"Щастието е скъпо удоволствие и има своята висока цена"
Основната трудност при взимането на всяко решение е свързана с неговата цена.
Пеями каза на Есвет ,че ще платят цената,каквато и да е тя.
И тя наистина беше висока.
И така, оказва се, че нито едно важно жизнено решение не се дава лесно, защото от другата страна на везната се намира всичко това, от което трябва да се откажем. Колкото по-висока е цената, толкова по-трудно се решаваме да тръгнем по даден път. Пеями знаеше това и за това му беше толкова трудно.
Всеки от тях направи своите жертви.
Димитри жертва своя живот и щастие в името Пеями и Есвет,но според мен той не го направи от любов, благородство и висши подбуди. В действителност, той показа, че не може да плати реалната цена за живота, за който мечтае. Този човек оправда своята нерешителност с оправдания от типа: "аз не мога,поне ти живей нормално".
Димитри направи непоискана жертва,с която им внуши чувство за дълг и вина. В крайна сметка, той искаше те да разберат, че в действителност живеят "назаем". И в същото време ги накара да страдат.
Жертвайки себе си в тяхно име,той не им направим добро. Въвлече ги в порочната схема на нерешителност, неприемане на себе си и на живота си. Животът, който е „дар", в действителност ,тук не се показа като такъв. Той самият не можа да плати пълната цена за своето щастие и реши,че за това трябва да отговаря някой друг.
Истинската, желаната жертва се отличава от нежеланата с наличието на честност и огромно мъжество към самия себе си.
Това е нещо,което Димитри не направи-не постъпи достойно.
"Щастлив ли си?" попита Есвет Пеями накрая. И той отговори,че е щастлив.
Това беше трудно спечелено щастие.
На думи всичко изглежда добре, а невербално върви послание за вина и болка.
Но ми хареса,че въпреки тъгата в очите им,там се четеше и желание да се справят и с това. Да живеят живота си с минимум притежания,но с максимум любов и споделеност. И подкрепа от най-близките им.
Да ценят всяка секунда. Времето, природата, живота, хората, да ценият самите себе си. Оставят всичко зад гърба си и гледат напред.
Нали любовта е сред най-важните условия за щастие?
Това сега е тяхната "доза щастие"!
Наречете ме безнадеждна романтичка,но това е моя прочит на отворения финал.
Пеами и Есвет ще излекуват взаимно болката и вината си, Кираз и Мустафа,ще бъдат до тях и ще им дават кураж с не по-малко трудната си любов.
А Димитри, просто искаше да види двете си любими същества за последен път,преди да замине завинаги.(не случайно до него имаше кола с палатка)
Всички избраха да започнат отначало.
Разбира се,белезите-външни и вътрешни ще ги съпътстват през целият им живот.
Аз не искам да има продължение.
Ох такава е красавица 
Ще го прочета с удоволствие! 
