Изгубена

  • 10 956
  • 206
# 165
Ако й е скучно да живее с мъжа, определено не е нейният човек и няма смисъл да поставят началото на поредния нещастен брак, в който жената се чувства неудовлетворена и мрънка и натяква цял живот.
Ако се постави в такова положение, никой няма да й е виновен. Да си ходи докато е време.
Виж целия пост
# 166
Аз се чувам с мама всеки ден и се виждаме веднъж седмично.
Но това не би ме спряло да отида в друг град ако се наложи.

И все пак, човек не може да регулира чувствата си.
Авторката не е добре и това е факт, няма нужда да се поставя под въпрос чувството й на самота.

Тялото си знае работата, ако подсъзнателно не се усещаш добре, значи вървиш против собствената си природа и си вредиш.
Виж целия пост
# 167
Преди години и аз се преместих в друг град заради мъж. Той имаше стабилна работа, а аз туко що бях завършила университет и общо взето нищо не ме задържаше в родния ми град. Така си живяхме дружно и що - годе щастливо 2 години, той си спортуваше, работеше, виждаше се с приятелите си, а аз така и не успях да си създам среда и кротко го чаках да се прибере.Когато обаче аз си намерих работа в моя град и  имаше възможност и той да започне работа на същото място и то при доста по - добри условия от тези,  при които към онзи момент работеше,  той отказа. Заяви, че не иска да се мести, да е далеч от семейството си и така се разделихме. Пиша всичко това, защото според мен в една връзка нещата трябва да са по равно,  и компромиси те, и жертвите, и любовта, и грижата, която всеки един от партньорите дава. Ако някой се чувства " прецакан", въпрос на време е всичко да се разпадне, ако единия си гледа комфорта и не желае да го нарушава по никакъв начин, обречени са нещата.
Виж целия пост
# 168
Всъщност в този пример всеки си гледа комфорта, нали така. Единият иска да се мести заради комфорта си, другия не иска заради същото.
Ами, няма начин да се получи.
Виж целия пост
# 169
Абе мама да се премести тогава, така всичко ще се нагласи. Joy
Виж целия пост
# 170
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Защо? Мъжът е по-важен, неговият живот е по-важен? А жената какво - не е съществувала, не е живяла преди да го срещне? Нейната среда, семейство, приятели, работа, дом?
Какво толкова са те за една жена - ще намери други нали си има... всъщност какво си има?
Гадже? Но хората имат гаджета през пубертета. После?  Какъв е? С това отношение към нея или воден единствено от собственото си удобство. Защо е точно с нея  - от любов или за да е като другите.
Ако тя си тръгне, ще иде ли с  нея или просто ще намери друга по-удобна от този град.
И като си отговори вече няма да е изгубена.
Виж целия пост
# 171
Понякога мъжът си нарежда живота спрямо жената, ако той навсякъде може да си намери работа, а нейната е по-специфична. Познавам такива двойки.
В случая жената не е имала добра работа, а мъжът - да и по тази причина тя е отишла при него. Просто е. Сега той да се премести, но ще имат ли работа там? Нещата са прагматични, яде се три пъти на ден, мама и приятелите не хранят, работата го прави. Елементарно, Уотсън.
Нека се върне тя, щом иска, но той очевидно не иска, така че ще трябва да се премести без него. Неин е изборът.
Виж целия пост
# 172
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Мисли се какво е най-доброто за двамата като двойка, не само за единия. Никъде не е казано, че това положение ще е завинаги.
Писах и преди за мен и ММ. Последвах го в родината, след това и в друга държава, защото беше голям шанс за него да напредне в кариерата и да си осигурим финансова стабилност. Аз си гледах спокойно децата, той работеше. Когато децата порастнаха, се обърнаха нещата - той мина хоум офис и пое голяма част от домакинството, аз тръгнах на работа.  Не бива да се гледа на сегашното положение като край, няма да мръднем от тук. Ами да се мисли поетапно.
Виж целия пост
# 173
Нормално е, когато се стигне до съвместно съжителство, да се направят някакви отстъпки. Обикновено от едната страна са повече, не можеш да ги сложиш на кантар. И не бива да имаш очакване, че сега аз правя това за другия, след време ще му поискам да ми върне жеста. Нали го правиш, защото искаш да си устроиш живота точно с този човек? Ако пък ти се предлагат неприемливи за теб неща, просто отказваш. А не да се съгласиш и след това да натякваш на другия какъв огромен компромис си направил заради него.
Виж целия пост
# 174
Ако единият е стабилният финансово и той издържа основно двойката, айде да го накараме да се премести и да твърдим, че е длъжен да постига същите резултати на друго място. Ще кажете ама тя също работи. Ако си изкарва пари колкото за дрехи и гримове за себе си, но не осигурява основният доход в семейството, все тая. Като иска, да си намери хубава работа в своя град, да плаща основните разходи за двамата за някакъв преходен период (да речем 4 до 6 месеца) и тогава да има претенции. То не е само да искаш.
Виж целия пост
# 175
Не става въпрос за мама. Става въпрос за всичко, дори и за това че сме възпитани, че напълно в реда на нещата жената да пренареди живота си заради мъж. За обратното даже и не се мисли.
Защо? Мъжът е по-важен, неговият живот е по-важен? А жената какво - не е съществувала, не е живяла преди да го срещне? Нейната среда, семейство, приятели, работа, дом?
Какво толкова са те за една жена - ще намери други нали си има... всъщност какво си има?
Гадже? Но хората имат гаджета през пубертета. После?  Какъв е? С това отношение към нея или воден единствено от собственото си удобство. Защо е точно с нея  - от любов или за да е като другите.
Ако тя си тръгне, ще иде ли с  нея или просто ще намери друга по-удобна от този град.
И като си отговори вече няма да е изгубена.

Попринцип съм съгласна, но не мисля, че този случай е точно такъв. Жената доброволно е отишла там с идеята да е домакиня, но се е оказало, че й липсва мама. И тук вече се намесва, че мъжът си гледа комфорта и едва ли ще направи същото за нея, но е фактор, че тя видно не знае, какво иска, а той вероятно знае, какво не иска.
Виж целия пост
# 176
Какво лошо има, че й липсва мама? Хората са различни. Лошото е, че не й стига смелост да промени нещата и да направи така, че да се чувства щастлива или поне удовлетворена.
Виж целия пост
# 177
Лошото е, когато това й пречи да се развива и гради връзки. В случая може това и да не е правилната връзка, но за всяка ли ще е условие да е близо до мама?
Виж целия пост
# 178
Една споменава семейство и деца, друга за основният доход на семейството.
Тук семейство няма, има  хайде да пробваме да живеем заедно.
И излиза, че който изкарва повече пари той казва как да бъде. И това отсега. А като има едно дете и е още по-зависима? И това ли е ок?
Липсата на план Б и неумението да си правим сметката не е добра идея. Любов, любов, но нямаме по 100 живота, че един да пропилеем, защото не сме равни?
Че една жена изкарва само за червилца и поради това не може да има претенции е грозно, сексистко, унизително, обидно, омаловажаващо личността и крайно неадекватно спрямо времето, в което живеем.
Виж целия пост
# 179
Ако човек не е в състояние да се издържа сам, това в никакъв случай не е добре. Ясно е, че няма как всички в едно домакинство да имат еднакви доходи, но е редно според мен всеки да има принос към общия бюджет.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия