Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Октомврийска вещерска и спортна

Виждам я почти всяка събота. Много е възрастна, сигурно отдавна е прехвърлила осемдесетте. Превита на две. Главата й по никакъв начин не може да стои изправена, дали от годините, или от мъката, която я разяжда,  винаги е сведена над гърдите й. Фигурката й е грацилна и миниатюрна и от цялото й същество лъха на болка и всемирна скръб. Черната шамия се спуска ниско над очите й, но не може да скрие горещите й  сълзи, който   оставят едри петна по   траурната й рокля. Приведена над мраморен гроб,разказва болката си като песен. Много тъжна и раздираща сърцето песен. За младата й внучка, която лежи вкочанена в алчната земя. За майката на същата тази внучка, която също се е пренесла в отвъдното. Напевно окайва злочестината си и роптае, че тя старицата с уморените нозе и кости посреща изгревите, а те младите гният за радост на червеите. От песента й кожата ми се смразява, от сърцето ми изскачат ледени ръце и се вкопчват в душата ми, в гърлото ми изхриптяват глухи стонове, а очите ми се превръщат в езера.
Плача заради собстената си болка, но и заради нея, непознатата ми старица, за внучката, която почти не познавам и циникът в мен почти изчезва. Искам да й кажа нещо утешително, но няма какво…Няма думи, които могат да дадат утеха при такава загуба. Веднъж само я прегърнах мълчаливо и тя мен…Сълзите ни се смесиха. До моята буза се допря нейната старческа с безброй бръчки и болката й преля в моята…. Усетих фините й костици, които могат да се прекършат при по- силен натиск, но пък животът се е вкопчил в нея и не я напуска въпреки волята й.
И се запитах какъв е смисълът, Господи!? Кому е нужен неведомият промисъл???
Човек се ражда и после...После нещо върши!
Върши нещо уж да оцелее и да е успешен.
Добър, лош или какъвто и да е човека, топуркайки прибързано в живота, преследва мечтата за своето щастие! Търси онази създадена в представите си половинка?
Половинката – тя ли  е неговата същност? Огледалото му. Там дето дясното уж е ляво, но допълва, дразни и предизвиква? Изригва в мечтите му, а когато ляга, преди да заспи, човека тихо си мисли за нея!
Човек е сложна натура.
НО!
Човек без половинка не може.Нея ли  търсим ние човеците!? Търсим я и грешим в препъникамъните на модата, парите, суетата и съветите! 
А тя...
Тя....чака ли ни някъде, потънала в лични съмнения? Обикновена, истинска и насъщна. Опростена до сиво.  Стои сама, мечтае и се е вторачила в нещо свое и също толкова фалшиво?
Нека сме откровени!
Ние търсим удачната част от нас, която ни липсва!
И това правим цял живот!
Стръвно преследваме и мечтаем за другата, липсващата ни истинска половина!
Сетне....
Остаряваме и тънем в нелепи спомени!
А после...
После заспиваме.
Заспиваме навеки, изпратили посланието към света!
Посланието за винаги липсващата ни половина.
Послание …Събрано в няколко думи :
"Лека нощ! Аз не намерих! Търсете вие!"
И децата ни препускат слепи в живота...!
Опитвам се да намеря някакъв изпълнен със съдържание смисъл за финал. Някакъв спасителен пояс. Нещо, заради което да си кажа, че е имало значение идването ни на тази Земя.
 И не го откривам, Господи… не го откривам...!