Red Pill Редпилнати мъже/жени

С удоволствие, елеа! Абсолютно съм съгласна с теб. А конкретно за Паркинсон - на популярния му закон и аз попаднах случайно, той има принос към морската история и всъщност от там ми е познат като автор, покрай личен и семеен интерес.

У нас е макс 1 час дневно. Като се включим заедно, става 30 мин. Най-лесно беше, когато детето е на градина/училище, ние на работа. Прибираш се вечер, всичко по конец. Единият готви, другият простира/сгъва/слага маса и готово.
Не така беше като си бях вкъщи по майчинство. Докато оправя едно, излиза друго. Тъъъкмо започнеш да правиш нещо и повръщане, изпуснал памперс, омазана маса, разхвърляни играчки, счупена чаша, отворило скрина и изринало всички дрехи, паднало и се пребило, реве, успокояваш, мажеш рани и т.н. Връщаш се към започнатото и излиза нова изненада. Цял ден е безкрайно чистене и пране, докато се обърнеш, станало вечер. Затова, както писах и в другата тема - става, яде и навън. До вечерта. Като работа на детегледачка 8 часа, след което се прибираме след работа и пак за 1 час оправяме домакинството заедно. Не че навън е по-лесно да тичаш след него и да го опазиш. И няма обедна почивка, не е като на работа да имаш поне 30 мин., в които мозъкът ти да релаксира.
Но има мъже, които си мислят, че жена им си клати краката вкъщи, а детето седи като кукла, затова вечер очакват да ги посрещнат с всичко готово, те само да седнат на масата. При тях този вариант с излизането и вечерното съвместно домакинстване не работи и дневните задачи се разтеглят, защото са прекъсвани по гореописаните причини.

Като се замисля, съвсем по ред пил идеологията съм действала детето най-много намазваше. Игра на свобода, с други деца и спокойна майка, която не му пили цял ден - защо направи това и това. Но предполагам и при бащата като родител би трябвало да е водещо доброто на детето и да предпочете вечер да отдели 30 мин. и да свърши нещо, вместо то да стои затворено м/у 4 стени цял ден и да има само кратка разходка.

Точно това щях да напиша. В момента имам повече домашна работа (вкарвам това време и грижите за децата) от време. От 2 месеца не мога да отделя момент да си направя едно изследване. И далеч не е само то. Не само, че не ми се налага да разпъвам работата за да достигне времето, ами прелива отвсякъде
За съжаление, като неработеща децата ми не са приоритетни за стол и занималня. Монстито, понеже е с доказана алергия има право на стол, за да не го дискриминират, но аз готвя и слагам в кутии, което също отнема доста време. А понеже брат му е на стол и Славчо има право. Малко параграф 22. Иначе е много гадно, взимаш го в 12 и го връщаш в 13 и 30. Направо ти се разкъсва деня. Големият е на 6 и половина и почва да прави разни работи, КОГАТО има желание. малкият, на 2 и половина само се пречка, но го оставям да се пробва. От 1 септември до сега е ходил общо 5 дни на училище, така че за сега имаме повече негативи от позитиви. Надявам се скоро да се обърне баланса. Плюс, че традиционно френските деца не ходят сряда на училище.
Когато ходя на работа много от нещата са уредени. Като начало всички отсъстваме по 10 часа от вкъщи. Голямото санитаризиране се поема от фирма за 2-3 часа на седмица. На нас ни остават малките неща и противното готвене. Слава Богу ММ си го бива там.
Но разбира се това е само една фасета от нещата. Като човешка личност имам потребност да съзидавам, а като индивид - от интелектуален труд. Имам щастието да имам интересна и винаги различна професия. Защо да не я практикувам? Който иска да бъде домакин/я. В това няма нищо лошо. Но е изключително презрително да се опитва да ни се внуши на нас, жените, че това е основното ни предназначение.

Няма да е все така, Фил.

Българките така са научени - да домакинстват е задължЕ. Майка ми с какво презрение коментира тези с чистачките - “Тая па, толкова ли не може да си оправи къщата сама” . Обаче чиста къща - пропилян живот, ако това ми е нагласата никога няма да изляза на една разходка. Затова - днес идва една нова помощница - Украинка този път, да сгъва прането, търка плотовете и подрежда детската - пожелайте ни късмет да се харесаме.

Офф, говори ми... Майка ми чистеше с такава злоба и отвращение, клюкареха съседи в блока, мъжа бил под чехъл, той пускал пералня, простирал...А не, че баща ми не правеше опити да домакинства, но тя все намираше кусури.

По времето на бащите ни го имаше тоя мъжки феномен - пере, но не простира. Точно за да не се изложи пред съседите...

Сигурно е било срамно мъж да върши "женска" работа. Сега, слава богу по-скоро е срамно обратното, ако не домакинства наравно с жена си значи е търтей и тормозител.

Офф, и после на някои им липсват онези времена

То и сега е така. Имам чувството, че някои жени го възприемат като цел номер 1 да са топ домакини. Може иначе да са красиви, талантливи, да имат развитие, но ако пилето е жилаво - край. И това идва от възпитанието вкъщи, както и от наслагванията отвън. Аз си признавам без бой, че докато и двамата работим, няма да се навия да се строявам като редник за вършене на цялата домакинска работа, защото живеца в живота не е да търкаш мивки. А, ако някой смята, че това ме прави по-малко жена - уел, не спирам никой да живее залепнал за фугите вместо да дишне чист въздух навън, например. Единствено изключение, според мен, е гледането на децата, докато са малки. Тогава щеш не щеш, просто има твърде много домакинска работа, за да не се заринеш поне от части. Филомена, като гледам, си се справя тамън.

Ами или б), или в)
Някои са а), като това може да бъде не само платена помощница, но и свекърва, тъща или баба.

Защо противопоставяш двете неща? Жена която иска да е самата тя красива обикновено иска и къщата й да е също подредена и нагласена.

въобще не е задължително да произлиза едното от другото.. виждала съм безброй "изключения"..
това звучи като някаква патриархална, мъжка мантра..
ако не е красива жената, ѝ е разхвърляна и грозна къщата ли?

То това дали е подредено и прилично вкъщи далеч не е задължително да има общо с това дали се втелясваш на макс по въпроса. Може 2-3 пъти седмично да чистиш, а не всеки ден, и пак дома ти да е хубав. Последното е повече въпрос на вкус и умения за функционален дизайн.

Не става само с това - няма как да ти цитирам името на мебелната къща, която отказа да направи 3я поред дом на клиент, защото не поддържа. Да, точно така - при посещение за да поемат префасонирането на хола по новите модни тенденции, заварват, по думите на дизайнера, изключителна кочина. В последствие отказаха да работят с този клиент, ако и да е странно.

Аз нямам предвид да е лудница и мръсотия, а човек да си живее в облаците.
Просто не е нужно и супер зомбиране в тая къща.
Мама, например, едно време държеше всяка неделя да се чисти от А до Я апартамента. Вместо да идем някъде да се разходим, дето се вика да се почувстваме хора - не, какво ще кажат хората, дай да чистим. Сякаш някой някъде води списък и един ден ще отчете "А на 16 юли 2020 апартаментът блестеше от чистота".
Сега вкъщи също е чисто, но тази работа я върша някакси между другото. Примерно след работа като се прибера докато сготвя (ако готвя) така и така чакам печка/котлон а у, не пречи да изчистя кухнята. Пералнята върти докато си върша хоум офис заниманията. Не ми е фикс идея нито готвене, нито чистене, а се случва някакси в периферията на нещата. И уикендите сме на планина/разходка/нещо. Ако някой ден не ми се готви, не готвя и никой не ме гледа на криво и аз не се чувствам в грешка (както някои колежки, например), а просто поръчваме, излизаме навън или пък си правим нещо супер набързо. Ако някой ден ме домързи да изтъркам хладилника, голям прас - все на следващия или по-следващия ще ми дойде мерака, няма да затънем в плесен за една вечер, нали.
Не мисля, че трябва да се залита в крайности - нито е готино да си съвсем развей прах и да лежиш в трохи, нито е готино да си втренчен във всяко петънце и да не пускаш парцала.