Бихте ли си организирали baby shower парти?

По-различно е, наистина, но при провал на плановете боли много повече. И не съм суеверна, а пиша от опит.

Всъщност на много места по света има парти точно за влизането в нов дом.

Не съм правила лично такова парти, но намирам идеята за симпатична. Първо е приятно за бъдещата майка да се види с всички приятелки преди месеците социална изолация. Второ има много сладурски дрехи, декорации и аксесоари, които са ужасно фотогенични, но и скъпи. Да купиш такъв подарък е удоволствие, да закупиш всичко, което ти харесва - разорително.

Филомена, примерът не беше за парти при влизане в нов дом, а за парти при закупуване на строеж на зелено. Има разлика.

И наистина ли в днешно време след раждане някой живее с месеци в социална изолация?

Имаше един виц:
- Кога да дойдем да видим бебето?
- Най-общително е между 2 и 3 посред нощ
Ето затова.

Е, ако социалният живот обезателно е нощен такъв, разбирам.
Моят социален живот си е еднакъв и с бебе, и без бебе. Ама аз никога не съм била нощна птица.

Точно, защото бебетата в началото са по-скоро нощни птици е трудно за младите родители и по-специално майките да имат силите дори и за чай с приятелки. С първото ми дете тази "полярна нощ" трая 6-7 месеца.
Но ако е нормално за теб да виждаш приятелите си един път на няколко месеца наистина такъв baby shower е излишен. Хубавото е, че не е задължително.

Точно обратното. Понеже ги виждам достатъчно редовно (поне веднъж в седмицата), а и не го свеждам само до срещи с приятелки (за мен социалният живот включва много повече), затова ми е излишен.
Наясно съм, че не всички имат тази опция.

Запитах се, защо в темата бъдещата майка ще си организира партито.
Обикновено е органанизирано от близки приятелки, понякога,  дори е изненада за бъдещата майка.

лейди Рамкин, не сравнявам дете с вещ, а празнуване на предварително с празнуване на реално събитие. Това илюстрирах с примерите.
Philomena, с горното уточнение, и на мен партито за нов дом ми допада. Такива събирания се правят и у нас - и още като дете съм ходила, и аз самата съм правила, но когато този нов дом вече е реалност, а не в проект още.
Не се считам за тесногръда, но какво да направя, че привнесените от чужбина събития като baby shower, моминско парти, Хелоуин и т.н. не ми допадат нито като дълбочина на идеята, нито пък като някакъв кой знае какъв кеф/ефект от протичането. Затова не съм и не бих ги организирала за себе си. Но ако някой ме покани на baby shower, ще го уважа. Хелоуин не ми е естетичен - с тия таласъми, паяци, вещици и други чернилки е в разрез с представите ми за празнична обстановка; децата ми също никога не са проявявали желание да участват.
Моминското парти, по начина, по който го правят най-често, въобще не ме привлича като идея. Бъдещата булка нито идва от детската градина, та да не е виждала нищо, нито пък отива да живее като кадъна, та, видиш ли за една вечер да си "наваксва" миналото и бъдещето, гледайки нек`ъв стрийптизьор да се кълчи. Хубаво и приятно ми се стори моминското парти на една позната - момичета се возят на яхта, пият коктейли, косите им се веят и те се смеят на някакви женски неща.
Всъщност от някои елементи от предварителните събития (като поставянето на венче на бъдещата булка на моминското парти) си дадох сметка кое именно ги прави непривлекателни за мен - сякаш отнемат от силата на реалното събитие после. А аз за себе си това не съм го искала и не го искам - искам всичко на макс на реалното събитие и фокус само там.
Макар че това отнемане от силата може да бъде и положително - както и авторката на темата загатна по-назад, и хубавите събития са съпроводени със страхове, притеснения от нещо ново и неизживяно, и се отнема от силата и на тези емоции.
Погачата ми допада и съм правила. За мен това събитие се явява някак балансиращо и сега ще обясня защо. Винаги ми се е струвало несправедливо, че майката (по разбираеми причини) не може да участва в сбирката, когато таткото събира приятели веднага след раждането на детето. На мнение съм, че поводът е чудесен и трябва да се отбележи, разбира се, но остава една такава лека нотка на несправедливост, която хем не мога да си обясня напълно, хем съзнавам, че решението не е в отрицание. Затова наличието после на едно женско събитие като погачата, внася баланса за мен.

Всеки е различен. Аз обожавам хелоуин, моминските партита (ако са по американски образец), но не виждам смисъл от погачи. Но и в културата, в която живея не е прието бащата да прави купон вкъщи, докато майката е в болницата. Обикновено той присъства на раждането и после спи заедно с нея и бебето в болничната стая. Но дори и да не е така, просто не е прието единият да празнува, докато другият прави вече първите си крачки като родител.

И на мен ми се виждаше несправедливо таткото да черпи без мен. Доста щеше да ми е криво, аз омаломощена в болницата, а те да празнуват без мен. Затова го помолих да не го прави и да ме изчака, да почерпим заедно. Той беше изненадан, явно не го чувстваше така, всички така правели, даже го питали къде ще е черпнята. Но се съобрази, разбира се. Като се прибрах от болницата поканихме приятелите в едно квартално заведение на края на улицата ни. Майка ми дойде бебегледачка и на два пъти ми звъня да се прибера да кърмя. Много весело беше. Това с второто. С първото също ме изчака, но ми се губи спомена къде и кога точно сме почерпили. Та, няма задължителни неща. Който както го чувства.
   А погачи не съм правила. Всъщност, доскоро дори не знаех за тази традиция, нито мен са ме канили на такова нещо. Канили са ме на питка за прохождане на дете.

Това пък с опиянчените бащини приятели, докато майката още не знае на кой свят е, мислех отдавна за отживелица. Никога не се е случвало в нашия кръг.

Около нас пък (роднини, приятели, съседи) не се сещам някой да е пропускал мъжкото събиране по такъв повод, което изобщо не е задължително да се изроди в пиянско изпростяване. Това може би зависи от самите хора - доколко ги тласка натам, или доколко таткото е устойчив на силните емоции, които са и за него - някои избиват преживените притеснения по този начин. Макар че ясно си спомням случая, от който май тръгнаха моите резерви към тези сбирки, за които писах. От тийнейджърски ми години е, беше на съседи, чиято организирана от бащата сбирка по повод раждането на първото им дете бих окачествила точно като "опиянчени приятели". А в днешно време, даже и в това има моди - например на новия татко на момиченце да подарят детска играчка - пушка, вързана с розова панделка и пожелание да пази щерката. Както и да е... радвам се да прочета, че моето чувство за (лека или не) несправедливост не е само мое, а и други го изпитват.

Аз с радост отивам на моминско парти, без да разсъждавам отнемам  ли сега радостта на булката, символична ли е раздялата със стария начин на живот с приятелки или наистина нещо ще се промени в отношенията ни: аз, тя и Той с нас през повечето време.
Голяма работа, че една вечер ще излезем облечени с къси бели рокли, тя ще носи воал, който аз съм й направила, и ще ни подари несесер с огледалце, глос за устните и ветрило за спомен. Ние ще я почерпим с коктейл и ще й подарим гривничка с надпис Б У Л К А . Чудо гоямо, за което изобщо няма да се замисля дали да участвам или да си остана вкъщи да си спазвам традициите.

За бебетата - идеално се получава. Тези, които не искат предварително подаръци, си правят погача до 40-тия ден, както е според нашите традиции. Тези, които не искат да си показват бебетата и разни непознати хора да ги мачкат, докато те им готвят и сервират, могат да се видят със сестри, братовчедки и приятелки, преди да родят, както, предполагам, правят, просто не го наричат шауър-пауър-мауър, а само "хайде да се видим, че вече наближава".
Ако искам да подаря нещо и знам, че хората са особени - не празнуват американски празници, мразят всякакви наши обичаи, бих питала кога искат - преди или след. Хубаво би било да се видим все пак. По Еконт няма да пращам подаръци, щото ей ги нА много са специални, пълни са с предразсъдъци и мразят да празнуват, а аз съм непозната, която иска да им смачка бебето и да го разнася напред-назад, докато те ми готвят. Като не искат, няма!

Така е, в днешно време има за всички вкусове. Важното е празници да има. Аз съжалявам, че не организирах shower, но тук няма такава мода и просто не ми хрумна. Другото, за което също наистина съжалявам е, че не си направих профи снимки бременна. Ако мога да дам съвет - радвайте се на всеки момент. Спомените остават.
Понеже е малко оф ще го сложа в скрит текст.