Не позна ,аз и още няколко сме.
Не си хаби нервите, с времето се променят нещата и по-радко се виждате ,заради задачи.
Виж целия пост
Не си хаби нервите, с времето се променят нещата и по-радко се виждате ,заради задачи.
С какво ви дразнят свекървите? – 151
- Публикувана: 25 окт. 2023, 11:42 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2023, 16:12 ч.
# 240
19 ноем. 2023, 23:53 ч.
# 242
20 ноем. 2023, 08:00 ч.
Че защо да не и пука, жив човек е.
Забелязва някакви неща и ги споделя в темата за споделяне.
Аз пък не мога да разбера как,в е този ентусиазъм на някои хора всеки път да отказват хората да пишат тук.
Ама било клюкарене, ама нямало смисъл...
Естествено, че като се ходи на гости, се забелязват някои неща, няма как човек да е глух и сляп.
Виж целия пост
Забелязва някакви неща и ги споделя в темата за споделяне.
Аз пък не мога да разбера как,в е този ентусиазъм на някои хора всеки път да отказват хората да пишат тук.
Ама било клюкарене, ама нямало смисъл...
Естествено, че като се ходи на гости, се забелязват някои неща, няма как човек да е глух и сляп.
# 243
20 ноем. 2023, 08:25 ч.
Разбира се, че ще и пука - детето си води там.
posh95 , ако няма как да избегнеш ходенето поне го прави колкото за едно кафе. Тази жена нито ще се промени, нито ти ще претръпнеш, а започването на война не е ок.
Виж целия пост
posh95 , ако няма как да избегнеш ходенето поне го прави колкото за едно кафе. Тази жена нито ще се промени, нито ти ще претръпнеш, а започването на война не е ок.
# 245
20 ноем. 2023, 09:11 ч.
Щом не живеете заедно,проблема е малък.Разреждаш гостуванията и така.Възрастни хора,рядко се променят.Важно е да се разбираш с мъжа си и той да я укротява.
Виж целия пост
# 246
20 ноем. 2023, 09:12 ч.
Сама си написала, че мъжът ти е като нея, с него как живееш?
Промяна не очаквай, носи си чехли за вкъщи. Така ще имаш "обувки", за децата също.
Виж целия пост
Мен ме дразни, че е грамадарин моята. ,Съответно и второто ми дете (отглеждам 2 наведнъж) - нейното, е същият.
# 247
20 ноем. 2023, 09:46 ч.
Ами не сме, но и не разнасяме по форумите реда и чистотата в чужда къща. Това все пак са възрастни хора, може да им е трудно да се справят. Ти се радвай, че не те кара да и чистиш.
Виж целия пост
Този коментар ме навява на мисълта, че тук май повечето също сте свекърви 😂
Ами не сме, но и не разнасяме по форумите реда и чистотата в чужда къща. Това все пак са възрастни хора, може да им е трудно да се справят. Ти се радвай, че не те кара да и чистиш.
# 249
20 ноем. 2023, 10:14 ч.
Имах в предвид, че е грамадарин като нея 😅 Иначе и той вижда как е у нас, и как е там като се отиде. Аз писах просто да споделя какво ме дразни, що пускате тема, а после се заяждате като пишем? 😁 Нали това е темата - какво ви дразни в свекървите ви, ако моето е клюкарене, значи и темата е клюкарска 😉
Виж целия пост
# 251
20 ноем. 2023, 10:31 ч.
Май нещо като мърльо?
Имам един познат, той ползва думи, които само той си знае ( или май си измисля) , и упорито твърди, че са масови
Виж целия пост
Какво е грамадарин? 
Имам един познат, той ползва думи, които само той си знае ( или май си измисля) , и упорито твърди, че са масови
# 252
20 ноем. 2023, 10:40 ч.
Ние го използваме за невнимателен човек, който чупи/съсипва, не варди. Счупи 3 перални, единия път пералнята пиука и аз отивам да видя какво става, при което тя ми казва “А, тя така си прави, удрям я и спира” 😂 Познайте кой купува нови перални. Въпрос за 100 000 лв…..
Виж целия пост
# 253
20 ноем. 2023, 10:40 ч.
Не съм чувала точно думата ,но я възприемам като надут, смятащ се за върха, повече от другите ,нещо на едро, с велики планове/защото реално нищо няма или е малко/ надменен. Вариации и комбинации много. Но пренебрегващ другите като по долу от него, носещ превъзходството над тях.
А, отговорила си ,при нас е мурдарин това.
Виж целия пост
А, отговорила си ,при нас е мурдарин това.
# 254
20 ноем. 2023, 10:50 ч.
Не знаеш колко си права. С годините намаляват естествено близки и приятели, кой пък нови заетости и грижи.
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого, да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието, някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
И други неща.
Но знам, и аз не съм траяла да ми опяват, а то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това, бащата срещнал търговците ,развалил сделката и проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
Та не е зле да има общуване.
А в битов план, не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и истини и то важни.
Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли. Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Виж целия пост
Хората с натрупан житейски опит ( т.е. възрастните😉) обичат да споделят преживяното и когато е натрапено или с тон, не е добра отсрещната реакция- младите го приемат като вмешателство, нравоучение, подценяване.
Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого, да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието, някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
И други неща.
Но знам, и аз не съм траяла да ми опяват, а то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това, бащата срещнал търговците ,развалил сделката и проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
Та не е зле да има общуване.
А в битов план, не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и истини и то важни.
Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли. Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Препоръчани теми