Боже какво изживях, толкова не ме е било страх в живота ми.В офиса съм, сама - влиза един мангал, видимо луд. Личи му. Висва над бюрото и стой. Аз питам за какво е, той мълчи. За снимане ли казвам ... и се усещам какво става.
За лична карта бил. Ставам, и отивам във вътрешната страна на офиса, зад една врата - там е машината. Тоя след мен. И казва, че няма лична карта, аз трябвало да му направя.
Сърцето ми заби, много се уплаших, викам си дано да открадне нещо, да не ми направи нещо на мен. Сърцето ми забумтя в ушите - нямам телефон в мен, на бюрото е и тоз може да не ме пусне да стигна до него.
За абсолютен късмет дойдоха барманите от заведението отсреща (по това време попринцип никой не влиза в копирния център), че им направих знак да останат и те усетиха, и го изгониха. Оставиха телефон, ако дойде пак. Смешно ми е сега, ама направо откачих. Изобщо незнам какво да правя в такава ситуация.
Вчера и аз бях в подобна ситуация - аз сама в офиса, в 9 часа сутринта, звъни се на пожар(ама направо се беше подпрял на звънеца), аз понеже говорех по телефона и отварям вратата без да поглеждам - огромен клошар с невероятна лудост в погледа(за пръв път виждам такъв наистина луд поглед), започва да издава някакви нечленоразделни звуци и посяга към вратата - грях ми на душата обаче затворих(може и да не е бил враждебно настроен, но много се уплаших). После е звънял поне още 5 минути, направо си изкарах акъла.
Ще го разучите за отрицателно време, не се тревожи. А сега се снимай и пусни снимка да видим какви снимки прави 
)
Ама нищо, ти ще се оправиш - втора като мен закъсала не може да съществува 
В петък ме "опънаха" за сватбата за братчеда и цяла седмица издържа даже в тоя тъп дъжд.Пък ся я измих и пак си се изовцих.
