерпи ...
някак по-леко се живее, поне отстрани, като не търсиш непременно да убедиш другите в своята си истина
преди години ми се струваше надменно
сега мисля, че е по-скоро мъдро

Днес май всичко ме дразни.

Не мога да понасям непознати, които сядат и ме разпитват за татуировките ми. Честно. Вече дори не се чувствам длъжна да се държа мило. Кимам и отминавам.

И аз не понасям, когато някой иска от мен нещо, което аз не искам. И всички роднини са ме изнудвали цял живот чрез майка ми. Въобще не питат дали искам или не, навиват я за роднински чувства, и в крайна сметка след по-голям или по-малък скандал става нейното. Откакто я няма, отсвирих всички и живея спокойно. Отскоро една много стара приятелка се опитва да  ме действа по този начин, отрязах я с голямо удоволствие. Наистина, плаках от държанието й (насаме, разбира се),  но с голямо удоволствие не й вдигам телефона и не отварям вайбъра й, който засипва със съобщения.

Едва ли и ги поемат. Може да са и ги поемали по Ковид но време, защото нямаше избор. При нас поне. Но не са ни поемали нищо! Просто ни опростиха данъците върху определена сума, която мисля, че не можеше да надхвърли $500. Тоест, получаваш обратно около $50 най-много. Мъжът ми работи хибридно, тоест три дни в офис и два дни от нас. За да получи някакво данъчно облекчение трябва да пресметне първо какъв процент от къщата е неговото работно място, после колко дни работи от нас. Прави се някакво изчисление и ти опрощават данъците върху тази сума. Понеже са много сметки за нищо, той се отказа да се занимава. Вярно, че говоря за различна държава, но едва ли някъде някой плаща завидни суми за работа от вкъщи.

Що се касае за това, че хората не работели, едва ли някой ще търпи работници, които не правят нищо по цял ден. Най-малкото ще ги накарат да се върнат в офиса. Няма луд който да плаща за нищоправене. За информация само, мъжът ми е инженер и работи като главен експерт в министерството на държавните ресурси. Мъжът ми си работи най-прилежно и понякога продължава да работи след изтичането на неговите 7.5 часа и го заварвам да подготвя проекти, презентации и каквото трябва да се свърши се свършва. Аз също работя един ден от вкъщи и за този ден свършвам много работа. Понякога дори правя консултации по зуум, имам срещи и тн. Имам си офис у нас, бюро, оборудвано с два монитора и докинг стейшън, просто включвам лаптопа в системата и започвам работа. Даже принтер не ползвам, защото всичко е електронно. На работа имам принтер, ако се наложи да се принтира нещо.
Може да има и единици, които се възползват от ситуацията, но около мен работещите от вкъщи са много съвестни и си вършат работата ефикасно.

За работодателя хоум офисът е много по-удобно решение. Пести от помещения, от отопление, от климатик, няма проблеми с междуколегиални отношения и подобни. За мен е много по-тъпо да работиш от вкъщи.

Ще попитам, когато се видим, че ми стана интересно, при тази с която съм по близка не беше техен избор да остават вкъщи след пандемията, компанията го реши. Но тя казва, че така е по продуктивна, в офис се разсейва. Въобще не смятам, че не работят, дори го намирам по сложно така, ако имаш нужда от съвет, например.

Професията ми е такава, че цял живот съм работила от къщи, просто ми беше много по-изгодно. Ама е много тъпо - най-напред всички те смятат почти за безработен и ти прехвърлят куп задачи, като не можеш да работиш през деня, нощта е твоя. Всеки ти звъни по телефона и не можеш да го отрежеш, в края на краищата какво е половин час да ти дърдори глупости, нощта е твоя. И т. н. В последно време работех навън и ми беше голям кеф като затворя вратата зад гърба си и повече не мисля за работата. Вкъщи живееш ден и нощ с работата, разсейваш се и ти отнема много повече време да я свършиш.