Страх ме е да раждам

Може ли да се утешаваме взаимно.Аз съм сигурна авторке че ако отидеш на зъболекар ще се държиш по-смело от мене.Няма такова дърпане, циркове и свличане на стола,ама съм родила и не ме е страх,мина ми страха всичко е поносимо,това не пречи да съм много зле и с иглите същата работа.Да не говорим пък от солариум как съм получавала паник атаки,от козметични процедури също,на перманентен грим дърпане,страшно.Та може и пъзли(като мене) да раждат ,то си е природно.Ако беше толкова страшно никоя нямаше 2,3 да ражда,светът да се е свършил.Има къде по-страшни операции,интервенции и гадости.

При тези описания даже няма нужда да се чете между редовете.

Има една тема - смешно ли е раждането, на мен лично много ми помогнаха историите на други майки да се настроя положително преди раждането

Не знам защо се напрягаш с мисли 😂 аз преди да родя вобще не се интересувах защото не искам да се притеснявам излишно така или бебчето ще си излезе на бял свят така първоначалните болки не са много силни търпят се, след това последните няколко минути са доста болезнени но това е щастие за цял един живот заслужава си Бог да пази теб и бебето ти❤️

Болка ще има то е ясно все пак човек ще излезе от теб,но минава и после забравяш ,важното е бебето да бъде здраво

Става дума за няколко часа само. Минава и заминава. Няма смисъл месеци да се притесняваш за няколко часа. Да, никой не иска да го боли, но жените сме създадени да можем да се справим, чисто биологически. А и наградата си заслужава!
Погледни колко хора има по улиците. Всеки един е излязъл от "там". Така че спокойно, нещата са под контрол, природата и медицината са го измислили.

Абсолютно.
Освен това не се започва рязко с някакви адски болки. Човек има време да се настрои.
Аз първо чаках да видя дали наистина се започва. После хапнахме, взех душ, закарахме кучето при приятели, досъбрах багажа и чак тогава се отправихме към болницата.
Пък който няма време за всичките тия неща, си е чист късметлия, че толкова бързо е минало

Авторке, почитател ли си на упойките? Би ли си сложила упойка и каква?

Честно казано ако пак ми предстоеше раждане хич не бих си губила времето в страхове. Раждах 2 пъти секцио и искам да ти кажа, че страха и там е голям, защото си е операция. А аз съм сигурно най-страхливия човек на земята и ме е яд, че последните месеци ги загубих да мисля за пустото раждане вместо да си изживея дните спокойно и да се радвам на момента. Първият път вече не си го спомням понеже беше преди близо 11г и то с пълна упойка, но сега раждах януари тази година и бях със спинална. Ужасно ме беше страх от самата упойка, парализа, кръвозагуба и всякакви такива щуротии . Мина толкова гладко, екипа толкова ме предразположи . В операционната и пред операционна цареше празник , лекарите се радваха, шегуваха се с мен. Мина толкова бързо,че докато разбера и извадиха бебето. Спомените ми са толкова приятни, че ще ги помня цял живот. Раждането е уникално и се преминава през някои по неприятни моменти, но накрая се пазят страхотни спомени. Разбира се има и много травмиращи раждания,но това се случва при усложнения, а при теб съм сигурна,че всичко ще е наред. Казва ти го човек, който наистина много се страхува и вдигам пулса от нищото и съм си тревожна личност. Това ще ми останат най хубавите моменти в живота . И честно казано не искам повече деца, но ако можех пак бих искала да изпитам само раждането и емоцията. Иначе нямам нерви за гледане повече 😁. Постоянно ходех и питах разпитвах вече родилите майки какво е усещането и те всички ме успокояваха , но аз не и не. За това ако можеш се вслушай. Ако успееш , ще преживееш и магията на раждането.

Няма нищо авторке,по-страшно е да се гледа дете в тази държава.Всеки ден мъки,пък раждането няколко часа,минава .