Red Pill Редпилнати мъже/жени

Усещането за развитие в повечето случай е илюзия. Реално погледнато помагаш на шефа ти, най-вероятно мъж, да печели повече, за да може неговата жена да си домакинства вкъщи и възпитава децата им.

Това се отнася и за мъжете де. Тази илюзия за кариера, издигане, постижения...докато не станеш на 50+, докарат някой надъхан новак на твоето място, а теб те приместят в тъмният ъгъл на офиса, до кафемашината.
Нагледал съм се на такива хора, дали живота си за фирмата, как се молят да ги оставят да продължат да идват на работа, защото просто вкъщи няма какво да правят и никой не ги чака.

Работата си е работа- изкарваш пари които правят реалният ти живот по-лек. В момента в който работата се превърне в смисъл на живота ти, нещо не е наред.

Мисля подсъзнателно голяма част от жените ИСКАТ да са си вкъщи.
Но ги е страх от общественото мнение.
Странно, как това да възпитаваш децата си, да сготвиш вкусна и полезна храната на семейството ти, да имаш спретнат и чист дом, се превърна в нещо срамно.


Едно време парите вкъщи са се разпределяли от най-възрастната жена в къщата.
Виждам за нормално жената вкъщи да разпределя парите. Все пак, тя е най-близо и до децата и до дома, знае от какво има нужда, знае в повечето случай къде да го купи най-изгодно.
Та във вашият случай, проблема не е че сте била домакиня, а че сте оставили мъжа ви да разпределя парите в семейство.

Най-вероятно, защото обществото притиска жените с куп нереални очаквания и ролеви модели.
Да вземем тези супер успешни жени CEO-та на големи фирми. Показват ни луксозни почивки, изискани партита, скъпи парцалки и диаманти... Ами като угаснат прожекторите, тия жени се прибират в празни апартаменти, където никой не ги чака. Няма "Мамо, здравей", няма приготвена вечеря, няма човек, който да прегърнеш в леглото.
Проблема е, че много трудно човек признава собствените си грешки, още по-малко пред милиони хора публика.Затова тези още повече парадират с фалшивото си щастие, още повече говорят колко супер щастливи и независими са....докато не ги намерят в някоя вана и една торба хапове.

А мъжете...ами ние по принцип сме си търпеливи характери.
Иземват ни функциите, иземват ни ролите,  опитват се да ни превъзпитат...търпеливо си пием питието, и гледаме сеир.

На мъжете, които искат жена домакиня, абсолютно никой не им пречи да си намерят такава. Това е чудото на свободния избор
Същото важи и за жена, която иска да е домакиня - абсолютно никой не я спира.
В най-хубавото и свободно време живеем, няма нужда зорлем да си отнемаме свободи, защото няколко мързеливци не могат да си намерят жена, която да ги поеме от майките им.

Жените с богати работещи мъже не са домакини. Поне не и тези, които познавам. Свекървата прави 15-20 часа в едно НПО, колкото да си покаже костюмите и да има соц контакти. Иначе вкъщи имат чистачка и за големите гостита използват кетъринг. Другите две жени се водят на работа във фирмите на мъжете им. За да им текат пенсии и осигуровки. И двете не се грижат за битовата страна на нещата. За съжаление това се отнася за 1-2% от населението. Ако ММ беше наистина свръх-мега богат щях да поискам да ми финансира собствена агенция

не знам на какъв "пил" трябва да си, за да си вярваш, че всички мъже и всички жени са еднакви и толкова елементарни...

Аз ако бях богата, щях да си направя школа за езици. Или някаква фръц фондация за образование. Или частно училище. Или професорска степен. Оф, размечтах се.

И аз. Точно си мислех, че за 10 години точно щях да направя поне един докторат по средновековна история/история на изкуството.
Колкото и да се опитвам да намеря жена-домакиня сред богатите и известни французи, все удрям на камък. Жените им все се занимават с нещо.

Аз искам докторат по английска литература на 20 век. 😁
Явно това е новият тренд навсякъде вече. И в And just like that всички героини са хем семейни, хем с нови кариери.

Тц, тц, това домакинство никой не го ще. Защо ли?

Бе, да се занимаваш с "нещо" е едно, друго да гониш графици. Иначе съм за свободния избор работеща или домакиня. За съжаление, при мен реалността не позволява избор. Макар че работенето ми е колкото за мижава пенсия и самоуважение, относно "изхранването" на семейството приноса беше 0,1%.  Децата вече пораснаха и си поеха пътя, така че мога да се оправя сама, разбира се не същия стандарт.

Жените по върховете на йерархията в големи фирми, които познавам, са семейни, с деца, едната с внуци. Какви празни апартаменти и опропастени животи...

Аз пък познавам много самотни и разведени кариеристки, но това не го прави универсална истина... а просто съвпадение може би?

Самотните разведени кариеристки могат да изберат да си тръгнат от кофти връзка, защото имат предимството да могат да се справят със собствената си издръжка и тази на децата си. Домакинята без доходи в подобна ситуация си трае, защото няма избор.
Малко ли такива ситуации сме чели из форума.
Свободен избор, няма да сора да го повтарям, това е най-най-голямото щастие за един човек, мъж или жена, няма значение.

Наистина ли не се разбира очевидното - че на някого може да е интересно това, което работи и да му доставя удоволствие? Да опитаме така - имаш ли хобита? Представи си сега тези приятни за вършене неща, в които постигаш някакъв напредък периодично да ти се плащат и да се извършват в нормирано време с колеги.

Моите наблюдения са същите.

Единствено остана да кажеш, че с колегите сте си едно голямо задружно семейство
Да се сравнява хоби с работа е нелепо.
Ако утре не ти се занимава с твоето "хоби"  и решиш да си починеш 2 месеца?
Ако в друг ден, ти писне от "хобито" ти и решиш да си тръгнеш 4 часа по-рано?

Да, имаше момент, когато големите ИТ фирми вкараха всякакви измислени "дрънкулки" за да направят работата при тях по-впечатляваща и престижна. Тийм билдинги, плей румс, суши вечер, смути сутрин и подобни глупости. Но този балон вече се спука на запад. Никой бизнес не може да просъществува дълго плащайки на 30 годишни деца по цял ден да си играят из офиса и да набиват соево мляко с гранола.


Да работата може да ти доставя удоволствие, даже е желателно да е така.
Но да я приемаш като цел на живота си е грешно. Без значение дали си мъж или жена.

Еми всъщност много се харесваме с колегите, да. Чак семейство не, но приятели - да. С част от тях си компилираме отпуски и ходим заедно на почивки та... Ако реша да си тръгна 4 часа по-рано е твърде вероятно да ме "пуснат" и като цяло имаме нормална свобода в случай, че някой има ангажимент, не се чувства добре и тн. Цел на живота не ми е работата, но ми е стимул и източник на приятни емоции, ангажираност на мозъка и финанси, с които да мога да оцелявам дори не дай си боже, да се разделим с мъжа ми, а и периодично мога да се поглезя с това онова... малките радости в живота, нали. И е среда на социален контакт, възможност да общуваш с хора и на други теми освен битовизми.
Аз не се чувствам ОК, ако дълго време не ходя на работа. Ваканции - супер, почивни дни - йес, малко по-дълга отпуска - ОК, но да седя безкрайно без работа става неприятно, защото имам нужда да си човъркам акъла - все пак той не ми е даден само за мислене на рецепти, прах за пране и какво да купя от Икеа, и ми се ще да не го ползвам само за това. Най-добре вирея в по-динамична среда и не ми пречи дори известния стрес от лавирането между работа и личен живот - напротив, даже ми е много по-добре така.


Имала съм такъв период - с много малко служебни ангажименти. В това време приятеля ми изкарваше абсолютно достатъчно и за двама ни, а той не е от тези дето те натоварват и очакват благодарност и молби за всеки лев. Въпреки това бях изпаднала почти в депресия от това висене вкъщи хем реално имах все някакви ангажименти, захванах любителска кулинария, поднових рисуването с темпер, спортувах по 2 часа на ден и изцяло се грижех за домакинството. Ми не е за мен. Не е за всеки - мъж или жена. Човек не е направен само за битовизми.