Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 144 217
  • 2 817
# 1 995
При мен също идваха на свиждане на първия ми лагер, бях за 4 клас, двадесет дена беше и писма изпращахме даже.

Satisfied и картичките пристигаха задължително след като се върнеш.

аз май само тухлени съм виждала.
може би по морето е имало дървени...
но пък си спомням, че в Бяла и в Кранево пак бяха тухлени.
Виж целия пост
# 1 996
На Сливек Ловешко лагерът беше в триетажна сграда по четири деца
 в спални помещения. Там смяната беше 15 дни, а на Кранево съм била в бараки дървени
за 20 дни и наистина пишехме писма до близките. Помня едни дълги спални
помещения застлани с балатум. Май повече от 10 деца в едно помещение. Куфарите
под леглото и тук-там по някое шкафче. Тоалетните далеч от бараките, там и умивалниците
за сутрешен тоалет.
Виж целия пост
# 1 997
такива луксозни по две/четири деца не съм виждала. едно голямо помещение на целия етаж, на партера момчетата, на първия етаж - момичетата. може да е имало отделна стая за учителите, не помня.
умивалниците бяха навън - две дъъълги корита, разделени по дължина с циментова стеничка с по 10-15 чучура от всяка страна.
тоалетните пак така навън. отделно мъжки и женски, четири-пет клетки.

и столовата помня, и дежурството да подреждаш масата и да отсервираш после.
Виж целия пост
# 1 998
Ами в Сливек беше малко по-скъпо и по-малко дни. Може и да е имало по
6 деца и повече, но ние от един клас си бяхме четворка. Не знам каква
е била сградата в предишно време, но приличаше на курортна. Иначе столовата
си беше отделно. Наблизо течеше р.Осъм и ходехме пеша до там. Това са ми
спомените.
А, и много бистра вода в реката, дори няколко пъти се къпахме.
Виж целия пост
# 1 999
Някъде използваха училища с пансион, бях на лагер школа в село Черни Вит в такава сграда.
Виж целия пост
# 2 000
Само веднъж бях на лагер, в Балчик, до Двореца ни беше сградата,  тухлена на 3 етажа мисля, че беше.
Бях към 4 клас, но не повторих, този войнишки режим не беше за мен, че аз бях ходила на море само с нашите и цял ден във водата, а там ще ме пускат само по 15 мин на всеки час Grin
Дойдоха нашите да ме видят, исках да си ходя, ама тати какво ме излъга- не помня, но когато свърши тъпият лагер, отидохме на семейна почивка Joy пак на море, за още 2 седмици.
Виж целия пост
# 2 001
Мислех, че само на мен не ми понасяха лагерните режими.
За втория какви кандърми бяха само и само да отида, че и от един клас бяхме
няколко момичета. Но това не беше моята ваканция, макар и в красивия
Сливек.
Виж целия пост
# 2 002
Някой от 5-ти столичен район да е бил на лагер в Обзор за 20 дни и в Сарафово за 14 дни ?
Няма такива приключения, няма и да има, и за внуците ни.
Виж целия пост
# 2 003
Аз пък ходех всяка година, макар, че към края на смяната ми омръзваше, но другата година бях пак от първите записани.
Виж целия пост
# 2 004
Аз също много обичах да ходя на лагер, нямам пропусната година - Ловец, Кранево, Крапец, устието Камчия. Отделно ходех и с нашите на море с карти за 14 дни, но там ми тежеше ранното ставане да дишам йодни пари, че бях много болнаво дете. Училищни екскурзии също никога не съм пропускала.
Виж целия пост
# 2 005
Виж целия пост
# 2 006
При толкова много деца на едно място няма как да не се спазва някакъв ред.
Това го намирам за редно, но за някои като мен не беше особено приятно да
съжителстват известно време с други и да изпълняват команди. При това по
време на ваканция.
Моята дъщеря беше точно обратно на мен - от единия лагер се връща и багажът
приготвен за другия. Имаше случай връща се на 14 септември и на другия ден
на училище. За нея това беше истинската ваканция - далеч от нашия надзор.
Виж целия пост
# 2 007
Никога не са ме пращали на лагер, предполагам, че нямаше и да ми хареса. Майка ми все се притесняваше за мен, все си мислеше, че нещо лошо ще ми се случи, ако съм далече от нея. По тази причина съм била само на еднодневни  училищно екскурзии.
Виж целия пост
# 2 008
Единствен проблем за мен беше храната, много капризна бях, един лагер изкарах с голяма кутия обикновени вафли, само това имаше в малкия смесен магазин в селото.
Виж целия пост
# 2 009
Добри, какво стана на края на историята с брат ти, разменихте ли се? Simple Smile 
Припомнихте ми едно мое морско лагеруване и откъслечни хубави спомени изплуваха в главата ми. Следобедно-вечерните разходки покрай скалите с тайфа диви магарета, които веднага се подушихме. Някакъв портал, а до него малка барачка, в която продаваха някакви пакетирани закуски. Пред барачката - два стола и маса с метални крака. Имаше ги из градините на всички ресторанти. Та на тази маса, на лунна светлина, ядохме разчупен пъпеш. Simple Smile А от къде се появи този пъпеш нямам идея. Сигурно от близкия бостан някой си го беше познал.
Някакви любовни трепети... Море... Simple Smile
Спомних си и как ходехме до пощата и се редяхме на опашка, за да звъннем по телефона до родителите. Все ни пускаха в такова време (ранния следобед), когато едва ли има кой да е вкъщи, за да ти отговори. Все пак един път се свързах, за да изврънкам да ми пратят 2 лева, че няма да ми стигнат парите. Ей, от тогава съм си редкопръстава та чак до сега Simple Smile))
Хубави, мили спомени!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия