Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 539 802
  • 10 262
# 1 515
Днес няма и не може да има такива "карти"... Примерно полицията няма право да издаде карта на външен човек,че той "не подлежи на контрол".
Виж целия пост
# 1 516
Имаше 2 вида карти.
На едните пишеше "Задължават се държ. органи да оказват съдействие на приносителя - имена, но без длъжност и месторабота".
Другия вид бяха с  надпис в смисъл, че се умоляват органите. Но не са длъжни.
Самите карти бяха в твърда обвивка и с някакъв конец можеха да се прикрепят във вътрешен джоб.
В прованса повечето местни тарикати ги притежаваха.
Имаше и длъжности, при които се полагаше лично оръжие. Можеше да се носи в къщи или да се ползва само в служебно време. Доста номенклатурни деца го докопваха и се самоубиваха. Но за това не се пишеше, само от уста на уста разбирахме от какво е починал съученик. У нас такова чудо не влезе, баща ми си го държеше в служебната каса. Мислеше, че няма нужда да се пази от народната любов.
Персоналния шофьор на баща ми разнасяше някакъв автомат под седалката. Служебно им бяха зачислени. Семейството не бяхме щастливи от това и избягвахме ползването на колата. А и да нямаме допълнителен наблюдател. То се знаеше къде снасят повечето секретарки и шофьори.

Май излиза, че са били повече от два вида. Надписа "Не подлежи на контрол" ми го цитира мой близък някогашен милиционер и полицай през 90-те. И ми каза, че нямали право да питат кой и защо е издал картата.

Мой съученик се застреля веднага след казармата с пистолета на баща си, защото не му разрешавали да се ожени за любимата си. Готвели го за Кембридж, той беше завършил английската гимназия в Русе, а баща му беше председател на ОНС. Целият град 1-2месеца говореше така, както официално не беше съобщено. Години по-късно моята майка е срещнала случайно неговата и тя и казала, че са си осиновили момиченце.

Автоматът под седалката вероятно е бил от десантните със сгъваем приклад. Ако е от другите няма да се побере.  С колко пълнителя е бил? По колата на Т.Живков са стреляли май неведнъж. И за това нямаше официална информация. И камък по него хвърлиха в Русе, а във Враца някакъв младеж го гони с нож! Говореше се, че някога е имал кураж да се появи в Правец без охрана и да се види със съселяните си, но не и през последните години на царуването.

Днес няма и не може да има такива "карти"... Примерно полицията няма право да издаде карта на външен човек,че той "не подлежи на контрол".

Полицията няма право, но министерството? И доколко е външен не се знае........
Виж целия пост
# 1 517
Атентатът с бай Тошо във Враца е фейк. За другото не знам.
https://epicenter.bg/article/Vrachanskiyat--atentat--sreshtu-Tod … ivkov/128837/11/0
Виж целия пост
# 1 518
А, чак какъв бил автомата- не знам. Страх ме беше и да гледам оръжия. То и сега ги мразя и във филмите.
Виж целия пост
# 1 519
Леле в какви подробности изпаднахте. Спомням си военното обучение и лагера. Стреляхме с АКМС. Бях отличник.
И едновременно с това пострадах. Получих трета степен измръзване на ръцете. Казаха ми по късно, че са на крачка да режат. Никакво внимание не ми обърнаха в лагера. Казаха ми, че се лигавя или имам алергия някаква от трева. Още страдам от това и имам големи проблеми.  Но последния ден държаха да ми връчат някаква книжка като награда за геройското ми държане, че съм стискала зъби през цялото време. Нямам думи. Няма да забрявя майка ми, когато ме видя с бинтованите ръце. И когато ми връчваха книгата, думите бяха- за почти геройската и почти мъжка постъпка. Направо откачих. Пълна простотия..
Виж целия пост
# 1 520
В темата за всякакви въпроси,стана дума за лесен сладкиш със желатин.Препоръчаха от тефтерите на мама и баба.Колко опита съм правила за домашно парфе,нито един успешен.Не става и не става.Потребителката zvunche
ми припомни тази сладост:
Цитат
като бях малка в сладкарницата имаше желе от вишни в едни квадратни големи метални тави и режеха квадратни парчета
Толкова ми е акъла,ако се сетя ще купя желе,да спретна нещо през уикенда.
Виж целия пост
# 1 521
Във Варна, края на 80- те,  началото на уличната "Направи си сам" имаше сладкарница, на 3 етажа мисля беше, всеки етаж си имаше име и специалитети, ако не се лъжа, че съм забравила, ама пък какво парфе правиха... Heart Eyes
Ние бедни студенти, ама след взет изпит задължително почерпка- парфе с кафе, а вечерта мешена скара и бира в механа
" Евсиноград" Grinning
То взет изпит в МЕИ- то си заслужаваше Joy
Виж целия пост
# 1 522
Оооо, Арабската сладкарница Simple Smile Какви вкусни торти правиха там. Парфето им беше превъзходно. Сега не мога да се сетя името на сладкаря, той е бил от известна фамилия, после направи малка сладкарничка в част от Снекбара, но след средата на 90те затвори.
В Снекбара правеха срахотни сандвичи със сирене.
Виж целия пост
# 1 523
О, да, сандвичи те със сирене Heart Eyes скоро разказвах на голямата ми дъщеря, що нещо съм изяла, сандвич със сирене и топъл чай Grinning
Виж целия пост
# 1 524


"Билет от концерта на Тина Търнър в София, състоял се на 18.05.1981 г. в зала Универсиада, на който имах удоволствието да присъствам и се наслаждавам."

П.П. Не е моя снимката, във фейсбук попаднах на нея.
Виж целия пост
# 1 525
Виж целия пост
# 1 526
Имах такива
Виж целия пост
# 1 527
Алф, от средата на 90те или там някъде.

Виж целия пост
# 1 528
Любима игра ми беше 😍
И сега ги има,но не издържат дълго.

Виж целия пост
# 1 529

Тук ме гложди някакво съмнение... Доколкото си спомням униформи имахме в гимназията (престилки за момичетата и костюми за момчетата), но в основното училище до 7/8 клас си ходехме "цивилни". Обаче пък в гимназията вече нямаше пионерски връзки. Та съчетанието според мен е погрешно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия