Red Pill Редпилнати мъже/жени

  • 70 273
  • 2 341
# 270
Свободната икономика винаги е минавала през различни етапи, някои по-приятни, други не, още преди жените да бъдат признати за хора. Та не в тях е проблемът.

Пък и темата е за любовта. Ако обичаш един човек, няма да се радваш, че икономиката върви, благодарение на това, че е лишен от права и поставен в зависимост.
Ако масово настъпи такава радост, може би ще излезе вярно, че няма любов...
Виж целия пост
# 271
И от къде на младини ще имаш финансово стабилен партньор?
 
Като самата аз избирах /считайте, че тогава тиранозавър Рекс бе често срещан екземпляр пред пещерните панелки/ имах двама сериозни кандидата. Моя мъж - щиглец, студентче, с 5 лева в джоба, тон обич и китара. Другия бе от семейство с възможности, баща му с бизнес, коли, имоти и шарещи очички.

25 години по-късно каквото сме постигнали с мъжа ми е било, защото заедно сме се бъхтили. Рамо до рамо, де подпирайки се един друг, де теглейки се. Чувствам се равна, независима и доказала се.
Другия кандидат - и семейство имаше и развали, и бизнеса на баща си не успя да окрета, и го съдиха и с наркотици доста потъна.

И преди и сега никога не бих избрала партньора си по финансовите му възможности в младини - важно е да имаме еднакви стремежи и да искаме да се борим за еднакви неща.
Да се обвържиш с някого, защото е финансово значим, означава да се поставиш в позиция да си зависим - като те натири да си тръгнеш с гащичките на гъзеца, с които си дошла. Защото всичко е било негово, като съм дошла и всичко постигнато пак ще се брои негово.
Сега ако трябва да избирам обаче, на тези години, бих гледала какво има един мъж зад себе си и от къде го има и защо няма. Това е един житейски път извървян и можеш много да разбереш за човека от постигнатото.
Виж целия пост
# 272
Както казваше баба ми (преживяла един 9 септември) "пари се печелят и губят, важното е да имаш с кого да си говориш".
Виж целия пост
# 273
Много хубав пост на Дорис. Ако стойността ти идва единствено от портфейла ти, значи си един доста беден човек. Другото е залъгалки за хора, които се надяват парите да ги издърпат, защото другото не могат да го докарат.
Виж целия пост
# 274
Първата ти графика е свързана с рецесиите (петролния шок и кризата на съпраймите) и как това се отразява на "реалната" доларова заплата на час. Предполагам индексирана към инфлацията. А втората ти графика е плавното покачване на процента жени, които взимат заплата (не просто работят, нали така Wink ) и се оказва, че няма негативен отпечатък между двете.
Да, няма как да се изолира само един фактор. Петролният шок е 1970-те години, но пък тогава е и времето, когато почват да се въвеждат компютрите, принтерите, базите данни, и всички други иновации, които вдигат много продуктивността в офис дейностите. В производствените дейност пък навлизат автоматизация, роботизация, и т.н. които имат същия ефект върху продуктивността. Въпреки това заплатите (реални - индексирани с инфлацията) не се качват. Докато преди това са се качвали.
През същия период на двете графики (от 1960-те до 2010) се вижда, че процентът омъжени жени, които работят на заплата, се качва от под 30% до над 60%. Тоест, на пазара на работна ръка навлизат няколко десетки милиона души, които почват да предлагат труда си за пари.
Разбира се, корелацията не доказва автоматично причинно-следствена връзка, но дава сериозни аргументи да се предположи такава. Може да е просто случайност. Но тъй като има и теоретична база (законът на търсенето и предлагането: повече предлагане на труд води до падане на цената му) аз не бих нарекъл връзката случайна.

Не искам да вадя извод, че жените в САЩ сами са се прецакали, но ето какво излиза: една омъжена жена, която не иска да е зависима от мъжа си, трябвало е да му каже: мъжо, вече аз ще работя и ще нося парите, а ти стой в къщи и гледай децата. А не - ще работим и аз и ти, децата ще пратим на бавачка, и ще изкарваме заедно толкова пари (в реално изражение) колкото преди само ти изкарваше. Тоест, колкото да си покриваме ипотеката и вноската за колата. А, ще ни трябват две коли вече, между другото, както и пари за детска градина, и за няколко други работи, които преди не ни бяха нужни, но сега вече ни трябват, защото и комшиите ги имат.
На това може би викат "разпад на обществото" редпилърите.
Виж целия пост
# 275
Тоест, една жена, която иска да е независима, трябва да направи мъжът зависим? Мъжете ще приемат ли да имат статута на една жена преди феминизма в името на общото благо? Малко реторичен въпрос, защото помня мнението ти от други теми, Крис, където ти изрично каза, че никога не би приел такова нещо.
Виж целия пост
# 276
Ама каква корелация? Имаш графика във формата на разтеглено U и втора - с плавна аритметична прогресия. Къде трябва да виждам допирната точка между U и /?

Първо, нека да не забравяме, че когато жените навлизат в пазара на труда, те просто почват да взимат заплата за работата си. До този момент са работели (детегледачки, тъкачки, плетачки, готвачки...) без да им се заплаща. Това не променя обема на техния труд.

И второ, скъпата работна ръка означава скъп финален продукт. Не случайно производството се извършва главно в Китай. Не съм убедена, че на нас, като консуматори, ще ни е ок всичко да скочи с 30%
Виж целия пост
# 277
Когато се влеят нови попълнения на пазара на труда, предлагането му се вдига, а цената му - пада.
Това важи само ако пазарът не се развива, което противоречи на принципите на капитализма. Липсата на работна ръка е много кофти, както и високата цена на труда. Ако заживеем в друг обществен строй може и да стане различно, но засега е така. Същевременно работниците днес живеят доста по-добре от едно време, когато са били наполовина защото жените не са работели. Мистериите на икономиката 😁
Виж целия пост
# 278
Не искам да вадя извод, че жените в САЩ сами са се прецакали, но ето какво излиза: една омъжена жена, която не иска да е зависима от мъжа си, трябвало е да му каже: мъжо, вече аз ще работя и ще нося парите, а ти стой в къщи и гледай децата...
Лишените от права най-много ги ценят. Затова и никога няма да искат мъжете им да бъдат лишени от такива. А и чисто практически няма как да стане за 1 ден. Нужно е образование, опит. Няма как да си учен цял живот как само да переш и чистиш и хоп - ставаш с професия, знания и умения за издържане на дом.

П.П. Втората кола на много места по света е необходимост. Когато училището е на 40 мин. път, магазините пак на толкова, незасивимо дали си работещ или си се съгласил да гледаш децата и къщата, колата е нужна, за да покриеш елементарни нужди.
Виж целия пост
# 279
Всъщност ако беше толкова хубаво да си домакин, мъжете сами щяха да се натискат. Но явно няма желаещи.
В моето семейство по-добрият за стей ет хоум лайф е ММ. Но финансово е по-трудно, защото той печели по-голямата заплата. Която, между другото, става все по-голяма с всяко мое майчинство. Логично той може да се концентрира в работата си, а аз се декласирам професионално. И нашата ситуация е далеч не е единствена. За да мога аз да работя без това да пречи на детството на децата ни, той избра по-неамбициозен пост с по-малка заплата.
Виж целия пост
# 280
Ама каква корелация? Имаш графика във формата на разтеглено U и втора - с плавна аритметична прогресия. Къде трябва да виждам допирната точка между U и /?
Да де, ама графиката на реалните заплати се е качвала от времето на Жерминал, нали тъй? Сама го знаеш - тогава работещите мъже едвам са си хранели децата и жените, а 100 години след това вече са изкарвали и за кола, телевизор, и т.н.
А когато втората графика (дял на работещите омъжени жени) почва да се качва, първата влиза в застой - няколко десетилетия. Въпреки всички иновации и повишена продуктивност.
Виж целия пост
# 281
А къде е графиката от Жерминал насам?
Виж целия пост
# 282
Да де, ама графиката на реалните заплати се е качвала от времето на Жерминал, нали тъй? Сама го знаеш - тогава работещите мъже едвам са си хранели децата и жените, а 100 години след това вече са изкарвали и за кола, телевизор, и т.н.
А когато втората графика (дял на работещите омъжени жени) почва да се качва, първата влиза в застой - няколко десетилетия. Въпреки всички иновации и повишена продуктивност.
А, не ми се измъквай по чорапки. Ти ги показа тези графики, ти си избрал началният период да е 1964 за едната и 1955 за другата. Докато Жерминал е публикуван 1885 (100 години преди аз да се родя) Това са 80 и 70 години разлика. Къде се опитваш да прокараш шорт кът? През една-две световни войни? През края на колониализма? През индустриалната революция? Не ти се получава. А и ако беше чел въпросния роман щеше да знаеш, че жените са работели наравно с мъжете. Омъжените са подържали земеделието, готвенето, облеклото, децата - с две думи цялата икономика на едно многочленно домакинство. А неомъжените - наравно в мината. И така докато поредното раждане не ги прати в гроба.
А двете ти графики не показват нищо, защото дялът на жените на заплата нараства аритметично, а заплатите стигат един връх от 23$/h малко преди петролния срив (които бележи края на купона от 30 цветущи години) за да стигнат ПАК до 23$/h след няколко десетилетия. Ако логиката ти беше вярна, заплатите нямаше да се качват наново, а да слизат плавно надолу.
Математиката не е като ютюб филмчетата.
Виж целия пост
# 283
Тоя Питърсън на външен вид ми прилича на мъжа ми. И на него му е набито че е длъжен да подсигури семейството. Което, парадоксално, но логично, разруши същото това семейство.
Завеса.
Същото стана и при нас, Роки.
Баща ми беше с много дълбоко вкоренено убеждение, че жената трябва да може да стои вкъщи да гледа деца, а мъжът трябва да й осигурява прекрасен живот.
В момента, в който започна да не изкарва достатъчно, за да живеем добре само на една заплата и майка ми тръгна на  работа, той се депресира, пропи и всичко тръгна надолу....
Виж целия пост
# 284
Горкичкия 😔 важно е, че е искал и се е старал. Защото днешните момченца от малко ги учат, че жените искат да им вземат парите и това им е най-големия страх… не дай си боже се обвържат!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия