Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 537 797
  • 10 262
# 300
кравата си я спомням о-гром-на!
и много рядко ми купуваха - само след болница Sad Sad Sad
като се замисля, цял живот София ми "миришеше" на карбол.
Виж целия пост
# 301
Родителите ми също рядко ми купуваха шоколад, но у нас винаги имаше гости и все се намираше някой да ми донесе - къде Крава, къде Аеро.
Виж целия пост
# 302
ееее, аеро беше години по-късно.
с балончетата
Виж целия пост
# 303

Този беше любимият ми шоколад от едно време. А ако ме питате по- гадно от бонбони Моцарт няма 😆
Виж целия пост
# 304
ееее, аеро беше години по-късно.
с балончетата

Не е бил по-късно. Доколкото се ориентирам, съм по-голяма от теб, а помня Аерото от дете. Единият ми дядо смяташе, че това е най-хубавият шоколад и когато го намереше, ми носеше. А баба ми имаше една приятелка, чиято внучка работеше като екскурзовод на руски групи. Тя винаги ми носеше по някой и друг руски бонбон, оценявах ги много високо. Тя ходеше с една голяма пазарска чанта и ме караше да си ги намеря в чантата (била ми е създала лош навик да инспектирам чантите на гостите, майка ми казваше, че трудно ме е отучила)
Виж целия пост
# 305
Аз пък си спомням едни десерти "плезир" във фунийки и едни "слънчоглед" от едната страна с шоколад, а от другата с ядки, портокалови кори и карамел.
Виж целия пост
# 306
Плезирите, както и Ежко Бежко се произвеждат (доскоро ги виждах по магазините) от фирма "Маратон 62" гр. Омуртаг. Много са вкусни (или поне бяха)

Скрит текст:
       

Скрит текст:
         

[/spoiler]
Виж целия пост
# 307
Баба ми (простовата жена) с някакво богововение произнасяше думата "плезир" и ни разказваше за този сладкиш. Но когато и казах,че плезир означава удоволствие на френски,се учуди. Laughing Не разбрах защо.
Виж целия пост
# 308
Страхотни бяха и плезирите, и слънчогледите. Нещо подобно на слънчоглед съм виждала в 100 грама сладки. Сега се сещам, много харесвах едни халвички "търновска мозайка" - парче халва с ядки, увито в целуфан. Поне допреди няколко години плезири сервираха в сладкарница България на Цар Освободител. Бяха 1:1 със плезирите от детските ми години. Не съм ходила скоро и не съм наясно дали още ги има.
Виж целия пост
# 309
Що Крави съм изяла като дете...Имахме "сладко чекмедже" в кухнята - все пълно и побираше много крави Simple Smile
И "Фин млечен" в бежовата опаковка наистина беше много хубав.
Имаше и малки, правоъгълни, с кремов пълнеж - много обичах с лимон /имаше и такива бонбони/. 
Този с пеперудата излезе по-късно, мисля, вече съм била ученичка. 
Кума лиса не харесвах, по качества и вкус отстъпваше на кравата и фин млечен. Все още се произвеждаше в края на 80-те, не знам докога.
Суха паста "Ежко бежко" и аз от много време се канех да правя, но забравих къде гледах рецептата, благодаря за припомнянето!
Преди време взех такива готови от някакъв сладкарски цех в София, обаче кремът миришеше на алкохол, не беше същият.
Виж целия пост
# 310
Обичах един-единствен вид марципан, казваше се Ина. Бежова опаковка, дълъг и тесен. Имаше вкус и аромат на Инка.
Виж целия пост
# 311
Имахме само тази за тоалетната
Виж целия пост
# 312
аз обичах гъбките - вафлена коричка във формата на полусфера, пълна с мек крем, подобен на циркаджийския "топъл сладолед", покрит с шоколадова коричка, за да не се изсипва и с бодната малка вафличка за дръжка.
на шапката на гъбката имаше малки точки шоколад.
Виж целия пост
# 313
Добри как ме подсети за тия благини! Имаше и кошнички, пак с вафлени корички.
Виж целия пост
# 314
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия