Временна раздяла

Не е приятно да те зарежат, но гледай от там, че е по-добре без брак и дете, отколкото след няколко години, когато положението ще е в пъти по-сложно.
На 20 години трябва учиш, да се забавляваш, да имаш нови познанства. Личното ми мнение, че за създаване на семейство на 20 г. е рано, особено за мъж. Е, има и семейства, които са от ученически любови и оцеляват, стабилни и хубави, но са рядкост.
Имам само 2-3 познати, които се ожениха на 20 г. и чиито семейства оцеляха през годините. Факт е, че там мъжете са с по 10+ години. Както и да е.... Не бързай, животът е пред теб. Най-напред човек трябва да има известен житейски опит, за да знае какво да търси и какво да даде в една връзка.

Конктретно за случая - девойката е срещнала друг. Сори, но по-добре я пусни. Не се бори за човек, който за 10 дни раздяла решава, че иска да се разделите. Явно е изстинала към теб и това е било катализатор.

Мисля, че има друг някъде в картинката. Няма какво да търсиш на място, където не те искат. Опитва се леко да Ви прекрати отношенията, но за съжаление няма лесен начин за тези неща.

Моята гледна точка е съвсем различна. 1.няма определена възраст за семейство и деца, тя е различна за всеки човек и това, че за едни и е по- рано, а за други по-късно не значи, че за едните е лошо а за другите хубаво. В предишните мнение звучи сякаш бракът, децата са някакъв топуз, който е по-добре максимално да се отложи. Има безброй примери на умни и амбициозни хора женещи се на  около 20 с ранни деца, прекрасни семейства, реализирани и професионално. И такива дето са се пазили до 35+ заради кариерата или да си "поживеят" (този термин не го разбирам) и накрая завършват неудовлетворени във връзка, независимо от живеенето и изчакването. Искам да кажа че ако си намерил правилния човек няма значение дали си на20 или на 40. Живеем в 21 век. По - Лесно би трябвало да е като си с любимия.
2. Относно пространството. Познавам и обратните варианти. Партньори ( мъже, жени) които са "искали време" в рамките на година дори, но в крайна сметка двойките се събират отново и живеят заедно. Дори самите семейства преживяват такива кризи. Съпрузи се разделят после претеглят и се събират. От мненията горе звучи сякаш всяка една временно разделила се двойка се разпада задължително. Разбира се че има случаи в които се събират и после окончателно се разделят, но аз няма да анализирам всички варианти. От горните постове звучи сякаш временната раздяла е перманентна. Не е. Всичко е възможно и за него има примери.
3. Според мен какво трябва да направиш ти.
Първо не се настройвай срещу девойката. Тука всеки предполага, изхождайки от личен опит или от каквото е чул или видял, сценарии разни, но никой от нас не знае истината. И ти не я знаеш. Докато не я научиш, запази позитивност.
Второ дай на девойката  пространство. Знам че ти болно но така се става голям  учиш се на взаимоотношения а в тях, дори при щастливите двойки не всичко е цветя и рози.
Опитай да използваш времето максимално полезно за себе си, извън взаимоотношенията - кариерно развитие, специализация, професионална ориентация. Прави нещо лично за себе си.
Подходи към ситуацията все едно ти също имаш нужда от време за да направиш нещо за себе си и да намериш отговори за себе си и за живота си. За съжаление, ще трябва да започнеш да свиква с мисълта , че има възможност това да е истинска раздяла - каквото и да направиш, както и да се държиш - да нямаш шанс да сте заедно повече. Просто трябва да намериш за себе си и мислите си нещо с което да се захванеш за момента, за да не циклиш в "какво" и "защо" и да се държиш спрямо нея  реципрочно - като разделени, всеки с нуждата си за лично пространство. Вече времето ще покаже.

Абе, чак топуз не са, ама трябва да си дойдат в подходящото време.

Всеки, разбира се, гледа от своята камбанария. За някои е добре на 20 г. да гледат деца, за други - не толкова. Да не говорим, че на 20 г. как точно ще го гледаш това дете - обикновено се впрягат дружните усилия на баби и дядовци в издържането и отглеждането на младото семейство.

След някоя друга година единият от двамата се присеща, че не си е "поживял". Може би не във всички семейства, но определено не са малко....

При ранните връзки често има момент, в който искаш да видиш дали не изпускаш нещо и да се увериш, че това е твоят човек.
Ние бяхме такава ранна двойка. Бяхме 2 г. заедно и после се разделихме за около година. Нямало е други хора преди раздялата, но по време на нея имаше. Разликата е, че ние си бяхме приятели и преди връзката ни, и по време на раздялата и не си досаждахме с любовни излияния, докато бяхме разделени.
Точно тогава осъзнахме, че не сме ок с други партньори и пак се събрахме. Заживяхме заедно, подкараме купонджийски и в учене студентските години и след още 2 г. се оженихме, а след още 2 и деца се появиха. Ама вече бях на 24 и карах 25, а той караше 27. Съвсем навреме.
Никога не сме се притискали за нищо, а авторът ми изглежда от този тип, който пришпорва всичко и може това да е уплашило момичето и то да иска малко да се наслади на самостоятелността си.

Големите ми дъщери също са в ранни и дълги връзки. Най- голямата беше разделена от нейното момче, заради ковида. Събраха се в първи курс, във втори почна пандемията, всеки си стоя в своята държава дълго време, виждайки се рядко и това ги подтикна да забързат връзката си и след пандемията се ожениха. След месец чакат бебе.
Другата пък никога не са се делили от 10-ти клас до сега, а тази година вече ще завършат магистратура и са си все заедно.
Раздялата може да е катализатор, може и да е начало на края.

Около тази възраст същото се случи с всичките ми близки, които бяха във връзки. И в интерес на истината в повечето случаи инициативата беше от женска страна.

И аз мисля, че на нея й се е приискало да види дали не изпуска нещо. Възможно е и тя да не е сигурна, затова неволно го прави толкова трудно за теб. Нямаш друг полезен ход освен да оставиш на времето да покаже дали нещата ще се развият като при Fever Ray например или и двамата ще продължите по пътя си.

Гаджета сте от 16 годишни, такива любови най-често си остават само спомен. Тепърва пътищата ви ще се разделят, а и горивото свършва. Приеми го мъжки и продължавай напред.

Ситуацията е очеизваждаща класика, изключително характерна за този период от живота. Девойката е срещнала друг, някъде около големите паузи в контактите ви на живо. Не твърдя, че е заради недостатъчно честото виждане и преживявания заедно, по-скоро ми се струва обратното - контактите са започнали да се разреждат около появата на новото присъствие. Не е сигурна, как ще се развият нещата с новата тръпка и си оставя вратички обратно, а и вероятно чувствата й към Вас не са изстинали съвсем. Затова и не дава ясни отговори, което не е много милостиво към Вас. Не е много красив начин да подходиш нито към старите, нито към новите отношения, но пък е наистина абсолютна класика в този житейски период, практикуван и от жени, и от мъже. Ще се справите.

Спри да ѝ пишеш. Поискала е да се разделите временно, ти си опитал да я откажеш от идеята, тя настоява. Съгласи се и ѝ дай време да остане насаме със себе си и да разбере дали и колко те обича. Може да е усетила, че любовта ви се превръща в навик и това да я е уплашило. Може да е срещнала друг. Може нещо друго. Времето ще покаже. Ако продължаваш да я преследваш, най-много да станеш досаден и да я отблъснеш. Ще започне да се крие от теб. Едва ли искаш точно това.

Животът не свършва с края на детските влюбвания. Тепърва ти ще възмъжееш, тя от момиче ще се превърне в жена. И двамата ще пораснете и ще осъзнаете какво искате от живота. Сега ви е още рано.
В никакъв случай не искам да те подтиквам да се хванеш с първата срещната, за да я подразниш и накараш да ревнува, но и усещането, че си ѝ вързан в кърпа не работи в твоя полза. Спри да я търсиш, нека тя се зачуди какво става и да се притесни, че може да те загуби. А ако не – явно наистина това е краят и няма нужда да се унижаваш и да се опитваш да реанимираш нещо, което е вече умряло. Жените не обичат мъже, които се унижават и позволяват да бъдат унижавани. Продължавай напред и това е. Нито жените ще свършат, нито любовта. Кой знае с колко още прекрасни момичета ще те сблъска животът и колко пъти още ще се влюбваш.
Всички хора, които срещаш по улиците, са преживели по някоя нещастна любов, може би и по няколко. И както виждаш – живеят си и се радват на живота. Не се оставяй егото ти да надделее и да съсипе бъдещето ти. Тази като не те иска, много важно. Навън има куп момичета, които ще те поискат, а някоя от тях дори ще те обикне и ще те направи щастлив.

Даже голяма част от тези момичета ще искат теб, а не са пробват нещо друго. С тази раздяла си извадил голям късмет. Представи си да сте женени, със заеми и дете и тогава тя да се усети че иска друго.

голяма част от момичетата на 20 искат да пробват много други неща
жените на 30 вече са поекспериментирали и са по-склонни да се придържат към избора си

Аз не бих я чакала, съжалявам.
Като е раздяла, всеки може да си пробва късмета с друг, това поставяне на пауза за мен е пълна глупост и никога не бих го търпяла.

Дори и аз познавам двойки, които са имали периоди на раздяла, но реално са се разделяли и са били свободни да излизат с други, а после са се събрали.

Не "пауза" , несигурност, тревоги, надежди (може би напразни)

Вие пак може да след време да се съберете, ако наистина се обичате.
Но според мен човек трябва да експериментира и опознава себе си чрез различни житейски ситуации и отношения. Само така може да е пълноценен в една връзка занапред.
Връзките от ученическите години са доста ограничаващи и затварящи. Обричат на монотонност и ограничаване на потенциала като мъж/жена, сексуален, любовен партньор. В крайна сметка ти не можеш да сравниш и да имаш обратна връзка за нищо така.
//
Личният ми опит, както и този на познати, приятели около мен, показва, че от 10 такива ученически любови, може би 1 откарва до над 10 години. В диапазона си имам хора от различни поколения.

Аз също не приемам такива раздели.
Моя позната имаше гадже, хем сериозна работата беше. Той я заряза, ожени се за друга и му се роди дете. Тя обаче го напуснала и той се върна при познатата ми. Тя го прие, прие детето му, роди му още две без брак, въпреки че с първата той беше сключил, прави, каквото той и каже, както ѝ каже, щото голяма любов било. Нейната логика е, че щом се е върнал при нея, значи я е избрал и тя е спечелила. Е, мерси, викам аз на такваз печалба....

Важното е тя как го усеща и дали се чувства добре с него. В една връзка са важни и имат място само двамата и техните чувства. Отстрани на кой какво му се струвало, смятал, съдел, преценявал няма абсолютно никакво значение.