Как се отразява липсата на пандемия на семейните ви отношения и интимни запознанства? 10-та есенна

първата вечер отидохме на вечеря в Бергамо,(където бяхме отседнали), в заведение, което ни препоръча Мануел (любезния красавец, който ни настани) и беше много вкусно..мамма миа



сутринта станахме като войници по тъмно, за да отпрашим към Lago Di Magiorre с влак и да имаме достатъчно време да обикаляме там.. на гарата в Милано, където имахме смяна, се разсънихме набързо..


стигнахме най-после до отправната точка, където беше топло като лято, красиво, екзотично и пълно с народ..



разбира се, кака ви, види ли вода, трябва да пробва температурата ѝ, да се освежи и потопи...


след това, трябваше с лодка да обиколим трите острова - Isola Bela, Isola Madre, Isola dei Pescatori.. транспорта беше през 15 мин. и без да се губи време по опашки..това е нашето "такси"


една позираща колежка, която не се качи на таксито..


и сега почва лукса на черешката Isola Bela - почнахме с десерта..




замъка на Боромео бе като от приказка, изключително луксозен, стилен и пръскащ класа отвсякъде...
посещавали са го принцеса Даяна, Наполеон и доста световноизвестни личности от елита..има защо..
правили са го 400 години!



толкова картини на едно място не бях виждала в място различно от музей... можеха да ме оставят там за два, три дни да ги разгледам спокойно...







във всички зали имаше много такива прозорци, които даваха светлина и отвсякъде се виждаше вода и красота..

такива седла има само 10 броя в света, от някаква кост е направено..

много са тачили кукления театър като забавление, затова имаше доста кукли и зали за театър..

а това е любимата ми част - етажа на малката русалка (така го нарекох), където всичко е направено, за да е по-хладно на гостите през летните жеги от вулканични камъни и мрамор.. жестоко е и наистина рязко се разхлади там.. гледките също бяха ослепителни..



това им е герба, който включва символи на различни добродетели като лоялност, смелост и т.н.

имаше нещо като тъмница, където не се знае защо имаше хвърлени пари и монети...

някой шедър българин беше метнал 10 лв.

а това стълбище е от 14 век..малко му липсва парапет, затова е затворено..

накрая минахме през огромна зала с гоблени на тематика - злото съществува, но доброто е по-силно.. извратени, огромни картини бродирани на ръка


после ще ви покажа приказните градини на този тежкарски замък..

пускам ви малко кадри от градините на замъка..
казват се "градините на любовта"..
то с толкоз романтика в цветя и закътани кишета не е чудно защо..
правела се е любов на поразия едно време там, сега с толкова туристи трудно, макар че имало вип разходки на затворени врати след 17 ч. ... 



няма много за разказване като история..пълно с портокалови алеи, с розови и какви ли не...



имаше бамбукови гори, много магически...











насред градината имаше магазин-книжарница откъдето кака ви се сдоби с една торба сапуни и парфюм, направени от цветята и растенията в градината..
да мириша на лукса в италия, докато махам гащи из българските улици..



тук жулнахме по едно макиато за отмора и да се насладим на градината ..


















тук с колежките чакаме "таксито" за следващия остров, където ще хапваме по препоръки на един капитан..

вторият остров се нарича рибарския..
по този случай тесните улички бяха украсени с мрежи и подпряни лодки...
там дворци нямаше, но имаше много ресторанти и магазинчета за прахосничество..









избрахме едно заведение по покривките и се оказа, че предлагат чудодейна сангрия...
бе точно до една църква, която заби камбани силно докато сме там, но ги игнорирахме след втората кана..





после отидохме до последния остров, където е живяла жената на онзи от първия - тоест са се обединили двете семейства на онзи гъзарския остров..
този бе доста зловещ и мрачен на фона на първия, но имаше красива градина и уникално дърво в двора..

това били някакви много вкусни, екзотични плодове, които не достигнахме, за да опитаме..

тия хора имат слабост към пауни албиноси... навсякъде бяха..

и фазани разни..



като видях кокошка чак се изумих..най-щастливата кокошка..

имаше вероятност да ни заключат там, че бяхме последни посетители - поне гладни нямаше да останем..
плодове и пилешко бол..

имаше гигантско дърво - кашмирен кипарис, чието семе пристига от Хималаите и е рядък вид в света..
при един ураган паднало и се грижили 3 години за корените му, за да го съхранят, докато измислят как да го вдигнат и спасят.. внушително беше много на живо.. спечелиха възторга ми с тази акция..





градината шарена и омагьосваща, най-хубавото от всичко в този дворец..






малко фрийк интериор отвътре


накрая уцелихме супер залез..преди да дойде последното за деня "такси", което за щастие не изпуснахме..






после вечеря в Бергамо и малко сън..