Кое ви тежи най-много от майчинството?

Много хубава тема! За мен майчинството е най-хубавото нещо, обаче е трудно! Много, много трудно. Хубаво е това да може да се признае и се учудвам, че има такива, които могат да го отрекат. То не е само да го нахраниш и облечеш ами огромна отговорност за цял живот. Или поне така би трябвало да е. Смятам, че първите години са доста трудни чисто психически: умора, детски капризи и инат, да не повтарям горните мнения. Особено, когато имаш породени. Ние сме с три. Без странична помощ. Свекърва ми помагаше понякога само докато бях бременна. Аз не се и доверявах да ги оставя, най- вече през първите години. Пълна лудница. Преди да стана майка хич не бях от търпеливите, дори съм доста импулсивна, но явно съм голям инат, по принцип съм и доста енергична и някак издържах и продължавам да издържам. На детска не са ходили никога. Много ми липсва лично време за спорт, четене, учене. Пътуваме, макар и с деца. Е, няма нищо общо с пътуванията като двойка, но да кажем това не ми липсва чак толкова. Ваканция и вкъщи мога да си изкарам чудесно, насаме със себе си От друга страна през тези години натрупах толкова много спомени и хубави моменти с децата, че за нищо не ги заменям. Гледайки ги как растат заедно е най-голямото ми щастие, но… трудно е за нас с мъжа ми. Няма как да е иначе. Имали сме какви ли не преживявания, бели, малки и не толкова малки инциденти и притеснения. Като малки трябваше буквално да ги пазя едно от друго, сега е малко по-лесно. В парка, обаче очите ми са на 14. В тази връзка мразя големите и шумни с по сто деца рожденни дни. Клоуни, гримьори, аниматори, диджеи, лудница. Не смятам, че децата имат нужда от всичко това. Обичам украси и декорации, определено обаче мразя хаоса, който се получава с прекалено много гости, мразя пластмасови чиниии. Никога не правя такива рожденни дни на моите. Обикновено каним най-близките: роднини, братовчеди, които не са малко от страна на мъжа ми без някакъв специален персонал. Децата сами си измислят как да се забавляват.

П.п. Под “отговорност за цял живот” нямах предвид, че буквално носиш отговорност за действията му след като вече е възрастен, а по-скоро, че ти остава притеснение за цял живот: здраво ли е, щастливо ли е и т.н.

Нашите близки винаги правят РД в детски кът - не ми пречи ,но честно казано не разбирам парите, които се хвърлят за РД на едно 2-3 годишно, като почнем от специална торта на еди каква си тема , арка с балони, меденки с еди кой си герой, тааа до манджата за родителите, и хоп 1000лв за два часа.. Не го разбирам наистина, нито малкия разбира от рожден ден, нито има смисъл от трицифрена сума за арка и тн. Същото важи и за погача в ресторант. Пълна тъпня ми е това. Аз все съм наопаки с празниците.. погача си правих у нас с украса от Джъмбо за 50лв. Никой не повярва,че сама съм си я правила, беше красиво наистина. РД правя с бабата и дядото и братовчедите, пак вкъщи, някой друг балон, една шарена торта без разни щуротии по нея и това е. Когато стане голям и почне да има претенции, вероятно ще е друго. Но пак сме говорили с баща му, че ще правим само с по 4-5 деца от близките, я на кино, я в Музейко, е такива по- различни места, без оркестри и програми с аниматори и тн.

Ние тъкмо организираме (силно казано) 3тия РД на малкото тази седмица. Първият беше в нас с баби и дядовци само. Обаче тази и миналата година е в ресторант с детски кът. Не мога да си причиня да го направя вкъщи. Има по 5-6-7 деца на възраст 1,5г - 7г и предната година бяха през цялото време в детския кът, за тази ще видим. Украса не взимаме, няма смисъл в ресторант. Само торта правим детска. Онзи ден малкият си избра, даже намаза да яде торта и в сладкарницата. Ние пихме по едно кафе и всички бяха щастливи. Та това му е, другото си е излишни пари и показ (я за интернет, я за пред другите родители). 2 часа организация преко сили. На други детски РД ходим, не всичко е ок там, ама уважение към родителите. Малкият се забавлява.

И мен ме дразнят други деца често, но не го приемам като част от майчинството. Това си е част от живота. И без да си родител може да си заобиколен от чужди деца, които да не понасяш (и не си длъжен!).

И аз сутрин се радвам като го оставим на детска. Знам, че му харесва, сега ще започва и плуваме там и не знам дали въобще ще успявам да го прибирам. Времето използвам за себе си - учене, чистене, различни задачи, малко домашно СПА докато не ни е завъртял кръга с новородено. Преди това бях хоум офис предимно и през деня използвах обедната за тези неща и разпределях по приоритети. Към 16:00ч обаче ме хващат лудите да го прибирам, но преди 17ч не ходя. И говорейки за ДГ, супер е, че ходи, много неща учи там, разнообразява се, говори постоянно какво са правили с децата, на какво е играл и т.н., НО мен пък след седмица на градина почва да ме човърка да слушам я за сопол, я да проверявам за температура. Особено ме хващат тия лудите есенно-зимния сезон. Преди детето не помня да съм боледувала едно 15г минимум. След раждането се съсипах, с градината допълнително. Това е тежкото и се възхищавам на родители (и най-вече техния имунитет), които не хващат вирусите от децата.

Много се радвам, че и други споделят как се радват да оставят детето в ясла или ДГ. Моя мъж счита, че всичко около детето трябва те прави невероятно щастлив и се цупи като искам да си свърша работата на спокойствие, да не претупвам, да не бързам, въобще да е спокойно. Аз работих през майчинството и все бързах, все времето не стигаше, направо имаше моменти, когато физически не ми стигаше въздуха.
ММ много иска второ, но не искам и да чувам. Втори път през този ужас с бебе няма да мина. Ревовете, недоспиването, умората.... само гледам напред към по лесни времена.

ТМ не е гледал детето, затова . С моя сме се сменяли и много добре знае какво е. Хич не се превзема. А преди да се роди Монсти, той беше мотивираният ентусиаст за деца. После му трябваха цели 3 години за да се престраши на второ. Колкото и да е странно, аз бях по-навитата.

Аз пък хич не обичам чужди деца, шумотевица и подобни.
Обичам си само моите. И за мен е удоволствие да имам моите си деца, а чуждите не ме впечатляват. Е, дечицата на близките ми (племенници, кръщелници) са изключение и до там.

Радвам се, че ви харесва темата, аз честно казано не очаквах толкова активност и е супер, че се получи хубава дискусия.

Баща ми е приспивал сестра ми на ръце прав пред гардероба, за да се удари в него, ако заспи, и да не изтърве бебето.
Като гледам каква е луда 🐞,  невинаги е успявал.

Моя приятелка също е изпускала бебето в полусън... Умората е страшно нещо.

И аз, ама ме досрамя да го кажа, като чета общия тон.
Обичам детски рождени дни, обичам куклен театър, обичам да правя замъци от мокър пясък и да играя на плажа на "войници" с клечки, миди и камъчета, обичам да рисувам, моделирам, лепя. Но, "детето" вече порасна, почти не излиза с мен и всички типично детски занимания са, за съжаление, забравени. А като чета (понякога) свекървенската тема, нямам надежда че ще имам много време с внуци, живот и здраве.
Най-тежко е разбира се с болестите.
Децата са различни, но моето беше в края на ДГ и в началното училище много, ама много палаво и ми тежеше, че не можех да му помогна и да го променя. В първи и втори клас много го биеха, беше поднормено на ръст и кг, "лесна плячка", но с голяма уста и както и да се оплаквах, все срещу мен се обръщаха нещата. В 3-ти клас го преместих, уж по-добре беше, но и там яд3ше бой, вкл от европейски шампион за деца по някакви си спортове. Тогава мъжът ми отиде в училище и заяви, че ако не се спре побоят, ще отиде при треньора на шампиона и оттогава спря агресията.

Ужас, милото

Смятам ,че няма значение общият тон,тук не сме на съд или на конкурс,тук е мястото където можеш  просто да споделиш.А щом тези неща ви харесват е просто супер,трудно е когато е обратното и ти се налага да се преструваш защото ако си искрен те гледат все едно си сериен убиец🤣

Дами, да ви питам откровено - майчинският ви инстинкт кога се събуди? Още през бременността, при раждането или след това?

Един от най-дразнещите елементи на майчинството (несвързан с децата пряко), е изключително неоткровеното говорене за него. Всичко често се представя в една твърде нереалистична светлина от много майки и има определена състезателност кой е по-по-най.

Лейди Роуз, не съм съвсем сигурна. Започнах да обичам дъщеря ми осъзнато с грижите, макар че те ми дойдоха машинално. Имам 13г. по-малък брат и не съм се замисляла даже при моето бебе кое и как. Някак знаех вече.
Може би си ми  е вродено да се грижа, макар че ми тежи. Няма да си кривя душата...
С малкия е по-различно леко, защото е осиновен. Беше на 1г. като дойде при нас.