Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Мен пък ме е къдрил Къци Капанов. Не че имах голяма нужда, косата ми беше чуплива и много лесно се накъдряше с маша или на плитчици, ама зор за студено къдрене и кичури.

Веднъж съм се къдрила, и то на дърти години. Беше преди малко повече от 10 години, тогава бях с дълга коса и стоеше много хубаво на масури.

Всички майки бяха като овцата Доли и подстригване Сасонче.
А нас ни подстригваха на паничка. Имам една снимка- в първи клас само едно момиче е с панделки, всички други 35 деца сме на паница.

И аз съм минала през паницата, а майка ми през студеното къдрене. Само че тя си го причини много по-късно от 80те, някъде 2005 да е било. Отне ми много голяма доза самоконтрол да не се захиля с глас като я видях.

Двечки бяхме с плитки отстрани и панделки в първи клас.
Много мразех сутрешното сплитане и в един момент ме
изпуснаха и сама отидох да ме подстрижат като не беше
паница, ами нещо като подострена прическа. Не знам как
са я наричали. Вече като по-голяма си пуснах косата и
сама си я кастрех.

Темата за прическите е супер!
А помните ли през 80-те имаше период, в който на мода беше бретонът да е на една страна и висок и тупиран. Не зная как се казва. Правех си и аз, много се харесвах

Високият тупиран бретон не беше ли в 90-те години? Може и да съм грешка.
Аз помня като излязоха светлите перчеми и много ме беше яд,
че точно тогава ми се появи естествен такъв, но не ми отиваше.
Сякаш главата ми изглеждаше крива и все го потъмнявах.

А помните ли мънистата за коса в края на малките плитчици, като на Прешъс Уилсън?
И такива носех...на какво ли съм приличала?!
Висок тупиран бретон не съм имала, сигурно съм била демоде по това време.

Ехеее, каква тема сте подхванали!
Моята мама не се е къдрила - имаше си разкошна, естествено къдрава черна коса. Помня, че се къносваше, като взе да посивява.
Моята коса беше чудо невидяно - гъста, буйна, много чуплива - от масурчета до едри вълни. Все мрънках да е дълга и понякога ми уйдисваха на акъла. Какво скубане падаше сутрин - не е истина! Няма четки и гевезелъци - с един доволно ситен гребен се извършваш процедурата. Рев, сълзи и сополи всяка сутрин и 2 часа по-късно половината коса вече се беше измъкнала от ластиците и ходех като облаче. В училище постоянно ми правеха забележки, че косата ми е разскубана и не изглеждам прилично.
Лятото, безотказно, винаги бях на шик сасон, щото си завъждах въшки. Много обичах да си играя с едни дечица, дето си нямаха мама и не бяха добре обгрижени. И с циганчетата ставаше голяма игра!
Пощене, мазане с газ, оцет и мас. От последното косата ставаше просто разкошна - лъскава и обемна, а къдриците още по-изразени и разкошни.
Веднъж се тупирах и после се наложи да клъцна един-два възела, които не успях да разплета.
После всичките ми дружки изкараха курсове за фризьорки и аз им бях модела за финалният изпит. Защото на моето руно малките грешки не му личаха, а и растеше скорострелно.
Сега щерката е наследила генът за гъста коса, но нейната е съвършено права. Лъскава и тежка е, постоянно отнася комплименти за нея! Все я къдри и преправя, обаче...
Моята коса не е вече така буйна, но, предвид възрастта ми, е прилична. Детето ми носи разни мазила, които помагат на къдриците да изглеждат по-добре.
И аз, като мама, не ползвам боя, а само къна.
Сериозно обмислям да я оставя да си сивее. Имам колежка, която спря да се боядисва и изглежда страхотно...

Има коси и лица, на които много им отива прошарена коса. За съжаление са рядкост. И на мен ми писва понякога от боядисване, но не съм от щастливките, дето им ходи побеляла коса.

Да, някои изглеждат даже по-шик с побелели коси.
Моя съученичка с много къдрава коса и естествен пясъчен цвят сега
не се забелязват белите ѝ коси, но са равномерно разположени и изглежда
много добре.

ММ беше с пясъчен цвят на косата и никога не изглеждаше побелял. С годините косата му ставаше по-пепелява. Докато на моята естествено черна коса всеки бял косъм крещеше.

Трябвало е с теб от млади да се изрусяваме, че като вземем да побеляваме, да не забелязваме нито ние, нито околните
Докато сме още на прически, се сетих как от безделие  взех, че си изрусих косата през една лятна ваканция с перхидрол.
Ами не знам има ли по-голям ужасТ - не стана руса, ами лисичо червеникаво, при това неравномерно. Как са ме поправяли, не помня, ама на училище не отидох в този вид. Сигурно са ме водили при Пенка (местната фризьорка, която, между другото и досега си работи и сякаш на вид се е консервирала, за разлика от мен).

Никога не съм си представяла, че ще се боядисам руса. И едва ли ще го направя, въпреки че прогресивно побелявам. И личат бели корени, но замазвам с боя и те така те.

Началото на 90те беше модата с високите тупирани бретони, правехме вода със захар да ги закрепяме за по- дълго време. Това в комбинация с лъскав клин и лъскаво горнище на анцуг, о времена! Припадам като се гледам по снимки, а децата меко казано умират от смях.