Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 82

Голяма питанка, здравей! На колко години си, извинявай, че те питам
След рецидива гърдата запазена ли ти е?

Докато си пия кафенцето,  се замислих по темата как да вземе човек решение дали да е органосъхраняваща или не операцията, която му предстои. При мен как се случиха нещата, изцяло и без колебание се доверих на насоките на всички лекари, които ме обгрижиха тогава. Аз съм на 45г, може да се каже, че извадих голям късмет, че ми бе открит навреме рака, но още кънти в ушите ми крясъка с който прерязох думите на мама. Когато й споделих, че имам проблем, дори още не беше излязал резултата, първите й думи, вероятно първосигнално всяка майка реагира така, бяха "Ако излезе злокачествено махаш гърдата!". Беше толкова категорична, че се почувствах като войник пред генерал - сигурна съм, че и тя много се притесни за мен. Тогава си спомням я изгледах и й казах с остър тон,  че това няма да стане освен, ако лекарите не ми дават никакъв друг избор. Искам да вярвам в органосъхраняващата процедура и вярвам сякаш, но съм на ясно, че ако рискът е много висок щях да претегля сериозно плюсовете и минусите на кантара, а и съм сигурна, че тогава самия лекар щеше да ми предложи. Тези решения са много трудни и наистина всеки по един или друг начин усеща за себе си кой е верния път, но без насоката и доверието на лекарите би било много трудно. Знаете, че мен ме оперира хирург, който прави и моментни реконструкции, но беше категоричен, че при моя рак не е нужно премахване на цяла гърда. Разписах се май много, сори за което исках да се споделя с вас като усещане и простичко като другите, и аз да кажа, мислете разумно и взимайте тези решения взаимно с лекаря в когото вярвайте, не еднолично.
Много труден избор, поне за мен! То като се замисля аз като се постригвам, още от дете съм си такава, трудно се разделям дори когато косъм пада от мен, а камо ли с гърда. Луда работа! Дай Боже да не ме повтаря, че като чета по-горе май ли беше или юни трябва да чакам повторение лично мнение и от мен, споделям с вас, приятно и полезно е, дано не ме прочетете погрешно
PS: Боже, от както съм с тази диагноза, въпреки, че дори лекарят ми казва да си гледам живота и че 100% всичко ще е наред, аз не спирам да чета по темата и да проверявам чата в Бгмама, да цъкна тук, да цъкна там, а ако знаете как искам да спра да мисля за това..
Прегръдка от мен на всички, и на мимбарии намиг-намиг, ако четеш, не съм те забравила, момиче, кис ю от морето, надявам се да си добре и все така борбена, просто се присетих за теб
Все се надявам постингите ми да звучат ведро, ама тоя май не е точно такъв, малко сериозен ми звучи, пфуу ама

Нещо подобно при мен - 3 години на Золадекс и Тамоксифен и рецидив, след което вече 4 години Золадекс и Екземестан - тоест общо 7 години. Много ми се иска поне Золадекса да спра, ще опитам да говоря с онколога ми, след като пусна пак изследвания за менопауза. Не съм ок обаче за операции на яйчници или каквото и да е било в тази посока. А за Екземестана не се и надявам да го махнат, преди да изтекат пълните 10 години /по 5 за всяка гърда/.

Относно мастектомията - реших се след рецидива на втората гърда, иначе имах органосъхраняваща на първата и предвид, че вече не смятат, че мастектомията дава по-голяма сигурност, така щях и да си остана. Но след рецидива трябваше задължително да махна втората /лобуларен мултифокален/ и нямаше да се получи добре с един имплант и една съхранена гърда, реших да махна и двете и да сложа импланти, тоест май по естетични причини главно /а и не ми се разсъждаваше след 3 години дали пак нещо няма да се появи/.

Аз също съм с органосъхраняваща операция. Честно казано тогава бях толкова уплашена, че се бях изцяло доверила на хирурга, който ме оперира. Той каза, че няма нужда да се маха цялата гърда. Аз съм на принципа, че каквото трябва да се случи - просто се случва. И вярвам, че така е трябвало да стане. Гаранция няма никога за нищо. Бог да ни пази!

Същата съм и аз. Уж гледам да си живея живота, сега покрай празниците на сума ти партита ходих и още имам да ходя, а все надниквам и чета за рака. Нещо не мога да си го избия от главата този страх "какво ще стане ако..." си остава.

Да попитам и тук. Момичета, за съжаление и аз при вас. На сестра ми / 37год/ след бучка в гърдата  и направена биопсия и излезе хистологията: Естрогенен рецептор 0, прогестерон рецептор 0, her2 негативен 1+, ki67 под 10%, тройно негативен карцином с фенотип на базални клетки. Отначало се зарадвахме на нулите, но сега проверих в интернет, и съм в ужас...., Някой с повече информация, какво следва, шанс?

Имаме мацка с такъв вече над 10 години. Две дечица си е родила след лечението. Надежда винаги трябва да има, до последния дъх.
Сестричката да се нареве и да се стяга. Добър хирург, онколог и да започва битката. Въз основа на нейната история ще се определи лечението, тук можем само да гадаем, но пък рамо или ритник винаги сме готови да предложим.

Петюфин,
Аз съм с такъв, но с доста по-високо Ки67. Сега през януари правя две години след диагнозата и година и три месеца след края на лечението.Чуствам се добре и си живея живота 😀.  Ако има нещо хубаво в тройно негативния, то е че няма хормонална терапия, и доколкото четох в медицинските гайдове, рядко има късни рецидиви.
Ако нещо по-конкретно ти изниква, питай! Тук сме няколко с тройно отрицателна гад.
Нека сестричка ти се нареве, както казва Ели, и да се стяга за бой. Не е лесно, но ще мине! Тя е много млада и вярвам лесно ще се справи

Ели, Моли, безкрайно ви благодаря! До сега плаках от ужас, сега се разплаках от облекчение! Със сигурност ще имаме въпроси, но за сега това ми стига! Благодаря отново и ви желая искрено здраве и много усмивки!

Здравейте прекрасни момичета❤Не пиша но ви чета редовно…. Сега искам да помоля ако някой има золадекс резерва да ми продаде или с връщане защото протокола ми се бави🍀Благодаря и бъдете здрави🙏

Здравейте, дали има някой с мутация на Фактор 5 Лайден на хормонална терапия и да е стартирал лечение преди да е в менопауза?
Ако да, какво и как се чувства?

Мария, би трябвало да можеш да си го купиш на свободно. Познат фармацефт? Нямам, иначе веднага щях да ти изпратя.

Petufin, спокойно! Тройно негативният рак е по-рядък, обаче.. лечим! Като всеки друг
Моята диагноза беше такава, ki над 80%, генетичен. Писала съм доста в последните две теми. Минах успешно лечение ( след неоадюв. терапия ракът изчезна)  и двойна мастектомия с махнати зърна, а сега ми предстои половин година чиста имунотерапия по протокол.
Не знам от къде си, но задължително препоръчвам с Д-р Вълкан Иванов да разговаряте, консултация- той е изключително запознат с най-последните новости при тройно негативния рак, онкология и хирургия - аз се доверих на Панагюрище.

Нов апарат в Пловдив за модерни операции и сентинелна биопсия- доктор Валентин Иванов младши е споделил в страницата си във facebook интересно видео, за всички дами от региона, знайте за тази опция, тази технология е без аналог в България, щадящите операции вече и в Пловдив са опция. Д-р Иванов прави до колкото знам и едномоментни операции. Той е и онкопластичен хирург.
https://fb.watch/p5GcGzrx9U/?

Лечебни честоти - споделих това с няколко мои приятелки, но искам да го пусна и до всички, които четат темата. Айнщайн е казал, че медицината на бъдещето ще е медицина на честотите. В линка по-долу е високочестотна музика, която действа прочистващо на тялото и душата, убива ракови клетки. Аз също я слушах по време на лечението и продължавам да си я пускам винаги, когато мога. Може да прочетете коментарите, доста са вдъхновяващи и окуражаващи. Всеки, които се бори с рака има нужда точно от това.

https://youtu.be/JQwjXLQfYfA?si=sRzQd0frOiRUxAdA

Топли и светли празници, мили момичета - пълни с вяра и надежда

Това с музиката ще да е много интересно, ще  се възползвам, Еа
Преди време пишех стихове и проза, на скоро започнах да рисувам, а последното, което правя е жалки опити да се науча да плета
Наздраве, на трета чаша вино може и желания да започна да изпълнявам
Поздравче:
https://youtube.com/watch?v=_xf-XwOFTw4&si=8pVofrygJX5Kk6sf

И сори за спама, ама такава съм си
Весели да са, празниците, кис ю all

Писах и в другата тема за рак.
Майка ми е притеснена, че е отслабнала със 7кг от поставяне на диагнозата.
Не е крайно слаба, тя си има излишни килограми дори сега.
При ръст 163 тежи 71кг. Трябва ли да се притеснява? Нормално ли е това отслабване? Тя се храни и казва, че се чувства добре/ако не ме лъже, естествено/.
Лечението мина, сега е на проследяване и хормонална терапия.
Аз също я мисля, отслабнала е видимо, но изглежда добре.

Ами при всеки човек е различно,по-голяма част от жените качват от лечението,което не значи  ,че няма такива които отслабват .
Стреса също при едни води до покачване на кг,при дуги до сваляне.Всичко си е индивидуално и само лекар може да ви каже ,има ли от какво да се притеснявате.