Пубертетът при момчетата - тема 15

  • 44 349
  • 766
# 435
Изглежда ли ви нормално да заведем сина и на екскурзия на хубаво място, да го водя към музей и той през целия път да се държи с мен все едно съм досадница?  Защото исках по пътя да направя 3 снимки и да се отбия да видя един площад за половин минута? То бяха физиономии, то бяха чупки, накрая ми се отщя да ходя където и да е. Защото на мен не ми изглежда нормално и явно нещо съм объркала.
На 13 е, не го ограничавам,  излиза с приятели, не го караме да излиза с нас.
Вероятно е и въпрос на характер. Току-що се зададе подобна тема в група във ФБ. От моя гледна точка не е нормално, защото не съм видяла подобно отношение от моя син. Други "трески", да и не малко, особено в детска възраст. Но да се цупи, муси, "върти очи" и да демонстрира раздразнение-не. Което аз отдавам на характера му, той всяко нещо обръща в купон. Но и аз гледам да не досаждам. Като сме на екскурзия, винаги питам, откакто е пораснал "искаш ли тук, искаш ли там", не да му "уйдисам на акъла", а да обсъдим ако има разминаване в желанията.
 Ако е напекло слънце, напр, може детето да се е подразнило от спиране за всяка снимка, защото ще му е непредвидимо колко още ще се правят.
Но наистина, добре е пътуванията, заедно със занимания, места за посещение и тн, да се обсъждат предварително, да се коментират. То това е част от сладостта на общото изживяване.
Виж целия пост
# 436
Изглежда ли ви нормално да заведем сина и на екскурзия на хубаво място, да го водя към музей и той през целия път да се държи с мен все едно съм досадница?  Защото исках по пътя да направя 3 снимки и да се отбия да видя един площад за половин минута? То бяха физиономии, то бяха чупки, накрая ми се отщя да ходя където и да е. Защото на мен не ми изглежда нормално и явно нещо съм объркала.
На 13 е, не го ограничавам,  излиза с приятели, не го караме да излиза с нас.

И моят така прави по отношение на снимките. За музеите зависи - като цяло проявява интерес и не е досаден. Но ако вече е уморен или гладен, става непоносим. Затова гледам с мярка и винаги да има нещо и за него. Миналата година в Лондон ходихме в магазина на Лего и М енд М’с и в музея на мама Тюсо и една огромна книжарница. Тази година съм му обещала Лондон дънджънс, Гринуич. И ще го водя на мюзикъла Хари Потър. Не може да се оплаче, струва ми се.
Виж целия пост
# 437
Моя имаше такива изблици на 9 години Simple Smile Сега е разбран и усмихнат. Приема всяко пътуване с радост и знае, че всеки се съобразява с всеки. Общо взето е приятна компания за пътувания.
Понякога издевателства над мен...като наприемр две вечери в Милано ядох Японска храна. В Милано Simple Smile
Виж целия пост
# 438
Оооо, болна тема Simple Smile Сумти, все някакъв купон изпуска, винаги мрънкоти. А после - колко хубаво било и не можело ли ПАК на същото място да сме ходили. Ми, не, не може... Но е факт, че малко попроменихме фокуса на пътуванията ни и повече на екскурзии с повече активности залагаме, а не толкова на исторически и културни обиколки.
Виж целия пост
# 439
Той не се държи така, по принцип е приятна компания даже. Днес нещо реши да се прави на интересен.  При положение, че всичко беше по негово желание.  На момента ми развали настроението, защото прекали.
В крайна сметка прекарахме хубав ден.
Виж целия пост
# 440
Интересно, ние как ли изглеждаме в техните очи?
Синът ми снима един филм и като подаващ репликите съм навътре в сценария. Та има неща за поколението Z и за това как те възприемат света. Ами разликата с нас е огромна. Разглеждайки от този ъгъл, напълно ги оправдавам.

Японска храна е добре, я пробвай азиатски бургер… накрая взех, че ги харесах.
Виж целия пост
# 441
Да, аз от друга страна днес си помислих, че не съм никак идеална.
Виж целия пост
# 442
След като врещях по средата на Рим, от тогава не влача тийн без да го е заявил ясно и категорично. Това големият. Докато навърши 18  само на една почивка годишно идваше с нас и аз сложих нежеланието му в графа "пестим пари", и гледах да не се впечатлявам. Последната година обаче не пропуска. Даже и не мрънка.
Малкото е куфар и винаги е с нас, и на прага на 15-те досега един път не е направил физиономия или да мрънка. След 10-тина дена заминаваме на дълъг уикенд с ММ в Париж и малкото попита накъде сме тръгнали без куфара си Simple Smile Казах, че ще пътуваме икономично, без куфари Simple Smile

Хич даже вече не се напъвам да съм идеална. Редовно заявявам у нас, че нас никой не ни е учил да сме родители и ние се учим заедно с тях. Ако не им харесват как се справяме - ей там е входната врата. Да даваме всичко от себе си те да са добре, а в замяна да гледам вкиснати физиономия - не, мерси!

 И двамата са у нас тия дни. Ол инклузива върви с пълна сила. Прибрах се снощи и единият веднага започна да приготвя вечерята, другия забърка кекс.  Аз се пльоснах на дивана и само давах акъл. През деня бяха оправили прането и чиниите.Ам чи тъй де, и аз искам да съм принцеса.Wear Crown
Виж целия пост
# 443
Изглежда ли ви нормално да заведем сина и на екскурзия на хубаво място, да го водя към музей и той през целия път да се държи с мен все едно съм досадница?  Защото исках по пътя да направя 3 снимки и да се отбия да видя един площад за половин минута? То бяха физиономии, то бяха чупки, накрая ми се отщя да ходя където и да е. Защото на мен не ми изглежда нормално и явно нещо съм объркала.
На 13 е, не го ограничавам,  излиза с приятели, не го караме да излиза с нас.

Да, съвсем нормално ми изглежда. "Хубаво място" е по вашите усещания за света, не по неговите днес, тук и сега, които може да са коренно различни от миналогодишните. Особено пък ако вие сте решили всичко, не виждам на каква база може да очаквате съдействие и разбиране. А ако до момента подобни екскурзии са минавали гладко, дори не значи, че наистина му е харесвало, може просто да е мълчал...
Виж целия пост
# 444
Оооо, и аз врещях (но сама в колата): "Ти къде си виждал мол или Бриколаж на Орлов мост?" Защото говорим, че отиваме в мола по работа и после за КФС, но АЗ съм била казала на Орловия да ме чака....
С риск да ме обвините в инфантилност и че го подтискам - и аз се фръцвам след такова държание и не говоря известно време.
Виж целия пост
# 445
Моят опит е в дисонанс с вашите. И двете ни деца идват с удоволствие. Всеки път предварително са питани - искат ли да дойдат с нас. Ако е на територията на БГ тактично отказват. Останалите ни дестинациии, винаги екзотични ( да кажем два пъти годишно) , са горещо приветствани. По време на самите екскурзии пък имаме правило на време,  в което всеки е предоставен на себе си (  за децата говоря) ние с ММ сме все в движение за да видим максимума. С децата сме се разбрали, ако да кажем ако 2-3 дена е много интензивно. На 3- 4-я дена да разпускат в хотела/квартирата като чатят броузят и друго. Прави ми впечатление че последната  година децата отказват да "разпускат" по този начин. Казват- като се приберем тогава ще почиваме. Не мънкат не пъшкат не правят физиономии, снимат, снимат се обикалят по културни места от всякакво естество.
Нещата се формираха така, защото във  Венеция, когато тя беше на 17 а той на 9 ни казаха един ден че им било втръснало от църкви и вапорети искали глътка въздух. Ние до тогава не сме си давали отчет, че вълнуващото за нас не е вълнуващо за тях. Затова и този баланс в договора при екскурзии - Период на обикаляне следван от период на почивка. Явно обаче децата растат и някак вижданията ни за това как трябва да бъде прекарано времето на такива места се уеднаквява.
Виж целия пост
# 446
Беше много желано място за посещение от него. Бяхме говорили този ден да отидем до един музей и после да обядваме на място, на което той искаше да отиде. По принцип на всички екскурзии идва с удоволствие. 
Този път реши са се направи на интересен.
В крайна сметка си изкарахме много хубав ден.
Виж целия пост
# 447
Изглежда ли ви нормално да заведем сина и на екскурзия на хубаво място, да го водя към музей и той през целия път да се държи с мен все едно съм досадница?  Защото исках по пътя да направя 3 снимки и да се отбия да видя един площад за половин минута? То бяха физиономии, то бяха чупки, накрая ми се отщя да ходя където и да е. Защото на мен не ми изглежда нормално и явно нещо съм объркала.
На 13 е, не го ограничавам,  излиза с приятели, не го караме да излиза с нас.

Точно за да избегнем подобно преживяване, с ММ винаги ходим на екскурзии сами - без децата. На почивки са с нас, но на екскурзии, на които ще се обикаля и ще се разглеждат интересни забележителности - не, благодаря.
Виж целия пост
# 448
И на мен ми се струва, че все още има места, които са ‘висока топка’ за моя син. Затова и все още не съм го завела там. Следващия месец отиваме с една приятелка във Флоренция, без деца. Тя се опитала да заведе двамата си сина на 9 и 13 години, резервирала всичко и те започнали ‘има ли басейн в хотела, всеки ден ли трябва да ходим по музеи, по колко часа ще стоим в музеите’. Жената се ядосала, всичко анулирала и се отказала.
Виж целия пост
# 449
Тази пролет бях с три "деца" във Венеция за няколко часа, скъсиха ми живота! Мъжът ми благоразумно избяга, а аз сериозно се изкушавах да ги блъсна и тримата в някой канал и да ги зарежа там. Още една драма на път към Франция и обявихме, че приключихме със семейните екскурзии. Големите са големи, да ходят сами, ако искат, а тийнът ще идва с нас само с клетвена декларация за човешко поведение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия