Напомнят ми на моите две момченце,на почти 2 и 6 годинки са. Като тях често се посбуват, дърпат се за играчки,гонят се, защитават се,търсят се, обичат се- прегръдки, целувки, милване. Като куче и котка са,но от сега типично по братски,връзката им е подобна на Мехмет и Тахир.
В тази връзка Мехмет е особняк, но е много добър човек. Зад този параван и вманиаченост в работата има едно самотно дете. Една голяма болка и празнота, самота,неудовлетвореност. Човек който е като дърво без корен, без жилка,без близък,без път. Минал през всички кръгове на ада в детството си. Хванал се за работата,като удавник за сламка. Затова е егоист, леко сприхав, краен в действията за постигане на целите си. Обсебен е от работата си, вманиечен по чистотата и подреден. Като цяло Азът не е на място. Всичко ще се промени след,като оправи вътрешното си неудовлетворение и запълни празнотата в себе си.






















