Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 539 807
  • 10 262
# 1 560
Ха, ха...гледам, че някои са развивали деятелности, описани в НК, ама ще ги приемем за малозначителни, пък и давност е минала...Simple Smile
Не ми е хрумвало дори, нито познавам някой, който да е преправял билетчета - то не си и струва упражнението, че бяха за стотинки, ама не е и за спестяването, знам - за тръпката покрай забраненото е и да видиш дали ще мине.
Виж целия пост
# 1 561
Имаше и нещо, което ми беше много гнусно.
В кално време пред вратите на училището ни чакаха няколко кофи с вода.
Трябваше да си мием ботушите в тях.
Първите получаваха почти чиста вода, за последните имаше кална. Grin
Това беше в училището, в което учих до седми клас.
Явно чистачките там са били много мързеливи и нахални, защото в гимназията от осми клас нагоре, такива кофи нямаше.
Виж целия пост
# 1 562
Имаше и нещо, което ми беше много гнусно.
В кално време пред вратите на училището ни чакаха няколко кофи с вода.
Трябваше да си мием ботушите в тях.
Първите получаваха почти чиста вода, за последните имаше кална. Grin
Това беше в училището, в което учих до седми клас.
Явно чистачките там са били много мързеливи и нахални, защото в гимназията от осми клас нагоре, такива кофи нямаше.
Такова нещо за пръв път чувам. Интересна организация. Въобще, както и в днешно време хората и практиките са различни, прави ми впечатление колко много зависи от конкретните хора всяко общество, извън общите му нрави и правила.
Виж целия пост
# 1 563
Ние в гимназията имахме костюм- сако и пола, но си носехме най вече престилките. Сакото го обличах, като връхна дреха до късна есен, защото много мразех дългото синьо палто. Връщали са ме от училище, заради сини с две бели чертички обувки, били ми шарени обувките.
Виж целия пост
# 1 564
Ние в гимназията имахме костюм- сако и пола, но си носехме най вече престилките. Сакото го обличах, като връхна дреха до късна есен, защото много мразех дългото синьо палто. Връщали са ме от училище, заради сини с две бели чертички обувки, били ми шарени обувките.
Мен се опитаха да ме върнат от училището, в което ходех в УПК в 11-ти клас (за което писах, че беше с много строг, аха да кажа тъмничен Simple Smile режим, в сравнение с гимназията ми), защото една учителка смяташе, че съм си къдрила косата. Наложи се класната да идва на входа да обяснява, че така съм си дошла и от месеци съм си все същата, така че нямало как да е къдрена косата, щяла за това време да се изправи. Аз, докато чаках да дойде, се чудех как пък класната ще удостовери, че не съм къдрена, пък не се сещах, че се изправя Simple Smile 
За елементи от облеклото не са ме връщали или поне не съм запомнила...
Виж целия пост
# 1 565
И аз бях в УПК към един техникум, но там в сравнение с гимназията беше разпусната работа.
Виж целия пост
# 1 566
И ние носехме тези сини манти. Тези с повече късмет се сдобиваха с широки ластчни колани, над които можеш така да издърпаш мантата, че да изглежда като минижуп - след училище, разбира се.
Да съм била в 6 или 7 клас, много ясно помня как една съученичка дойде с накъдрена коса. Изглеждаше нелепо, много ясно, като гипсирани лимби, стърчащи на туфи от главата й, но тя беше много горда с прическата си, докато не се озовахме в час по литература, когато учителката напълно пощръкля, хвана една ножица и отряза всичко накъдрено.
Виж целия пост
# 1 567
И мен все ме мислиха че съм се къдрила…до 8кл.все на конска опашка бях.Едно лято се подстригах на етажи и бухна косата като разплетена дамаджана.Връзвах я високо горе или с такива шноли малко на пънк прическа я докарвах 😄

Виж целия пост
# 1 568
...Тези с повече късмет се сдобиваха с широки ластчни колани, над които можеш така да издърпаш мантата, че да изглежда като минижуп - след училище, разбира се.
......
Точно за това и аз не исках да ми купуват нова престилка- моята си беше къса и без навиването,което практикуваха моите съученички
Виж целия пост
# 1 569
Носех едно тънко коланче от естествена кожа с престилката, но не  помня да са ми правили проблем за него.
С косата също ядове не съм имала, с къса и съвсем права коса бях. Но съученичките ми определено - искаха да са с пуснати коси, но уви... Имаше правило - ако ще миша опашка да е, трябва да е вързана косата.
А тези престилки с ластик изобщо не ги помня.
Връхните ни дрехи бяха шлифер и палто, естествено тъмно сини. Оттогава го недолюбвам тоя цвят. Беше ми втръснал.
Виж целия пост
# 1 570
И ние носехме тези сини манти. Тези с повече късмет се сдобиваха с широки ластчни колани, над които можеш така да издърпаш мантата, че да изглежда като минижуп - след училище, разбира се.
Да съм била в 6 или 7 клас, много ясно помня как една съученичка дойде с накъдрена коса. Изглеждаше нелепо, много ясно, като гипсирани лимби, стърчащи на туфи от главата й, но тя беше много горда с прическата си, докато не се озовахме в час по литература, когато учителката напълно пощръкля, хвана една ножица и отряза всичко накъдрено.

Това в моето училище не мисля, че е можело да се случи. Вярно, че тогава родителите заемаха страната на учителите, не като днес, ама при такава гавра с косата щеше да има скандал.
Виж целия пост
# 1 571
Наричат ни "Старейшините"
Родени сме през 60-те и 70-те.
Израснахме през 70-те и 80-те
Учили сме се през 70-80-те години.
Срещахме се заедно през 70-те-80те-90те години.
Оженихме се и открихме света през 70-те-80те-90те години.
Навлязохме се в 80-те-90-те години.
Стабилизирахме се през 2000-те години.
Помъдряхме през 2010 г.
И продължаваме твърдо отвъд 2020 г.
Чувствам се сякаш живеем в различни десетилетия....
ДВА различни века...
ДВЕ хилядолетия разделени...
Преминахме от телефон с обаждащ се от разстояние до видео разговор навсякъде по света.
Преминахме от слайдове към YouTube, винилови плочи към онлайн музика, ръчно написани писма до имейли и WhatsApp.
От радио игра на живо, до черно-бяла телевизия, до цветна телевизия и след това до 3D HD ТВ.
Отидох до магазина за vc и сега гледам Netflix.
Запознахме се с първите компютри, перфо карти, дискове и сега имаме гигабайти и мегабайти на смартфоните си.
Носим шорти за цялото бебе и после панталони, Оксфорд, ракети, пълни снаряди и сини дънки.
Избегнахме полиомиелит, менингит, полиомиелит, туберкулоза, свински грип и сега
Преди карахме кънки, триколки, велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега караме хибриди или електрически.
Да, преживяхме много, но какъв живот сме имали!
Те могат да ни опишат като „образцови“, хора, родени в този свят на петдесетте години, които са имали аналог детство и дигитална зрялост.
Ние сме като "видях всичко"!
Нашето поколение буквално е живяло и е помагало повече от всеки друг във всички сфери на живота.
Това е нашето поколение, което буквално се е адаптирало към "ПРОМЯНАТА". "
Поздрави на всички членове на едно много специално поколение, което ще бъде УНИКАЛНО!
Виж целия пост
# 1 572
Кубратова, май в едно УПК сме изучавали една и съща специалност.
Целия си  трудов стаж си изкарах с Удостоверението от УПКто. Дипломата за висше така и не я видя никой.
За модните икони с чарлстон панталон и синя престилка - добре изглеждахме. Престилката се подгъваше да е къса, стесняваше се в талията с вътрешни шевове и си изглеждаше като туника. Няма как да покажа снимка, но за времето си биваше.
Директора на УПКто не пускаше момичета с панталон преди 01.11 - тогава започвал зимния сезон. Та се запрятаха панталони под мини престилките докато влязат.
Обувки и ботуши - задължително черни или тъмно кафяви.
Имах съученик в нац. отбор по баскетбол, той и сега е треньор.
Влиза веднъж в гимназията с червени, високи ботуши, униформения панталон натъпкан в тях. Директора/ятак на небезизвестния Янко/ почервеня и го спря, а младежа спокойно отговори, че № 48 имало само в този цвят. Мина, но само заради отбора.
Виж целия пост
# 1 573
Това за панталони след 01.11 известно време го имаше в наредба на гимназията на
моя приятелка. Чудехме се, понеже в техникума нямаше подобно ограничение.
Във втори курс почти всички момичета си ушихме модерни сака и панталони и не
знам защо, но за нас (девойките) не се изискваха петлици по реверите. Много грозни бяха - за
всеки курс по звездичка на петлика, четвъртокурсниците красота -  с по четири накачени.
Виж целия пост
# 1 574
Наричат ни "Старейшините"
Родени сме през 60-те и 70-те.
Израснахме през 70-те и 80-те
Учили сме се през 70-80-те години.
Срещахме се заедно през 70-те-80те-90те години.
Оженихме се и открихме света през 70-те-80те-90те години.
Навлязохме се в 80-те-90-те години.
Стабилизирахме се през 2000-те години.
Помъдряхме през 2010 г.
И продължаваме твърдо отвъд 2020 г.
Чувствам се сякаш живеем в различни десетилетия....
ДВА различни века...
ДВЕ хилядолетия разделени...
Преминахме от телефон с обаждащ се от разстояние до видео разговор навсякъде по света.
Преминахме от слайдове към YouTube, винилови плочи към онлайн музика, ръчно написани писма до имейли и WhatsApp.
От радио игра на живо, до черно-бяла телевизия, до цветна телевизия и след това до 3D HD ТВ.
Отидох до магазина за vc и сега гледам Netflix.
Запознахме се с първите компютри, перфо карти, дискове и сега имаме гигабайти и мегабайти на смартфоните си.
Носим шорти за цялото бебе и после панталони, Оксфорд, ракети, пълни снаряди и сини дънки.
Избегнахме полиомиелит, менингит, полиомиелит, туберкулоза, свински грип и сега
Преди карахме кънки, триколки, велосипеди, мотопеди, бензинови или дизелови коли, а сега караме хибриди или електрически.
Да, преживяхме много, но какъв живот сме имали!
Те могат да ни опишат като „образцови“, хора, родени в този свят на петдесетте години, които са имали аналог детство и дигитална зрялост.
Ние сме като "видях всичко"!
Нашето поколение буквално е живяло и е помагало повече от всеки друг във всички сфери на живота.
Това е нашето поколение, което буквално се е адаптирало към "ПРОМЯНАТА". "
Поздрави на всички членове на едно много специално поколение, което ще бъде УНИКАЛНО!

Уффффф.....Уникално в какво точно? Нима предишните поколения не са преживели значителни житейски промени? Отначало не са вярвали, че е възможно да има радио! После са се снабдили с радио, после с чернобели телевизори и накрая с цветни! И с обикновени телефони.......Прекарвали са вода в къщите, защото до 50-те не е имало, а на някои места чак до 1970г. не е имало! Постепенно са започнали да си правят и бани вкъщи, а преди това са ходели на баня! Отначало са карали само велосипеди, после мотоциклети, после автомобили......Перфокартите не бяха за масова употреба! Повечето хора не са се докосвали до тях. Преди дисковете бяха дискетите. През 70-те се появиха аудиокасетите, а през 80-те видеокасетите и съответно касетофоните и видеомагнетофоните. А ролковите магнетофони са се появили още през 50-те........После аудиодисковете, после видеодисковете.....Повечето хора не карат електромобили и хибриди. Те засега не преобладават и не се знае дали ще се случи.......Няма образцови хора! Няма и уникални и специални поколения! Това е поредната досадна заблуда.
Мобилните телефони са се появили в САЩ още през 50-те и май са ги монтирали предимно в автомобилите. Размерите им са били като на останалите домашни телефони. В някои филми можем да ги видим. Появата на полупроводниковите диоди и транзистори е от особено значение за развитието на електрониката и намаляването на размерите на ел. у-ва. И веднага след тях ИС, които с годините съдържат все повече елементи. А началото на електрониката датира от първите години на 20-ти век с появата на електронните лампи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия