🌻Градината на Демет Йоздемир - Тема No. 6 за обсъждане - Казвам се Фара🧑‍🚀

Ще има яко бой между Фара и Мержан

Илюстрирам



Майката-лъвица се преквалифицира на Кунг-фу пандата

Добрютру, момичета! ❤️
Яко съм изостанала със сериала.
Моля да ми пуснете линкове към 20, 21... епузоди, а бе каквото там ми дадете. 😂
Ще направя един уикенд филмов маратон, че дори не зная за какво точно пишете тук, а искам да съм съпричастна с вълненията в темата ни. 😂

Радвайте се на най-хубавия ден от седмицата! ❤️

🥰 🥰 🥰

Пепелинче, добре си дошла у дома Бързо да гледаш епизодите, че ми липсват коментарите ти

Епизод 20 https://videa.hu/videok/film-animacio/s2e20-D1i4YTt0Pbfo0Y5P
Епизод 21 https://videa.hu/videok/film-animacio/_-s2e21-Or8C8QfpYLZJmpz7
Епизод 22 https://videa.hu/videok/film-animacio/s2e22-5AsFNUKOD8lNQTxJ

Специални благодарности на момичетата на Енгин - Марианка и Барисеа за всички преводи

 





А утре ни чака новият епизод

Ето снимката от сторито на вашето момиче, Катя!

Всяка седмица получаваме по-яки снимки от тези на повечето корици на фенси списанията Само казвам

Кати 💕 , благодаря за линковете.
Аникси 💕!

Бързам, бързам, но като видях колко много съм пропуснала, не мога да обещая, че скоро ще се включа. 😟

Ще се напъна обаче, че поне достойно да се класирам с вас за финала. 😂
Какво казват злите езици (знаете кои 😉 😜), кой ще е последният епизод?

Идвам с фото албумчето





















Честити награди на Деря и Растин за изгряваща звезда и момче актьор:









Вижда се малка част от сценария, според която Керимшах ще бъде отвлечен... Замесен е Бехнам и новия герой Йълмаз...

Кати

Браво на тези, които събраха Демет и Енгин в един проект!
Великолепен тандем!

Аз да питам, тези двамата сега гаджосаха ли се "реално" или само сериално?

Така е, Лиленце, абсолютно легендарно партньорство правят. Преди година дори и не подозирахме колко добра комбинация ще бъдат двмата

Иначе аз по традиция от последните седмици и тази няма да мога да гледам директно, затова отсега желая приятно гледане на всички

И нося още малко картинки:














Пускам и някои по-важните моменти от интернет предаването Пинч:

* Започват с въпроса купила ли си е къща за 5 млн. евро в Гърция, което по днешния курс е над 150 млн. лири. Отрича, казва, че имотът ѝ е много по-евтин. Питат я дали е взела гражданство – не е, има златна виза, която ѝ дава право да пътува в страните от ЕС.

* Вярва ли във вампири? Да, вярва. Според нея всичко, което човек може да си представи, съществува, иначе не бихме могли да го измислим от нищото. После шеговито пита дали другите вярват в русалки. Хилят се дружно.

* Дали е най-ревнивият човек в Турция?
Демет: - Само в Турция ли? Е, да ревнива съм.
Водещият: - За какво ревнуваш, например?
Демет: - За всякакви неща. Ревнувам приятелите си, гаджето ми.
Водещият: - Не искаш да ги делиш с друг ли? Тази седмица си с мен, другата със съседката.
Демет: - Не искам.
Водещият: - Играеш в даден сериал, сменяш канала и виждаш сценарий, който ти допада много. Докато си седиш и гледаш не си ли казваш, Боже, защо не го играя аз това. Изпитваш ли такава ревност?
Демет: - Не, не ревнувам актьора който играе, а това, че не съм имала подобeн опит. Само, че тази амбиция при мен се изразява в това следващия път да си избера още по-добър проект. 
Водещият: - Всички знаем, че написаното в сценария не винаги достига на екрана, така както си го представяме. Има ли роля, за която да си казвала – това сега защо го изиграх?
Демет: - Не, няма, а и да имаше нямаше да ти го кажа. Но до момента наистина нямам такава сцена. Опитвам се да надграждам.
Водещият: - Как ревнуваш гаджетата си? Да не носят рокли ли? Ако е много лично, можеш да не ни отговаряш.
Демет: - Ще отговоря, така и така добре се постара да ме представиш като мъжкарана. Ако иска, може да носи рокли, в крайна сметка е свободен да носи каквото поиска, няма да му се меся. При мен има нещо такова, обичам вниманието. Ревността ми не е като да ревнувам от друга жена. Но ако вниманието му е привлечено от някой повече, няма значение мъж или жена, ревнувам много. Не е ли нормално това?

Благодаря на всички,за споделените новости и снимки.Приятно гледане  и нека армията на нашите печели макар и малки ,но повече победи.След филма ще видя вашите коментари,че ще гледам със закъснение.

Докато чакам да пуснат целия епизод в YouTube, за да си го пусна да гледам, нася още от интервюто за Пинч:

* Вярно ли е, че обича да показва танци на хора, които изобщо не са танцували?
Демет: - Да. Обикновенно ми казват, че танцувам много добре и искат да танцуват с мен. Насърчавам всички и им показвам съвсем лесни съпки. По майчина линия сме изселници от България, тракийци. У нас винаги са се слушали 9/8 ритми и от дете се научих да ги танцувам. Искам да кажа и следното, ако не си опитал нещо, никога няма да разбереш дали имаш талант за него. Просто трябва да поработиш малко. Ето, аз например, когато правех първите си стъпки в сектора не наизустявах толкова бързо текстовете, но когато тренираш този мускул вече ставаш все по-добър. Просто трябва да започнеш. Няма такова нещо като този може да танцува, а онзи не може. Всеки е способен да се научи. На мен може да са ми нужни 4 урока, например, а на теб 16, но и двамата ще се научим, ако положим усилие. Не мога да рисувам обаче.
Водещият: - Ще ти трябват едни 30-40 урока. Смеят се.

* Не обича критиката и негативните коментари за нея, натъжавали я.
Демет: - Ако критиката е нормална я приемам.
Водещият: Коя критика е нормална и коя ненормална?
Демет: - Нормалната е свързана с работата ми, с избора на проект, в нея се вслушвам внимателно. Но знаете, че има и социални мрежи, където се пише всичко. Първоначално се натъжавах, но полека се научих... все още продължавам да се уча... опитвам се да се науча...
Водещият: - Значи още не си се научила...
Демет: - Ох, добре, не съм, все пак съм човек.
Водещият споделя как има дни, в които като се събуди, чете толкова критика за себе си, че не знае къде се намира. Дори и всички коментари да са похвални, два лоши да има, те ще ти се забият в съзнанието.

*Вярно ли е, че като малка е била трудно дете.
Демет: - За мен ли става въпрос?
Помощникът пояснява, че се биела и карала.
Демет: - Не, няма такова нещо. Просто растях като момченце. Даже напротив, имах приятелка, която беше хванала въшки. Майка ми ме предупреди да не я прегръщам, но аз на нарочно отидох и я прегърнаха съвсем съзнателно. Разбира се и аз въшлясах. Така пораснах. Катерех се по дърветата, не се прибирах доброволно в къщи, веднъж даже избягах.

* Вярно ли е, че никога не ѝ е студено?
Демет: - Трява да се върна назад във времето, за да ви отговоря. Работих с Биннур Кая, тя тогова ми каза нещо много полезно – от много топло или много студено нямаш никаква файда. Явно успях на подсъзнателно ниво да си го внуша това и въпреки че много често мръзнем и носим тънки дрешки за пред камерите, реално не чувствам студ и не се разболявам. Обикновенно боледувам само веднъж в годината. С нашето темпо и умората, която се трупа това е странно. Даже ковид хванах много късно. Бяхме постоянно на снимачната площадка, докато вие си бяхте в къщи. Смее се.
Водещият: Имаш невероятна имунна система значи. Зимата те гледаме по телевизията, лятото снимаш филми. Изобщо ли не си почиваш? На ден по колко часа работиш? Как издържаш? Аз 15 дена снимах една реклама и накрая бях гроги.
Демет: - Първо, наистина обичам работата си, можеби затова издържам. Преди работехме по 16-18 часа, даже и по 20 часа, 6 дни в седмицата. Сега вече всички сетове са по 12 часа, 5 дни в седмицата. Всеки ден учиш наизуст по 15-17 страници, а се снимат 70. Общо взето в такива периоди просто се роботизираш.
Воещият: - От близък приятел чух, че дори и в свободното си време четеш нови проекти. Казаха ми, че ще правиш мюзикъл.
Демет: - Да, ходя на танци. Много искам да направя и мюзикъл. Мечата ми е. По телевизията се появявам с драма, лятото снимам романтични комедии. Съществуват сериозни предрасъдъци, че комедийните актьори не могат да играят в драми. Действително, адаптацията не е лесна, но много искам да опровергая този стереотип. Редувам жанровете често. За да не играя по инерция, бих направила пауза или мюзикъл, тъй като е нещо различно. Много бих искала да участвам в „Чикаго“.
Водещият: - Да не си Катрин Зита Джоунс. Смеят се.

*Вярно ли е, че не се връща от пътуване без пълни куфари с подаръци?
Водещият: - Вярно е, много е щедра.
Демет: - Смее се. Все едно съм подарила кола.
Водещият: - Не, не, наистина е така. Още първият път, когато се запознахме дойде с подаръци. Тогава си помислихме, че трябва някак да върнем жеста.
Демет: - Обичам да правя подаръци, но и да получавам. Затова го правя. Така научавам хората и те да правят хубави жестове. Нямам много успех до момента по този въпрос обаче. Смее се.

* Вярно ли е, че турските актьори са по-добри от чуждестранните?
Демет: - Според мен е така. По тази тема мога много да говоря – и за филмите, и за сериалите, и за телевизионните програми. Вече споменах, че всеки ден учим по 15-17 страници. Имаме много малко време, сценарият се променя в движение. Добавят се сцени, докато снимаш съвсем други неща, в същия ден. Героите се подготвят предварително, разбира се, че работим по тях, но според рейтингите или коментарите в социалните мрежи, има продуценти, които ги променят и героят ти не завършва така, както е започнал. Това е много трудно за актьорите, тъй като трябва да градим образ, който изобщо не е ясен. В чужбина не е така. Нещата са планирани много по-добре. Часовете им на работа са много по-спокойни. Това се отнася не само за актьорите, но и за режисьорите, всички екипи. Ето например, осветителите могат да искат да направят много по-добро осветление, но времето не им го позволява. В този смисъл, разбирам много добре отправяните критики, но да сравняваме турската действителност с чуждата не е много правилно. Тук трябва да се борим на много фронтове – вмешателството в личния живот, магазинните предавания (клюкарските, демек), всъщност упражняваме професията си въпреки многото притискащи ни обстоятелства. Нека заповядат отвън и да пробват да снимат по 150 мин. на седмица.

*Вярно ли е, че 2 часа, след като се събудиш не говориш с никого?
Демет: - Преди години беше така, но вече не е. След като вкарах живота си в някакво нормално русло, най-вече в материален план, се успокоих. Действително, израснах с тревога за утрешния ден. Човек иска – не иска, няма как да не се влияе от това.

И аз минавам за малко, Кате, благодаря за превода!
Специално за Пепелчето от истанбулските улици: