С какво ви дразнят свекървите? – 151

Аз за сватбата няма да взема отношение, всеки да си я прави както иска, с когото иска и да преценява дали да включва някого в организацията.
 НО, факта, че ти не си близка с майка ти, не трябва да води до това и мъжа ти да е така с неговата. Изяснете си кое е тайна и трябва да остане само между вас и за останалото не се ядосвайте. Ако на мен мъжа ми ми шътка и забранява какво да говоря или аз на него( с изкл. на важни неща) ще се замисля за бъдещето на семейство ни. В една връзка или семейство налагането на едната страна само-при вас какво да говори, при другата потребителка все тя да определи къде ще се ходи, без взаимни компромиси ве води до нищо добро.

~Боряна~, (от компютър успях да изпиша ника ти!) аз в компромиси не вярвам, нито мм. И това за мен е основно нещо. За важните неща компромис няма как. За това дали ще ходим на кино или в парка - не го приемам като компромис, защото са дреболии.

Пак казвам, че нито го спирам да е близък с родителите си, нито го контролирам. Аз колко да съм близка с техните мога и сама да си преценя. Уважавам ги, но вмешателство не приемам от нито една страна.

В случая да коментира нещо, което засяга двама ни, за това суфлирах. Грозно, не грозно, това е. Ако седи да си разказва нещо за него си, няма да се впечатля. Пак казвам, че за важните неща много ясно, че съм предупреждавала "еди си какво да не се споделя"и не ме е издънил. Предполагам, че за халките не го е сметнал за нещо тайно, както тук се коментира. А аз пък не се сетих да го предупредя да трае.

Аз не виждам никакъв проблем . Питала жената, много ясно,че ще пита.Става дума за сина й . Та за съседско дете ако чуеш,че ще се жени питаш кога. Момичетата са го казали, ама си тровите хубавите момент с глупости. Вярно че и сватба, и начинът по който ще се случат нещата си е само ваша работа, но няма лошо да позволите на родителите да изживеят тази емоция.  Ако за всяко нещо ще го  предупреждавате,  нещата са като при мен и двегодишната ми внучката.
  За Водна нимфа, от прочетеното оставам с впечатление ,че сте едни глезанчовци. Дъщеря ми е на 25, семейна, с едно дете, синът е на 19 , студент. Никой вече не чака на мен, и аз не набутвам пари по багажи и пратки. А след като майка Ви, така или иначе жената има желание да помага, вместо двете почивки в чужбина, отделяйте си някой лев, лично за вас.  Щом Ви минават мисли да го напускате този мъж.....
   Според мен куца нещо при Вас и съпруга, в отношенията. Задължително ли почивката за Вас означава ходене някъде, на ресторант, на излет, всяка седмица.В едно семейство би трябвало отношенията да са такива,че да намирате и създавате хубави моменти и в къщи. Не знам, имам 28 г връзка, 26 в брак , това дали сме навън или у дома изобщо не е  определящо . И да, хубаво е човек да пътува, да излезе от дома, но ако това всеки път е с цената на караници и сръдни, какъв е смисълът?

Добре де, пак питам с добро, не се заяждам. Мъжа ти няма ли право на свое мнение кои са важните неща и какво да споделя? Заедно да решите кое и как, за едни неща ще се съгласи с теб, за други ти с него. Това са взаимните компромиси в една връзка. Ако всеки път единия се съобразя с мнението на другия, рано или късно нещата ескалират. Пак казвам, добронамерено го пиша,  вие си решавете все пак как ще си подреждане живота с половинката.

Аз си мисля, че hechicera_ си носи травмата от своето семейство, заради отношението, което е имала там - ако то беше топло, нямаше да й направи впечатление интереса на свекървата към лични детайли ... Затова реагира остро. Разбирам я, защото аз например, когато споделях лични неща с близкия си, предполага се, човек - родител, те вече не бяха лични, а общи и престанах. Но със свекървата не съм имала този проблем, беше и е човек на място по отношение на тези неща... И ако авторката има притеснения от този род, че няма да уважат личното й пространство, е ок, да се държи нащрек.. но ако случая е друг и жената просто иска да е част от вълнението около сватбата, няма нищо лошо в споделянето на детайли ...
И нещо забавно, което си спомних по повод моята сватба - когато показах обувките си на бъдещата свекърва - лачено сабо в цвят шампанско, щеше да припадне жената, че не съм спазила канона - а аз, не спрях да танцувам с него

Аз например нямам травма от родното семейство, но много държа на личното си пространство, както и на лично пространство в семейството ни от нас двамата и децата. И дори зачитам личното пространство на децата си, нищо че са едва на прага на пубертета.
Просто в някои семейства представата за близост и демонстрирането и е направо извратена до степен сестрата да споделя подробности за цикъла си, с брат си, както и за ходенето до тоалетна с описание. Бляк. Даже аз съм присъствала. Та да, обяснявам подробно, кое не е ок да се споделя.

Хаха, пилито, какъв е канона? Обувките да са в бяло ли?
Аз мислех за коралови или сини. Ужас ужасен, няма да спазя канона, хаха.

Права си, аз съм от проблемно семейство и като цяло семейните и емоционалните неща много ми куцат. Ама наистина много. Не я умея тънката струна на чувствата. Вмешателство не приемам от нито една страна. И майка ми да иска да прави нещо, ще я порежа по същия начин. Не е до свекърва и до майка.

Иначе, Боряна, пак казвам, той нека споделя, но не и нещо, което засяга двама ни. Преди години си бяхме говорили, че не искам да казва каква ми е заплатата. Той неговата ако иска да си я татуира на челото. Ама моята да не я казва. И не я е казал.

Сега с годините майките ни си говорят. Тоест, ако едната научи нещо за сватбата, ще предаде на другата, защото си се чуват. Моята майка е с много сериозни проблеми покрай делбата и буквално не е на себе си. И за нея е щастие сватбата, но докато не се оправим с делбите, жената няма да види мир. И акълът ѝ е съвсем другаде. Един път звънна да пита, писах по-горе. Фамилия ще сменям ли, пиле ще има ли, подаръци за гости, рокля. Като ѝ казах, че ще взема рокля от абаут ю и щеше да припадне на телефона. Ами това е положението, да припада колкото иска.

Ами погледни го така, той ще сподели какво пише на неговата халка, а не на твоята. Разбирам те, но пак казвам с добри чувства, че понякога наслагването на такива камъчета обръща семейната каруца.

Марулета, ще ти отговоря на въпросите. Не го намирам за редно, когато майка ми има желание да даде някаква сума, да си я крия само за мен си. Затова решавам да ги изхарчим за нещо приятно и за трима ни, като например да идем някъде на ваканция. Със сметки, храна, лекарства, неща по дома се справяме сами.
Относно това дали наистина е толкова важно да идем някъде всяка седмица, а не да си стоим вкъщи, за мен е изключително важно, да. От 10 години живея в голям град, имам професия свързана изключително със социални контакти. Преди 2 години и половина от този начин на живот, веднага след изписването ми от болницата, без дете, борещо се 32 дни да оцелее в интензивно отделение аз дойдох на село, без нито един близък или приятел, в къща, в която свекърва ми в началото се държеше с мен като с натрапница, въпреки, че тя настояваше да дойдем тук. Единствените хора, с които общувах очи в очи месеци наред, бих казала цялата първа година, бяха съпругът ми и неговите родители. И до ден днешен това продължава да е така. Нямам шофьорска книжка, поради мои си страхове и прегради и съм тук вързана и чакаща единствено на съпругът ми да ни заведе някъде евентуално в почивните дни. Покрай грижите с детето не се бях виждала с моите приятелки до май месец тази година, когато правихме скромно подписване и кръщене на детето. Първата година от живота на малкия прекарахме по болници, лекари и рехабилитатори.
И това започна да се отразява изключително много на психичното ми състояние. Чувствам се като затворник между 4 стени. Имаше период, в който всеки ден бяхме с детето в парка и там имахме групичка от няколко майки с деца на една възстават. С времето режимите на децата се сменяха и срещите ставаха все по-редки, докато в един момент аз не можех да ходя вече и там, понеже синът ми е изключително живо и пъргаво дете, а аз трябва да се пазя и не мога да тичам след него чисто физически.
Надявам се това да отговори на въпросите ти.

Водна нимфа, виждам проблеми, създадени от твоите избори, но свекърва ти не е участвала в нито един от тези избори.

Точно така. Аз сама си се вкарах в ситуацията. Това не пречи, свекърва ми да ме дразни с някакви неща, нали?

Еййй , че си бързак😂😂😂
Дишай дълбоко, брой до 100( сто) , погледни от високо, включи мисленето и без да си първична , след това пиши или говори. Повярвай тези стъпки ще ти направят по- приятен живота🙂

Няма лошо. Стига обаче и ти да нямаш претенции към другите да не нараняват нежните ти чувства. А така като те чета, много са изнежени.

А още сватбата не сте направили. Не ми се мисли какво ще е, когато забременееш и родиш, особено като се има предвид склонността ти да си създаваш проблеми от нищото.

alex_jp По-голямата част от нас също държат на личното си пространство. Само, че това е на пръв поглед, защото хората говорят край нас, както знаете - и халките, и парите, и живота на другите, който не им влиза в работата. Просто трябва да избираш битките си, мисля аз ...
Нимфа Може би е време да се опитате да пораснете с твоя мъж? Да, бориш се, чест ти прави, но в битката трябва да сте двамата с мъжа ти - това е, което трябва да ти е важно. В момента отдай всичко на хормоните, свекинските изцепки ги игнорирай, доколкото можеш, даже някой по-горе добре рече, ако детето ти се опъва, да излизаш с номера, че това върви при баба, не и при теб; няма да е лесно разграничението, което трябва да постигнеш, но после нещата ще влязат в релси. Също така по-строго дефинирай семейството си до 4мата човека, които ще сте и оттам насетне всичко друго е назад...
Съсредоточи се върху предстоящото, другото го пропускай покрай ушите здраво още няколко месеца и после ще е добре да ревизираш като цяло семейната конфигурация - дали и как ще се живее оттам насетне, също и финансовата част не е за пренебрегване, може да ви катурне лодката, както така си плаваш ...
hechicera_ Това е твоята сватба, твоят живот - ти си го дирижираш, нали така - предлагам сини патъчки, но ако изпаднат яки коралови - не му мисли
Толкоз, спирам, че логорея ме хвана

Напротив. Пречи ти да видиш обективно нещата.
Човек рядко обвинява за всичко себе си, защото ще рухне.
Затова е нормално да хвърли причината за дразнението на друг. Така намалява напрежението и вината за собствените избори.
Да се бориш и са отстояваш изборите си е къде, къде по-трудно.
Но не и невъзможно.