Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Това ми напомни една смешна случка от края на 80-те. Имах приятелка, майка й беше управителка на ресторант. Един ден приятелката ми ме вика в ресторанта, каза че е извикала някакви монголци, които продават кожени палта. Отидох, разбира се. Появяват се монголците, носят някакви палта, но не ни харесват. Тогава модата беше с огромните подплънки на раменете. Аз ги питам нямат ли палта с големи рамене. Тогава бях слаба като пиле, раменете ми поначало не са много широки, но искам палто с големи рамене. Тогава монголецът ме попита тренирам ли нещо, че очаквам да ми заякнат раменете. Толкова имаха хабер от модни тенденции.

Колко време се чудих откъде бяха леките кожуси и си мислех турски, а те вярно
бяха монголски.
Турските бяха и грубички и грознички, но нали вносни от Турция с удоволствие се
носеха от много дами.
"Валентина" пуснаха една серия кожуси с рошавото отвън без качулка и 3/4 дължина,
обаче от зашити малки кожени парченца. Исках да се сдобия с черно, че
по-лъскавееше и ми изглеждаше по-шик, обаче се вредих с миши цвят и за моя
изненада колежките харесаха повече моето. Доста време си го носих, много добре
се чувствах в него, а  и  имаше висока яка.

Тия агнешки кожухчета от парчета с рошавата част навън им казваха мерлушки. Имах приятелка, която работеше в кожарски магазин, все я чувах да казва мерлушки, накрая я попитах какво е.

Помня, че 80-те излезе и модата на кожухчетата от котешки кожи. Много гадно ми беше.

Е за този крем, ако някой ми каже рецепта, ще го разцелувам!

3 белтъка, ч.ч. захар, щипка сол.
Разбиваш белтъците със захарта и солта на водна баня до сгъстяване и това е.
Друга опция е да разбиеш белтъците само със солта и да свариш захарен сироп в съотношение 4:1 захар:вода + щипка лимонтузу. После добавяш на много тънка струйка сиропа към белтъците, като разбиваш непрекъснато, докато кремът се посгъсти.
Правила съм и двата варианта, според това дали имам подходящи съдове за водна баня или не.

Нещо ми се върти в главата, че тези творения ги наричаха ракети. Никога не съм ги опитвал.

Да,ракети бяха 👍🏻
И аз не съм ги яла,поради забрана от родителите,заради салмонелата 🥚

О, и аз преди време открих една запазена такава. Иначе, по-малките още могат да се четат, има адаптори за тях.

Мисля си, че е втория вариант!
На съборите през лятото освен захарен памук, продаваха вафлени фунийки с такъв крем! Обожавах/м го!
Благодаря!

Захарен памук, ракети с крем, фунийки с крем, захаросани ябълки, захарни петлета, катерички и бастун чета... Изобщо всичко по сборовете беше супер. И сергиите и срелбищата бяха толкова вълнуващи.

Да, и синджирите, на които се въртяхме и всякакви други панаирджийски екстри. Бабите и дядовците ми даваха на събора пари, които прилежно инвестирах в дъвки, каквито не се намираха по магазините - доларчета, цигарени, би бип и т.н.

Не се ли казваха "плезир"?

За "Чавдарчета" и "Пионерчета" нямам много спомени, защото 2 години след като получих чавдарска шапка и връзка дойде демокрацията и нещата секнаха. Нашите ми пазеха шапката няколко години, после отиде в боклука.
Но ясно помня дните, в които се обявяваха акции по събиране на вторични суровини.
Обявяваха в минимални количества и всеки трябваше да носи- например, минимум 4 кг хартия, минимум 1 кг метал (по избор някое от тях) и т.н.
Аз носех вестници, направени на купчина и вързани с канап. Мразех го това- да мъкна тежко, а канапът да ми реже пръстите.  Ясно помня, че имаше деца, които носеха радиатори, от тези чугунените. Може би родителите са ги докарвали някак си, иначе няма как, но в двора и такива вещи се събираха.
Дворът се пълнеше с какво ли не.

Помня и ученическите столове. Купоните бяха много евтини и всички се хранеха в стола. Но пък нямаше алтернатива. Даже имаше и "смени".
Като дойде демокрацията покрай училищата започнаха да никнат разни будки и в тях да правят сандвичи. Бяха супер и всички искаха сандвичи, а не столова храна!

Помня с умиление и храната, която ядяхме на плажа. Аз ходех на море с баба и дядо. При тях беше задължително да се носят плодове- праскови, нарязана диня и грозде- всичко измито и сложено в кутии, готово за освежаване. По плажа минаваха продавачи и имаше варена царевица, фунийки с крем (които никога не ми купуваха, защото са стояли на топло и да не се разболея от тях), имаше и семки във фунийка от вестник.

Ха-ха, аз пък в ранните си детски години инвестирах най-вече в пръстенчета (разбира се, калинки ) и гривнички. Синджирените люлки бяха основното перо и до по-късна дори възраст. Картичките със състави и актьори също заемаха внушителна част от инвестициите    
И сега по селата уж има събори, ама нито сергии, нито гости вече...тъжна и болезнена (заради спомените) картина