Моята дъщеричка вече ще бъде първокласничка и сега изникна такъв проблем, че се цупи пред приятелчета да и се казва какво да прави или какво да не прави.А понякога е много непослушна , когато и направя забележка си взима поука , но странното е че аз след това мисля дълго време за това и се чувствам виновна че съм и направила забележка или съм се скарала, може би защото го правя рядко.Вие мъмрите ли децата си и как се чувствате след това.
Виж целия пост
Мъмрите ли по децата си
- Публикувана: 25 ян. 2007, 11:05 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2007, 13:49 ч.
25 ян. 2007, 11:05 ч.
# 1
25 ян. 2007, 11:09 ч.
разбира се, че правя забележка, когато трябва. и наказания налагам. и по дупетата пляскам (е, виктория вече не). всичко с мярка, последователност и основание.
и винаги им напомням, че ако някой път подмина нечие провинение, не е защото не съм го забелязала, а защото съм преценила, че сами ще се усетят и ще коригират поведението си.
Виж целия пост
и винаги им напомням, че ако някой път подмина нечие провинение, не е защото не съм го забелязала, а защото съм преценила, че сами ще се усетят и ще коригират поведението си.
# 2
25 ян. 2007, 11:17 ч.
Да, понякога май прекалявам 
Разбираемо е, че дъщеря ти не иска да и правиш забележка пред приятелите и. Аз и до ден днешен няма да забравя как баща ми ми се развика, защо съм довела едно момиче у нас, а тя стоеше в другата стая и чуваше всичко.
Виж целия пост
Разбираемо е, че дъщеря ти не иска да и правиш забележка пред приятелите и. Аз и до ден днешен няма да забравя как баща ми ми се развика, защо съм довела едно момиче у нас, а тя стоеше в другата стая и чуваше всичко.
# 4
28 ян. 2007, 14:35 ч.
На моменти се4 оливаме, особено по отношение на големия 
Ама като не си отпушват ушите...100000 пъти едно и също се повтаря и пак тяхната си знаят.
Виж целия пост
Ама като не си отпушват ушите...100000 пъти едно и също се повтаря и пак тяхната си знаят. 
# 5
28 ян. 2007, 14:54 ч.
Да,аз редовно правя забележки, но имам чувството,че никой не ме чува.
Виж целия пост
# 6
28 ян. 2007, 15:38 ч.
И аз така. Даже май често прекалявам 
.
Виж целия пост
И аз прекалявам понякога и със забележките, и с тона 
.
# 7
28 ян. 2007, 17:07 ч.
Еми да си призная и аз и подвиквам,колкото и да се старая да не го правя но тя как винаги прави то4но това,което не може(ка4ва в/у тв,по масата,рови се постоянно в ко64ето и подобни)и аз повтарям по 100000 пати и икакав резултат и това всеки ден и накрая си поизтарвам нервите,но се страя наистина 
Виж целия пост
но тя как винаги прави то4но това,което не може(ка4ва в/у тв,по масата,рови се постоянно в ко64ето и подобни)и аз повтарям по 100000 пати и икакав резултат и това всеки ден и накрая си поизтарвам нервите,но се страя наистина 
# 8
28 ян. 2007, 22:59 ч.
Опитвам се да не го правя, но не винаги успявам...Но откакто се върнах на работа съм значително по-спокойна и търпелива с нея и се случва много по-рядко.
Виж целия пост
# 10
29 ян. 2007, 09:13 ч.
Да, понякога преклявам и го осъзнавам, но...абе не чуват(особено щерката).
Виж целия пост
# 11
29 ян. 2007, 09:15 ч.
И аз така,за съжаление.
Виж целия пост
И аз прекалявам понякога и със забележките, и с тона
# 12
29 ян. 2007, 09:20 ч.
и аз понякога прекалявам но се старая да не му се карам пред децата
Виж целия пост
# 13
29 ян. 2007, 09:28 ч.
Естествено, че се случва. Не мога да си представя да има майка, която да не го прави. Въпросът е как. Правилно споделяш възрастта на дъщеря ти, защото тя навлиза в период, в който отношението на връзниците й към нея ще придобива все по-голямо значение. Това, което можеш да направиш е да я привикваш насаме и да й се караш на 4 очи. Естествено забележките ти нама да бъдат приети радушно, но поне ще й спестиш "унижението" пред връстниците и шансовете за послушание нарастват.
Виж целия пост
# 14
29 ян. 2007, 09:37 ч.
И аз така
Виж целия пост
И аз прекалявам понякога и със забележките, и с тона
Препоръчани теми