Видяхме панорамата на първата група, която беше лесна и коментирахме, че ще ни е по-удобна за редене когато е дълга.
Като я видяхме нашата просто и четирите бяхме сигурни, че я искаме и нямаше колебание. Сбъркахме разбира се. Оказа се, че оранжевото е твърде много и горните нюанси ИЗОБЩО не се различаваха.
Момичетата ми оказаха честта да избера втория пъзел тъй като бяхме раздвоени между този (ретро колаж ще го нарека) и пейзажа.
Ако сега можех да избирам (без да съм редила другите два) щях да избера пейзажа и ретро колажа.
Канадския с белите линии твърде много ни напомняше за един колаж, който редихме в София и ни измъчи. Този не беше толкова труден чак като колажа мисля, но и до момента ми е трудно да преценя колко щеше да ни затрудни. Както има различни елементи, така и някои доста си приличат.



Връщам се и продължавам да чета нататък.



Докато гледах състезанията, си спомних как се запознах с момичетата. Всичко започна с точно този пъзел с цветята, който пуснах пътуващ, за да видим как сме като време спрямо Алехандро. Първа го взе Весето. Тогава се запознахме и още ми е пред очите - с тази нейна усмивка, закачена на ушите и искри в очите 




Пожелавам от сърце много щастливи дни, сбъдване на всички мечти и много, много време за любимите хобита!


Супер лесен и приятен за редене.