🌻Градината на Демет Йоздемир - Тема No. 6 за обсъждане - Казвам се Фара🧑‍🚀

  Едно зимно утро.От вътрешната страна на прозореца се е облегнал Мехмет  отпивайки от висока чаша кафе,гледаш деня отвън  ,нито слънчев ,нито мъглив,нито  топъл ,нито студен.Едно такова неопределено време каквото е и неговото настроение.Всяка година през декември е така,не съм суеверен,но наближи ли датата на раздялата ми с Тахир ,не разбирам какво ми става.
--Баде,хайде закъсняваме,по бързо се оправяйте.
В стаята влиза Баде облечена с червено палто,барета на главата,но още носейки чехли с извит,дори смешен връх на малките си крака.
--Мехмет,има време,Мустафа стана ,облечен е ,само да хапне мъничко и тръгваме.Мислех,че се бяхме освободили от твоята припряност.
--Така е ,но вече е декември.
--А,ясно.Минаха 5 години ,а ти още не можеш да се простиш с Тахир.
--Отдавна съм се простил.При неговата смърт станах носещ се от вятъра  окапал лист от дърво.Всяка сутрин благодаря на съдбата,че ти намери сили и ми прости,стана моя спътница ,а когато взехме и Мустафа  се почувствах отново,не не отново,а за първи път човек,с цел и посока ,семеен,някой който има за кого да мисли.
--Мисля си,че остаряваш.Говориш като романтик,а не като глав комисар. А  Защо под седалката в колата още има чорапи бордо.Единствения който носи такива чорапи е Керимшах,но те са големи за него.
Влиза едно момченце ,около 3 годишно,облечено,леко намръшено ги пита ще тръгваме ли ,баба обеща да ме води в парка ,да не закъснеем.
--Честно,уж съм полицай ,но явно от хора нищо не разбирам.Никога не съм си представял,че не друг ,а Перихан ще стане наша баба,по нейно настояване ще гледа детето ни.Та нито аз, нито ти сме и някакви.
--Знаеш ,ли сега когато и Гюнюл чака дете,аз преглеждах за детски градини,Перихан ще е заета,но тя видя брошурата и се скара с мен,тя нямало да си дели внуците ,както ще гледа детето на Гюнюл,така ще гледа и Мустафа.Света се изменя,ако се наложи ще вземем една прислужница,но грижата за децата е нейна.Хайде излизай.

       На другия край на континента,виждаме Тахир,който носи чай в едната ръка,а с другата се опитва да си отвори вратата.Зад него  идва Гюлсима носейки едно яке,и се чува.
--Сине ,ти май излизаш необлечен.
--Но мамо аз само да си изпия чая,виж какво слънце е навън,но заради теб ще се върна да наметна нещо.
--Стой ,стой ,само заради тебе ставам толкова рано да ти нося дреха всяка сутрин.
--Почти като ритуал.
--Че какво лощо има в ритуалите,ето сутрин като се видим и поздравим деня ми става по светъл,аз съм тук където не съм и мечтала със сина си ,дъщеря си и внук си.Хайде обличай се и върви,докато чая е топъл да си го изпиеш.
Тахир излиза в двора който не е много голям но цялата долна страна е с по ниска ограда,за да се открива гледката към океана.Той сяда на пейката в беседката ,оставя си чащата и замислено се вглежда в морската шир.Не е усетил,колко време е минало и кога Фара е дошла,само усеща нейната ръка да се вмъква в неговата.Обръща се ,пресяга се под покрива на беседката и вади едно одеяло с което я загръща.и прегръща.
--Не разбирам,защо мама всяка сутрин ме кара да се обличам,а ти винаги идваш така и на теб нищо не ти казва.
--Глупчо,мама много добре знае ,че за мен никой не може да се погрижи по добре от теб,затова когато съм с теб,тя дори и не се замисля.Но ти,тези дни все по често идваш тук,да няма проблеми .
--Не цялата продукция от лозето е продадена,долу в селото ресторантчето ,особено сега около празниците е запълнено,всичко е наред.
--А ясно наближава нова година.
--Необяснимо е,но по това време на годината гледката на водата ме успокоява,като,че ли наблюдавам родния Истанбул и гледам Босфора.

--Турския телефон е включен вече нали.Това са 5 години,а те все още се обаждат.
          --Какво не ти е ясно Тахир,тези които звънят години наред са те чувствали като семейство.Търсят мен,питат за Керимшах и Сибил опитват се да ни подкрепят,заради теб.Само по това ,можеш да разбереш какъв човек си бил.Бекир управлява ресторанта който ти ми подари преди развръзката и всеки месец внася нашата част от печалбата на сметката.Всички смятат ,че се издържаме с тези пари  и макар ,че те съвсем не са малко пак питат да ми помогнат ли.Добре,че още в началото казах ,че всеки разговор с когото и да е от тях ме кара да си спомням,а една среща би ме съсипала,и те разбраха,никой не настоява да се видим,но и сам знаеш, че пощенската кутия която ти нае и аз им дадох като контакт се пълни с подаръци за рождените дни на децата.Но през декември на всички спомените се връщат и всеки иска да разбере ,че не е сам в самотата по теб
--Така и не разбрах,защо каза ,че Севим се казва Сибел.
--Исках,хем да е близко ,хем малко различно за по сигурно.
--Севим още ли спи.
--Тя прилича изцяло на теб,но обича да си поспива като мен.
--Тя ще се събуди,хайде да вървим
--Севим е само на 4 годинки,но ти вече прекаляваш.Не трябва постоянно да я носиш.Твоята работа е да я научиш да ходи стабилно сама,да разчита на себе си,а ако падне да знае как да стане с най малки поражения.
--Като Керимшах,той е достатъчно разумен за годините си ,благодарение на теб и твоето възпитание.
--И в този спор ,ще загубиш,да аз винаги съм била до Керимшах,но ако се замислиш по голяма част от житейските уроци е усвоил от теб.Щастливи сме с този обикновен живот,платихме много,сега е време да се порадваме.
--Знаеш ли Фара ,моите чувства не са се изменили ,и всеки ден чакам първо твоя глас,и тогава разбирам че живея,
Почти нищо не се чу за баш главния ,но помниш,че само след 2-3 седмици стана пътен инцидент и той загина.Тогава се смениха и много началници в полицията,Али Галип и Орхан са вече история.Нали още миналата година Орхан е получил удар и не е могъл да се възстанови,и сега си лежи в затворническата болница така както преди това бе подредил брат ми.Иска ми се да пратя на Мехмед едно кашонче от нашето вино,естествено с фалшив етикет от източна Турция и картичка от твоя ученик.Толкова млади полицаи обучи,няма и да се усъмни,но аз ще знам,че когато отпива пие това което съм направил с честен труд,
--Чудесна идея,ставай да се прибираме,знаеш ,че настоявам Севим поне само сутрин да ходи на детска ,да свиква и с други хора и характери.
    Същата сутрин,виждаме ресторанта на Фара,сега управляван от Бекир.На бар плота са седнали Адил и Хайдар отпиват от кафето и се жалват един на друг.
--Чичка,какво ще кажеш за новия готвач,уж е добър,посещенията се увеличиха.
--Увеличиха се ,защото посетителите никога не са опитвали нещо което е приготвил шефа,Един омлет дори да направи така го правеше,че и насън усещах вкусът му.Майсторлъка е да го приготвиш с желание.
--Не говори не ми припомняй ,толкова премеждия заедно минахме ,а накрая си отиде  точно когато имаше за какво да живее.
През вратата влиза Хъсър,леко умърлушен,поомачкан .
--Моето кафе готово ли е.
--Хъсър,идваш от собствения си нощен бар,сега си отиваш да спиш,но всяка сутрин идваш за кафе тука.Ти стиснат ли си или какво.
--Не бе брат,просто не ми е сладко да пия с чужди хора,вие сте ми братя,затова.А вие защо ходихте да ми уреждате да купя тоя бар до вас,като не съм ви приятен.
--Е,и ние така,ти си ни завещан да те наглеждаме от шефа затуй.
 През вратата с бодра стъпка влиза Бекир,и от вратата им казва.
--Да не съм ви чул да споменавате за Тахир и Фара.Гюнюл всичко чува и ако ви чуе ще се разстрои,а знаете какво и е положението.
--Нали вчера бяхте на лекар,разбрахте ли какво ще е детето.
--Не ,тя се заинати и не пожела да и каже лекаря,само здраво да е.Обещах ,ако е момиче ще се казва Фара.Иска ако имаме дъщеря да е такава борбена,смела жена.Жена която би се изправила срещу всеки и всички,за да защити хората които обича.
Адил се намесва--Съдба,нито можеш да я промениш,нито да я отхвърлиш ,остава ти само да я приемеш.

Привечер,нощта настъпва,но деня още е тук.Оживената улица пред ресторанта на Фара,Хайдар и Адил са се облегнали и наблюдават  забързаните минувачи.Минава Хъсър.
--Хайде ,отивам в бара ,елате ще ви черпя нещо стига сте опявали,че все аз идвам.
--Не може,ние с чичката влизаме ,сега ще започнат да идват клиентите,но по късно може да наминем,нали казва Адил.
    По друга улица Мехмед шофира ,с едната ръка си трие лицето,и на глас си казва ,,мина още един ден.
    В Една просторна стая Тахир седи на дивана прегърнал малко къдрокосо момиченце и гледат анимациоонно филмче,а то сладурчето го държи за ръката и се смее на глас.През вратата влиза Фара .
--Ох ,вие двамата за кой път гледате тези козлета,ако ви види Керимшах пак ще ви се смее.
--Нека се смее ,мила,смехът е хубаво нещо.Как мина денят ти.
--Учудващо добре,изглежда ,че дори хипохондриците се стягат за Нова години и липсват пред кабинета,а при теб.
--Всичко уредих,изпратих картичките да ги пуснат от РОДИНАТА,и кашонът за Мехмет  отправих,хайде ела да те прегърна и да викаме мама и Керим да вечеряме.
  В друга стая   на малка холна масичка Баде преглежда документи,Мехмет я прегръща отзад,целува по бузата,
--Ти пак работиш.
--Имаме син трябва да му дадем нужното образувание,а ти,защо закъсня.
--Уреждах документацията за утре,отивам във Франция,да доведа от тамошния затвор един шмекер и други ден съм тук.Не мога дълго да  съм без вас ,ти и Мустафа сякъш ми давате допълнителна глътка кислород.
--Мехмет,какво има,та ти си главен комисар,ти ли ще придружаваш затворник.Случило ли се е нещо.
--Не ,не знам по каква причина,но когато ми докладваха за тази работа,сърцето ми трепна и неистово ми се прииска да отида аз.Тоест по желание ,а не като наказание ,ще я свърша.
--Добре мий се и да вечеряме,Мустафа отново е ял при баба си ,явно много  се е уморил и заспа.
  На другият ден около обяд,Мехмет бързешком пресича детска площадка в един парк,Момченце и момиче се гонят и малката падна.Той рефлекторно се втурна ,вдигна детето и му изтупа коляното ,на което се бяха показали няколко капки кръв.А малкото си бе прехапало устенцата да не заплаче,но на мигличките имаше сълзички,
--Как се казваш--попита с недобрия си френски Мехмет.
--Севим,а ти.
--Аз съм Мехмет.Скоро ще спре да те боли,и обръщайки се към момченцето му каза--Ти си мъж,трябва да я пазиш .
--Благодаря,чичко,но за никога не съм чувала такова име.
--Хайде миличка,пази се.Аз тръгвам,че имам работа.
   Същата вечер ,докато Фара слагаще лепенка на крачето на Севим,а Тахир се суетеше ,наоколо ,нали никога не е виждал рана,Севим им казва
--А,знаете ли .мен ме вдигна чичко Мехмет и се скара на Оскар ,че не ме е пазил и аз съм се ударила.
  Тахир и Фара се спогледаха,отдалечиха се в другия край на стаята,
--Тахир ,какво става.
--Не знам Фара,но явно нещо ще се случи,тази нова година ще е различна усещам го.
--И аз,но някак съм спокойна,няма да е за лошо.
  Следващата вечер,пиейки чай,пред включен телевизор ,който и двамата не гледаха,Мехмет обяснява на Баде командировката.
--Знаеш,ли какво ми се случи.Пред мен падна едно малко момиченце,и когато го вдигнах ,то ме погледна с очи като на Тахир,и то като него бе прехапало устни ,но не издаде и стон на болка.А интересно мен ме заболя коляното все едно ,аз съм ранения,кръвта ми запулсира ,исках да го прегърна ,едва се удържах.
--Наближава Нова година,по чувствителен си затова.
--Не ти казах най важното,детето се казва Севим.и то във Франция.
--Наистина е интересно,Севим като майка ти.Добре,че ме подсети утре да изпратя подаръците на Керимшах и Сибел.
   Вижда се стената с един голям стенен календар в хола на Мехмет.Той премества маркера и отбелязва дата 30 декември.Влизат Баде и Мустафа облечени,а Мехмет хваща 2 куфара за дръжките и леко ги бута към вратата.
--Учудвам се на себе си ,ти Мехмет как успя да ме убедиш .точно сега по празниците да пътуваме,за да видиш това малко дете което си видял за 2-3 минути.
--И аз не знам ,не разума ,а сърцето ми казва ,че трябва да го видя.
--Добре,но знаеш ли къде живее .
--Откакто съм ти мъж ,нямаш никакъв респект към мен,не че не съм го заслужил.Нали знаеш,все пак съм полицай,разбрах ,ще е дъщеря на собственика на един от двата ресторанта в селцето.Взех стаи в съседния хотел и вечеря в този ресторант.Много е посещаван ,нямаше места,но когато казах ,че сме от Турция,управителя веднага ми резервира маса.
 --Същата вечер,в ресторанта на хотела един куриер носи една кутия,пратка за Мехмет.Хайдар,Адил и Бекир я оглеждат.
--Тежко е ,пише чупливо изпратена е от източна Турция.
--Може би е вино,батко ти на колко млади полицай е помогнал,сигурно някой му изпраща това като картичка.
--Е ,братлета нямате ли работа,какво си беседвате 3 тука-пита ги влезлия Хъсър.
--Бекир ,ни обяснява ,че неговите са заминали за Франция а има пратка за Мехмет.
--Франция,защо не сте ми казали,хайде и ние да отидем,все работа и работа,заслужили сме една Нова година да се откъснем от тук.Тези дни Истанбул ми действа подтискащо, дава предложение Хъсър.
--Разбираме те,на всички ни е така,дори и аз се усещам по този начин.Но ние с Гюнюл сега не можем да пътуваме,вървете вие,и тримата сте свободни .А твоите мързеланковци в  бара  ще ги наблюдавам ,работата ще върви.
--То хубаво ,но как ще уредим всичко сега,пита Хайдар.
--Е ,младежта е  тук,до един час да сте готови с няколко ризи в една чанта,аз ще уредя билети,а Бекир ще разбере къде са нашите.
--Ето адреса,кака ми го даде за всеки случай.
 31 декември.
Баде,Мехмет и Мустафа закусват в едно бистро.
--Днес ли ще ходим да видим детето.
--Не ,утре днес всички се приготвят ,да не ги безпокоим.Откакто сме заедно ,ти нали все ме учиш да съм тактичен,възпитан,виж все нещичко понаучих от теб,Ще се разходим и разгледаме наоколо и довечера семейно ще посрещнем новата година.А утре ще те запозная със Севим.
По това време от един самолет наредени в редица слизат Хайдар,Адил и Хъсър .
--Хайде момчета да хванем такси и се предвижим.Ти Хъсър как ни завря в това малко селце.
--Ама Бекир ми даде този адрес ,нали си го знаете Мехмет,те ще посрещат тук и ние с тях ,а от утре здравей Франция.
--Някой обади ли им се ,че и ние идваме.
--Какво говориш Адил.ако им се обадим може да не ни искат,а така като се видим вечерта в ресторанта,със всички французи около нас,ще им станем мили и даже ще ни се зарадват.
  Един  малък ресторант,украсен с гирлянди и светлини .Вътре Тахир и управителя разговарят.Тахир се обръща към управителя,щом си ни подготвил за изненада турско семейство за новогодишната нощ да ги посрешнем подобаващо.За тях приготви малката зала,да се почувстват уютно.
--Но нали тази зала не давахте да се резервира.
--И тя не е резервирана,това са наши сънародници ,тоест гости.По някое време и ние с Фара ще наминем за една наздравица с тях.
   Вечерта на 31.Баде и Мехмед хванали Мустафа за ръка влизат в ресторанта.Управителя ги повежда към малката зала .
--Бъдете наши гости.Аз съм управител,но собственика е ваш сънародник,той ми е наредил да задоволим вашите изисквания,и дано тази година я посрещнете като у дома със семейството си.
   --Хъсър,по бързо гладни сме вече,обличаш се и готово.
  --Не ги разбирате тези неща вие.Трябва да се издокарам,французойките са елегантни дами,да им покажа че и ние знаем как да се държим и изглеждаме добре.
   --Вие как се озовахте тук,
--Дълга история,не ни ли искате,къде сега да си търсим друго заведение.
--Не  обръщайте внимание на Мехмет,настанявайте се.
--Наистина,не ме слушайте,няма да ми повярвате но точно сега,от сърце ви се радвам.Не сме сами ,ще посрещнем годината заедно.Ресторанта е собственост на един сънародник.
--Всички познавахме един ,който знаеше и да посреща и да готви.
--Стига Хайдар,избърши си очите,нали всички сме избягали от дома точно заради този спомен.
Празнично украсения хол на Тахир и Фара.Гюлсима носи последните блюда на масата,Малката Севим пита.
--Тате аз хубава ли съм ,като мама.-
--Душа моя ,ти си прекрасна ,майка ти е изключително хубава,вместо спокоен живот вие двете ще ме върнете към старата професия за да ви опазя.
--Престани Тахир,много ти отива тази рокличка дъще,викай батко и да сядаме.
--Сега мами,той пак пишеше по телефона.
 --Фара,искаш ли да прескочим сега до ресторанта и да пожелаем весело посрещане на нашите сънародници и сега е 10 ,ще успеем да се върнем до 12,а след това деца всички ще спим и сутринта ще разберем кой най-много е слушал тази година.
  Тахир и Фара влизат в шумната зала.Тахир взима бутилка вино от бара и се запътва към малката зала прегърнал в другата ръка Фара. Отваря вратата извръша се да затвори след влизането и обръщайки се към масата шишето пада  от ръката му.Колко е тихо само,от всички очи се стичат сълзи,никой не ги бърше и никой не говори.Всеки мести погледа си от един на друг в пълно мълчание.Пръв се осъзнава Мехмед ,скача и прегръща Тахир и само повтаря,,Няма страшно,няма страшно.

    Цитирай
    Полезно
    Сподели