Във дома, но не в живота

Аз пък мисля, че й е зле. Така описано, не знам как някоя жена би била щастлива!
Просто се чувства в безизходица и търси някой да й даде кураж, да каже, че може и че мъжът й не е прав в държането и отношението към нея!
Авторке, събери мислите си, намери сили и му се опълчи!

Интересно е как с всяко обяснение нещата се подобряват. Той не бил лош всеки ден, и не бил чак толкова груб, тя не била чак толкова без пари, децата не били чак толкова зле с българския. След още пет страници вероятно вече ще са щастливо семейство планиращо трето дете, и без това сексът си е тип топ през цялото време.

Ще ми обясните ли каква пара изпускам, че не Ви разбирам? Не е арабски шейх. 😀 Извинявам се, но наистина чак ми стана смешно като прочетох това “изпускаш парата”. Не знам Вие ли писахте за детегледачката коментара. Да, не съм квалифицирана, това всъщност е първата стъпка, която ще предприема, за да изляза от прекрасната си ситуация. Ако си мислите, че ми е много добре сте в грешка.
Със сигурност има и жени, които вършат много повече от мен - това не смятам, че ме имунизира към това да съм изтощена във всеки смисъл на думата. Много коментари различни има и не мога да “огрея навсякъде”.

Към всички, нямам възможност да поддържам темата, много въпроси имате и не успявам да отговоря и обясня на всички: Благодаря ви за милите и разбиращи коментари, благодаря и за упреците. Благодаря на тези, които се съмняват в думите ми, или пък си казват директно какво мислят.
Да, сама съм си виновна, че толкова време съм търпяла, че съм родила цели две деца на този човек. Не съм безгрешна както всеки човек. Както вече казах си имам своите трески, със сигурност също не съм лесна. Благодаря на тези, които ме разбраха и на тези, които не ме.

Ще работя към това да се квалифицирам, началото на другата година очаквам да получа недвижимо имущество в наследство(земя), която смятам да използвам, за да си закупя жилище. Имам едно почти завършено висше в България - ще го довърша и завърша. Просто е много сложно, не мога да обясня и напиша всичко, а вие имате страшно много въпроси, не очаквах толкова коментари. Никога досега не съм си позволявала да се оплача на някого, да искам съвет. Срам ме беше, неудобно ми беше, виновно ми беше. Всъщност дадохте ми тласък, и по-грубичките коментари и по-милите. Благодаря. Бъдете здрави.

И какво смяташ да правиш, като продадеш земята? Ще си купиш жилище и ще се изнесете с дечицата? А дотогава?

На мен ми е чудно как деца, които не посещават регулярно ДГ,
предпочитат да комуникират на местния език (италиански), вместо на родния.
Като цяло оствам с впечатлението, че авторката не търси решение на проблема, а просто се оплаква.

Авторката се изразява доста интелигентно, търпелива е, очевидно си е отворила очите за много неща около мъжа си. Има някакъв план. Дано успее да го следва и да махне себе си и децата от идиота, с който сега е вързана.

Само последователността да не като в постовете ѝ.

Най много да продаде наследството и да го вложи в семейството , не я виждам да се промени. то  и след време децата израстват, почва работа, няма да е тегаво като сега.

Проблемите,каквито и да са,не се решават с магическа пръчка.Направете си план и го следвайте.Първо изяснете за себе си/,не за нас/ какво искате.След това почнете да действате стъпка по стъпка.И не се сърдете на хората,които си изказват откровенно мнението.За създалата се ситуация и вие имате голяма вина.

Ако купиш нещо по време на брака, то ще е в съсобственост, така че внимавай.

Няма, ако е с парите от наследството. Просто трябва да си направи една папка и да събира документите.

Не съм сигурна, не винаги, мисля....

Моя позната купиха някаква земя или къща ли беше с пари от наследството ѝ, обаче доплащали нещо дребно с кредит. Съдът отредил, че щом е изплащано по време на брака, значи е обща собственост и това е. Мъжът си взе половината като стой та гледай, отделно що дела се водиха.

Ако иска да купува - на името на децата най-добре в този случай.

Хаха, посмях се! Това е просто израз: " изпускаш пАрата", авторке, не парАта, ама щом така го разбираш, ами много показателно. Напълно ми е ясно защо си в тази ситуация.

Авторката, ако това може да те успокои, щом правите редовно секс, при положение, че го отвращаваш физически до такава степен, че се срамува да излезете заедно, поне няма друга. То сигурно и социална, и финансова възможност за друга няма, де. Предполагам, че е бачкер, я в селското стопанство, я шофьор и няма много контакти с жени.
Иначе не знам какво бих те посъветвала, освен да го играеш непукист и да не искаш нищо от него, освен пари, и през това време да си оплетеш кошничката, включително и да се погрижиш за себе си. Докато и двете деца са на градина, да си починеш, да поспортуваш, да си организира така къщната работа, че да ти е по лесно. Ти там имаш ли приятели, познати, с които да контактуваш? Потърси други българки. Според мен ти тежи не толкова много къщната работа и грижата за децата, колкото липсата на контакти, щом и мъжът ти се затваря сам в стаята и нито правите нещо заедно, нито контактувате, с изключение на скандалите... Пък и някой комшия, с който да правите от време навреме джиджи  - биджи да намериш, още по - добре. Има мъже харесват пълни жени.

На първо време съветвам да спреш секса с него, за да не се окажеш с 3 деца и в още по-голям батак.
Аз съм в чужбина и наблюдавам много ситуации като твоята в български и други източноевропейски семейства. Мъжете изкарват парите някак си, жените решават, че сега им е паднало да седят вкъщи и нищо да не правят. Ни кола карат, ни приравняват образование, ако го имат, ни езика научават, работа за тях е мръсна дума и увисват на врата на мъжа като още едно дете.
И нещата обикновено се развиват както при теб.
За мен е неоправдано да стоиш 6 години поне без работа и да зависиш напълно от друг човек. Килограмите също би трябвало да са в норма след като последното ти раждане е било преди 3 години. Изобщо, сама си се вкарала в батака и си понасяш последствията. Кофти. Бързо решение тук няма. Ученето, работата, самостоятелността изискват години да се постигнат. Продажбата на земя или каквото там беше няма да те спаси в дългосрочен план. Струва ми се най-удачно за теб да се върнеш в България и да увиснеш на вратовете на близките си. Дано те са по-свестни от мъжа ти.