Студенти в Нидерландия - 19

И нашата девойка отлетя вчера с Луфханза за Амстердам през Мюнхен. Не взе много работи- само два пакета кори за баница, че щяло да се прави българска вечер у тях, вафли Морени и лукчета...., но за сметка на това остави за изпращане един колет с всевъзможни щуротии, вкл. летни дрехи... Да я питаш за какво са й от януари! В ръчен багаж сме пробвали да носим лютеница- взеха я, и вече не слагаме такива неща. В колет- може- тествахме и UK /миналите 4 години/, и Нидерландия. Хайде дано да е здрава и успешна годината за децата, и за нас, пък каквото им се яде- ще се праща - начини има.

Перуанка, а как се справя с носталгията? Оказа се, съвсем неочаквано, че моето дете също страда от носталгия и е  неподготвен за това. Аз също не заподрях предварително, че може да изпитва носталгия и сега се чувствам малко виновна за ентусиазма с който подкрепих решението му да учи в друга държава. Опитвам се да измисля как да му помогна да го преодолее това чувство, но за сега удрам на камък, даже не знам как да го определя.

Ха, ха - и ние натъпкаме храна. Тя имаше 2 по 23 кг и 1 ръчен до 10 кг, но е абсурд после да се придвижи така, та и за двете сме оптимизирали нещата до  1 бр. голям 23 кг. за дрехи и козметика, като дрехите ги вакуумираме в пликове, особено, ако са якета, а в един с размерите на ръчен (по възможност твърд) слагаме буркани/шишета, всяко пакетирано отделно в бабъл. Този път завлече буркан мед, 2 бурканчета дом. сладко от боровинки, литър дом. вино, буркан лютеница, 2 малки пити кашкавал, суджук, шпек салам, хамон... Излезе ок. 10 кг и на чекина установи, че малко сме сложили - можело още. (тя влачи и за сестра си, която ще е само с ръчен). А, и баница. Феноменална ми се получи. В Делфт се заформя загруга на баницата - което българче се върне с баница от БГ, носи на другите българчета от потока и ядат заедно в унито. Кеф голям!
Не съм Перуанка, но и моите са мамините-сладуранините. Има я носталгията. Едната се справя добре - излиза с хора, пазарува (знае асортимента на Action наизуст), ходи на спорт, вика, крещи, плаче ,смее се почти на всеки видео кол и това много й помага да се успокои. Другата е...интроверт. Не й понася добре страната - и климат, и хора, и отношение, и привички, ако щете и гр. транспорт. (все има драми с автобусите). Не споделя всичко, стреми се да не ни тревожи, но се тревожи за всичко в т.ч. и за разходи. Много й говорим - да се вижда с приятели, да си идва, когато може, пък макар и за кратко, да тръгне на спорт. Засега се е забила в ученето, а и добре че в квартирата има място за сестра й, която често й гостува. Това да са двете е голямо предимство. Много се кефя, че май след първоначалния стрес, започнаха да се окопитват и да разширяват кръгозора. Всички много държим и на ежедневните видео връзки, пък било то и за 5 мин. Опитваме се да "вечеряме" заедно, макар че е имало случаи и 5-мата да се включим от различни градове или държави.

Хм, и моя човек май е точно интроверт, никак не е по споделянето и не мога да го убедя, че това е начинът да минат по-леко нещата за него. А така се надявах да се наслаждава на престоя си там, а не да го изтърпява. Мечтаех си да уча в чужбина и за мен това е страхотна възможност не само за по-добро образование, но и за разширяване на мирогледа изобщо.
Момичета, въпросът ми не беше толкова конкретно към Перуанка, просто тя отвори темата. Всички мнения са ми полезни, децата ни са толкова различни, като нас де

Йен, при нас в началото беше много трудно. Плачеше когато говорим или говореше през сълзи. Тя също не е от най-общителните, но разбра, че трябва да се отвори към другите хора, защото иначе няма да ѝ лесно. След като я оставихме в началото на август, първото ѝ връщане беше края на ноември и го чакаше с нетърпение, Беше само за три дни, но все пак е нещо. Сега така се очертават ангажиментите в унито, че след прстоя по Коледа, ще си дойде през ваканцията в началото на февруари. Тези прибирания през 30 дни сякаш я успокоиха. Освен това две приятелки ѝ бяха на гости, едната я изненада от Милано, а другата от Айндховен я посети. Всяка вечер се чуваме по месинджър докато тя вечеря и така, някак май посвикна. Към момента обаче казва, че за следващ етап на обучението няма да е там. Иска по-топла дестинация .

Йен, синът ми също не е по споделянето или по-скоро е настроен да споделя и обсъжда по-сериозни и/или интересни неща. Възпламенява се, ако го попитам за нещо от ежедневието: "Абе, маме, това е толкова скучно, оправям се". Сега е грипозен и втори ден питам как е, това го ядосва - нищо му нямало, проста настинка. Чуваме се веднъж на седмица, след предварителна уговорка. Само мога да мечтая да вечеряме заедно, макар понякога докато си говорим да го виждам, че хапва ..., но дори тогава не питам какво е приготвил, защото зная отговора: "просто храна, маме"
 Има интерес да обсъждаме филми, книги, нещо което е прочел....относително консервативен е и се ядосва на неолибералните трактовки и налагани модели в хуманитарната му специалност. Има преподаватели "то", ЛГБТ, които налагат нетолерантно схващанията си. Всеки анализ, който предава трябва да е неолиберално политкоректен. Сега има курс със студенти по философия и история и казва, че при тях образованието много повече му допада, защото се базира на обективни процеси и анализи. Такива неща обсъждаме и споделя. Джендърският натиск му тежи  и ще е причината, поради коята ще напусне Холандия след бакалавърската програма. Магистратурата ще е на друго място, а иначе имаше намерение да остане, защото структурираният, добре организиран и спокоен живот в страната му пасва на характера. Не е контактен, стои си повече вкъщи, учи, работи и спортува. И аз исках да събере разнородни познанства и да попътува, но това не го радва. Дори отказа обмен, за да не се премества и реорганизира. Когато аз ходя там обикалям Холандия надлъж и нашир, а той може да ме придружи в един, два дни, със зор . Няма никаква носталгия. Прибира се два пъти годишно - през лятото и за Коледа, просто не обича пътувания, организация, багажи.....приела съм това и ходя аз. Хората са различни. Той е стоик и не показва много емоции. Постигна голям напредък в адаптацията и овладяването на реакциите си. Не мога да оценя това като добро или лошо. Просто е факт.

Оххх, милите деца
Ако МД  идкаше да учи медицина, фармация, .... хич нямаше да я пусна да ходи в Холандия! Ама какво да направим, като нейната специалност (която обожава и за изучаването на която Маастрихт е перфектното място), та тази специалност просто няма никакво присъствие в България! Дори и за работа след като завърши, пак няма реализация
И тя не иска да остане в Нидерландия, гледа към Германия за магистратурата. Дано я приемат, че е доста селективна специалността.

Аз не съм искала да отиде в Холандия, той настояваше да следва там и отказваше каквото и да е образование в България. Вече знае, събирайки информация от приятелите си, че и тук има плюсове по неговата желана специалност - филмова режисура, но.....това е. Другият ми син тази година завършва медицина тук, в София и никога не е помислял да следва в чужбина. Чудесно улови възможностите  и си е намерил мястото тук, гласи кабинет и е доволен от изборите си. Пътища много. Само да се реализат така, че да са удовлетворени и да имат качество на живота, което ги радва. Един цели високо възнаграждение, друг - големи постижения и открития, трети - да се посвети на благотворителни цели или спокойно битуване. Да са щастливи, кой както го разбира.

Моят син е доста обран в емоциите, в това число е и носталгията, отдавам го и на прагматичния му мироглед. Ако го запиташ (сам няма да каже) дали му е мъчно за тук, ще потвърди. Като се прибра за Коледа (след 4 м престой там от август, не е поискал да се върне по рано, предлагах му, каза, че няма смисъл, пак прагматичност )  сподели, че си е хубаво вкъщи, в БГ. Там държавата му харесва като организация, инфраструктура и т.н., но не и като климат и хора, които тук му харесват и ние вкъщи бихме били щастливи да се върне след образование там. Също му се искат по топли дестинации, но с тези компютърни науки не знам какви по добри опции има за магистратури. За справянето със стреса сам в чужда държава и тъгата по дома, ми се струва помага това, че са многобройна група българи, както в Делфт, така и в Айндховен, докъдето пътува понякога през уикендите. Освен пътуването, му е разтуха фитнесът, вечер компютърни игри в мрежа и т.н., макар и да не излиза много, повече на студеното време си е вкъщи. Също и ангажимент покрай работата, която намери, макар и за съвсем малко часове.  Мисля, че неудобствата и тъгата се компенсират донякъде и с усещането, че се бори и се справя сам с всякакви неща - не само учене, но всичко от бита, финанси, уреждане на документи и т.н., това може би е плюсът от експеримента с образование в чужбина (надявам се и други плюсове да има). На тръгване не ми изглеждаше тъжен, но може би сдържа по мъжки емоциите и не показва. Не пожела нищо да вземе, пътуваше само с ръчен багаж. Все пак му мушнах едни кожени ръкавици и един комплект мериносови чорапи.  Тъкмо ми пише, че сега е студ и там.
Но мисля, че е рано за равносметка, все още само дори половината първи курс не е минал, чух да казват познати с деца в чужбина, че втората година била най-трудна, надявам се да не са прави. Та по тоя повод, идва време  да се мисли за квартира, след удобството на общежитието за първокурсниците - до началото на август, което вече си е задача с повишена трудност. Тези, които минаха през голямото търсене миналата година, сега ще си го спестят. Кога ли е най-подходящия момент да се търси?

Имам въпрос към тези, които са искали опрощаване на данъци. Дъщеря ми е получила отказ със следното основание:

Тя не работи, получава надбавка за наем плюс заем за таксата. Аз плащам наема й с превод отделно, не през нейната сметка. Има около 1000 евро по сметката там, за която й искаха пълно извлечение за м.11.  
За ноември е харчила само за храна от нея. Не съм превеждала пари, защото беше получила за 3 месеца назад надбавка за наем предния месец. Няма друга сметка - нито там, нито тук.
Защо тогава ни отказват? На практика е човек без собствени доходи. Някой може ли да подскаже?

Обнадеждихте ме мили момичета, повечето от нещата които пишете се отнасят и за моя син. Много ми се ще да си общуваме повече, но и при нас разговорите са предимно на "по-възвишени" теми, а аз имам нужда понякога да чуя какво и как е сготвил, изпрал, почистил, но.....
Примирих се аз, че се чуваме за кратко.
Не беше се прибирал от септември и по коледните празници ми сподели, че не иска да му звъня всеки ден защото го чувствал като форма на контрол от моя страна, един вид не е самостоятелен. Пак обясних, че това е за мен повече, но обещах и за сега удържам да не му се обаждам всеки ден. Когато знам, че той е доволен от живота си там, мога да издържа и да не му звъня, но когато си тръгваше след нова година беше толкова тъжен, че се притесних много. От както беше девети клас говори, че няма търпение да отиде да учи в друга държава, че не харесва града и държавата ни и т.н., и сега, и за него, и за нас е шок колко не е доволен там. И не, че нещо конкретно не харесва в Холандия просто не е България. Ей това направо ме съсипа, но може и аз да се тревожа прекалено. Днес отговори на въпроса "Как си?" с "бива", та се надявам да е по-добре.
Уж се стараех да го уча да познава и приема емоциите си докато растеше, а сега се оказа тотално неподготвен за това което го връхлетя и в момента даже и не иска да мисли за магистратура. За сега твърдо е решил, че ще се върне да живее и работи тук, но предстои да видим.
В какъв смисъл втори курс е по-трудно, материала който учат в университета или да живеят там?

И моята си пада интроверт и според мен наистина на такива хора им е по-трудно да се адаптират в друга среда, измежду нови хора. Дъщеря ми си тъгува не само по България и семейството тук, но и по приятелите от гимназията. Добре, че повечето са в чужбина и те, та поне това малко или много я утешава, не е единствената на "заточение". Но приятелите й са в Италия и Испания, където животът кипи и е по-шарен, а и те са по-екстровертни като хора, та в общи линии лесно си намериха нови познанства. Живеят си живота, един вид 😉. Е, на съседите тревата винаги е по-зелена, нали.
Също говорихме за магистратури и заяви, че не иска да продължи в NL, но според мен е твърде рано, първи курс е, а също така е и зима, вятър и дъжд беше преди Коледа там. Освен сезонът, въпрос и на социален живот е, според мен, за да свикнат- да намерят мястото си и средата там, нови приятелства и занимания, които да им доставят удоволствие и да създават хубави, нови спомени. За сега според мен МД живее все още в миналото, със спомените си от хубавите, безгрижни времена в гимназията и любимите хора. В чуждата държава, сама, не е същото. Не е лесно, но се надявам да преодолее това и да се почувства на мястото си по-скоро.

Sunny bunny, за кои данъци става въпрос? Така преведено на български не мога да се ориентирам в терминологията съвсем. Не работи дъщеря ти, нали? Ааа, ти си го написала, че не...

Не са интроверти децата- момчета/мъже са... Такава им е природата- не говорят много, особено по телефон, скайп или друго такова средство, търсят особена по своя род самостоятелност. Поне така е според мен като сравнявам каката и малкия /17 години/. И двамата пътуват без нас, вкл. в чужбина - каката ще  звънне, че е пристигнала, пък ще ти се обади през ден-два... Малкото диване отива някъде и .... потъва- най-дългият разговор напр. с него докато беше на Лимнос беше 32 сек. - "Как си? - Добре. Всичко наред ли е?- Да. Нещо да кажеш- Не. Времето е как е? - Бива. Храната, условията- ок ли са ти?- Стават...". А като се върна- 3 дни разказва на сестра си по телефона /а тя е в Ротердам/ какво било, къде ходили, как скачали от скалите- слушам го и ми идва да му "откъсна ушите", ама както казва баща им- това е положението, свиквай. Поне при нас с каката е доста по-добре- тя звъни редовно, пише ми и на лични само на мен за женски работи /мода, козметика  идр./..., ама това малкото като замине- сигурно и аз ще се наложи да ходя та да видя как е... Важното е те да се чувстват добре там където са.

bora, за следващата учебна година сключихме договор за квартира от август през Housing anywhere, току-що, точно преди Коледа. Не знам дали не беше тъпо решение, пред вид това, че в нейния университет трябва да си вземе всички изпити, за да продължи във втори курс. Просто тази драма с квартирите е много изтощителна и решихме да поемем този риск, пък каквото стане.
Иначе и тя тъгува за дома, но почти всичките ѝ приятели учат в чужбина. Но смята, че образованието си заслужава. Рано е да правим изводи, както ние, така и тя. Само да сме здрави.

Ще го посещавате по-често.
Последният път, когато отидох влизам в апартамента, а той е на училище и бързам да изчистя, подредя, сготвя, че когато се върне да не го дразня и при прибирането му шеговито питам: "Кога, маме, си пускал последно прахосмукачка?" . Той ме поглежда замислено и вика: "Ти кога беше последно тук?.....Аха, тогава е било