💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 110

"Лошият персонаж привлича вниманието"

Успешната актриса Mине Kалъч, която беше поканена в сериала "Семейство“ след финала на " Ако се влюбиш много“, говори с читателите на MAG за това защо "лошите героини“, които е изобразила, са по-запомнящи се, както и за особеностите на нейната героиня в новия проект.

Докато учехте във Факултета по чужди езици, решихте да учите актьорско майсторство. Как стана този преход? Какво повлия на решението ви?

- Всъщност, тъй като завърших колеж с разширено изучаване на английски език, семейството ми очакваше да продължа да уча в университета в специалността, свързана с изучаването на чужди езици. Но докато изучавах чужд език, имах съмнения колко много от себе си мога да видя в тази област. Осъзнавайки, че се интересувам повече от презентациите, водещите и журналистиката, дойдох в Истанбул и започнах обучение в тази област. Преподавателите от катедрата по актьорско майсторство, с които проведох съвместни курсове в университета, казаха: "Материалът, който имате, е по-подходящ за актьорско майсторство, помислете за това.“ Оттам се прехвърлих в актьорския отдел. След това, когато образованието в този университет не ме удовлетворяваше наистина, издържах изпитите в Истанбулския университет и започнах да уча социология, но напуснах и оттам, защото си спомних за актьорското обучение. След това имах кратък опит в консерваторията на Muidat Gezen Arts Center, но това не беше точно това, което търсех. Мисля, че другата версия на театъра привлече повече вниманието ми. Затова излязох оттам и влязох в Шахик Теканд. Там прекарах две години, учейки актьорско майсторство. Мога да кажа, че това беше обучението, на което всъщност издържах първия си изпит по актьорско майсторство и останах доволна. Тогава, след като посещавах уъркшоп по актьорско майсторство в чужбина, реших, че сега съм професионална актриса и това е, което искам.

Досега играете предимно ролята на злодеи. Разбира се, реакцията на публиката обикновено е насочена в тази посока и всъщност е трудно да се изобрази лош герой. Какво мислите за това?

- Всъщност да, досега съм играла предимно "лоши" образи. Да, това беше впечатлението, особено защото героите, които привлякоха вниманието на хората, бяха по-интересните герои, които бяха смятани за малко "по - лоши герои". Но това лято отново играх в комедиен сериал. Играла съм и преди това в комедия. Играла съм в различни жанрове и роли. Но мисля, че лошите герои винаги привличат повече вниманието на повечето хора. Затова възникна това мнение. По-трудно ли е? Играейки като лош герой, ако целта е да изградите този характер, като докоснете причината и следствието от ролята, която играете във вашата професия и се придържате към нея, тогава лошият герой не прилича на добрия герой. Вие сте свързани с живота, идеите, състоянието на мислене, на което давате тяло и живот. Независимо от това дали е добро или лошо, винаги си задавате въпросите: "Защо този герой стана такъв? Какъв е неговият път? Какъв е резултатът?" Когато решавам уравнение като това, не мисля, че едното е по-сложно от другото. Единствената истина е, че привлича повече внимание.

Този сезон ще ви гледаме в сериала “Семейство”. Първо, как се чувствате?

- Разбира се, много се радвах, че ме включиха в актьорския състав на сериала "Семейство“. Първо, преминах от един проект на Ay Yapım към друг. Това е компанията, в която обичам да работя. През лятото участвах в проекта „Ако се влюбиш много“. Веднага след като приключи, Ay Yapı ме попита отново за желанието ми да се включа в сериал с актьорски каст, който е истинска  "Шампионска лига“, който сега се излъчва по националната телевизия, което, разбира се, ме развълнува и зарадва... Тази героиня едва сега започва своята история. Тъй като историята на героинята Мелек ще стане малко по-дълбока, моето приключение като "лошата жена“ ще се премести на по-вълнуващо място за мен и ще отвори области, където мога да блесна.

 Бихте ли ни дали малко информация за Мелек в "Семейство"?

- Не искам да отварям скобите "лоша жена или лоша роля" за Мелек, защото когато питате за причината за действията и, изглежда по-уместно да отговорите така, че да се види какви условия са довели тази жена да стане "лоша". Пленница на съдбата, която трябваше да убие съпруга си поради факта, че е била подложена на прекомерно насилие от негова страна и е била принудена да защити дъщеря си, както и последвалата и безпомощност... Преживяванията и тласкат Мелек до момента, в който тя се опитва да компенсира грешката си, като прави грешки отново и отново. Мога да кажа, че Мелек е силна жена, която се опитва да направи всичко възможно, за да оцелее и да защити дъщеря си, която стои на краката си и няма никого освен себе си.

Предстоят ли нови проекти на хоризонта?

- В период съм, когато имам малко време за нови проекти, защото веднага след един проект започнах втори. На практика нямаше прекъсване. Нямах време да се включа в друг проект, да го подготвя или дори да си го представя в ума си. Но аз искам добро представяне за себе си, след като този натоварен график приключи. Търся добра пиеса, защото ми липсва сцената.

Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато мислите за бъдещите си мечти?

- Въпреки че не искам да давам безнадежден отговор, защото има дни, в които е трудно да мечтаем, не мога да кажа нищо много добро. В момента съм развълнувана и притеснена. Заради ситуацията, в която се намира светът. Войни, климатични кризи, земетресения, бедствия, наводнения... Въпреки че всичко изглежда като огромна пречка пред мечтата, ще направя всичко възможно да намеря място, където ще бъда напълно удовлетворена професионално и след това да стана доброволец. Възнамерявам да продължа да споделям опита си с хората и да ги напътствам. Точно сега бих искала да поставя философията на актьорството на място, където собствените ми идеи и опит могат да бъдат прехвърлени, ако е възможно, в малка група на места, където съм инвестирала, и намирам за по-логично да живея извън Истанбул, и да създам жизнено пространство, където мога да стоя настрана от професията си и да стоя далеч от Истанбул за известно време. Първата ми цел и мечта, и това, в което инвестирам, обикновено е в тази насока. И за образованието ми, и за жизненото ми пространство.

Днес като ходих при татко, той ми показа един вестник, защото пишело за Къванч. И какво да видя ? Заглавие на статия " Сериалът, който едва не разведе звездата Къванч Татлъту идва и у нас" И повтарят глупостите, които четохме и тук, как Башак щяла да подаде молба за развод, ако мъжът и продължава да се целува със Серенай и т.н глупости. На края поне бяха писали, че Къванч е дал отговор, че те със съпругата му не обръшали внимание на такива писания. Пишеше, че го е купил БТВ ГРУП, но кога и къде ще го дават не се знае, след като спирали излъчването на турски сериали в праймтайма си. Предполагат, че ще се излъчва или от по-късен час или по БТВ Лейди. Ако е така, за пръв път сериал на Къванч  няма да се дава в праймтайма на БТВ. Негов сериал досега не е даван по друга телевизия, да видим

Нуран Еврен Шит, позната ни от чувствените сценарии на телевизионни и филмови проекти, този път седи пред нас, като създател на модерен романс, който се простира до Ню Йорк. "Последно повикване до Истанбул", с участието на Kъванч Taтлъту и Берен Саат, е любовен филм, който вдъхнови Нурат Шит, размишлявайки за  нейния брак и меден месец. Впечатляващи са както чувствеността на сътворената от нея история, така и нейният поглед към съвременните отношения между мъжете и жените.

- Започнахте своя филмов път с мечта да станете режисьор. Как стана преходът от режисьор към сценарист?

- Мечтаех да стана режисьор, тъй като исках да работя във филмовата индустрия от 8 годишна. Докато завършвах Факултета по изкуства, кино и телевизия в университета Мимар Синан, написах и режисирах късометражни филми, за които получих награди, това увеличи желанието ми. Въпреки това, когато започнах работа като асистент на снимачната площадка, бях огорчена от условията на работа и средата на снимачната площадка. В условия, когато работехме по 20 часа на ден, боледувахме и не можехме да отделим време за личен живот, в един момент се видях отстрани как се мъча да реализирам неубедителни истории, на които не вярвах.
В един момент спрях и казах, че не това е причината да работя във филмовата индустрия. На 27 години бях включена в екипа на сценаристите на сериала "Сбогом Румелия”. Така че се преместих в областта на сценариите, където се чувствах на мястото си, чувствах се по-продуктивна. Разбира се, работата на снимачната площадка ми даде много, но бях по-подходяща за работа, където можех да бъда сама със света на мечтите си, можех да работя навсякъде на моя лаптоп. Между другото, един ден все пак може да поискам да режисирам сценария, който сама съм написала, все още не съм променила решението си.

- Помните ли първия си написан сценарий ?

- Първата ми работа, написана с техниката на сценария, е кратък филм, наречен "Бебе“, който написах през първата си година в университета в работилницата на моя учител Дуйгу Сагиролу. Това беше историята на помирението между бременна ученичка и нейния авторитарен баща. Учителят Дуйгу го хареса толкова много, че, както разбрах, след като завърших, тя даваше този сценарий на нови ученици в продължение на много години със задачата да го заснемат. Освен това тя беше тази, която ме насърчи да започна да пиша сценарии. Нека почива в мир, тя беше прекрасен пътеводител.

- Какво ви вдъхновява, когато пишете нов сценарий? Как реалният живот около вас влияе върху историите, които пишете?

- Да си сценарист е като да станеш антена и да събираш данни. И тогава ги превръщаме не в звукови вълни, а в сетивни вълни. Важно е да можеш да предадеш чувство, емоция, възприятие. Обекти, които гарантират това, присъстват във всеки момент от живота. Интересувам се повече от емоционалните и здравословни проблеми на човешкото съществуване. Това ме вдъхновява. Всичко, което се случва в близкото или далечното ми обкръжение, новини, някоя песен, някое стихотворение, новини от списание, шофьор на микробус, книги, които чета, инструкции от майка ми... В моите сценарии може да има отражение на всичко, на което съм била свидетел в живота... Историите могат да се развият в посока, която дори не съм планирала в началото. Писането е като гмуркане в дълбоко море. Светът на повърхността на водата и светът под нея са съвсем различни, под тази вода може да има както съкровища, така и черни дупки ... Когато започна да пиша разказ, потъвам под водата, докато не се задуша, а когато се изкача, за да вдишам въздух, животът вече се върти около тази история, постоянно ми изпраща сигнали. Всъщност имам чувството, че всяка история се принуждава да напише сама себе си.

- Всъщност писането на сценарий е нещо повече от обмисляне на история и писане на диалози. Когато започнете да пишете история, къде в текста държите камерата, от какъв ъгъл?

- Да напишеш сценарий означава да видиш този филм или сценарий така, сякаш сам си го режисирал и поставил. Не мога да предоставя на никого филмов сценарий, който аз самата не съм си представяла в главата си, даже до музиката и цветовете. Трябва да дам конкретен текст, за да може камерата да го запише, за да може актьорът да го изиграе, а режисьорът да разбере какво да снима. Знаейки, че това ще бъде допълнено от уменията на режисьора, коментарите на актьорите и мнението на редактора, се опитвам да им дам основа, върху която да изградят филма. Разбира се, не пиша подробности като ъгъл на камерата или мащаб в сценария, но се опитвам да дам визуално усещане и описание на движенията. Дори мисля за преходи между сцени, към коя картина да отида и се опитвам да улесня работата на режисьора в това отношение. Ако режисьорът иска, той ще използва това визуално описание, ако не иска, няма да го използва. Но без тези описания не мога да видя сцената и ако не мога да видя, тогава няма да мога да пиша.

- Можете ли да ни разкажете за процеса на формиране на героите? Много детайли заемат важно място в представянето на героя, като име, стил, дори тон на речта. Колко дълбоко потъвате, когато създавате герой?

Опитвам се да гарантирам, че героите ми имат цел и че има вътрешни и външни пречки пред тази цел. Обичам истории, в които героите се променят и превъплъщават. Най-вече си блъскам главата над взаимодействието на героя със себе си, с други герои и външния свят. Докато гледаме филм, всички искаме да забравим себе си, да се откъснем от реалния живот и да станем част от преживяването на този герой. Искаме това да бъде смислено преживяване. Моята работа е да предоставя събития, които ще донесат тези преживявания, които също можем да сравним. Останалото ми се струва маловажно. Историята ни се дава не от външния вид на героя, неговото минало, произход и т.н., а точно от това, което се случва с героя и как той реагира на това. Опитвам се да не опознавам своя герой отблизо, опитвам се да го опозная по пътя, за да ме изненада и развълнува, за да правим открития заедно.

- Несъмнено в такива моменти има брейнсторминг с режисьор или актьори, които изпълняват ролите...

- Така или иначе след завършване на сценария следва процес на пренаписване. Режисьорът, продуцентът и актьорите имат въпроси и идеи. Това е екипно усилие и аз съм отворена да чуя техните мнения и да променя сценария или да проведа дискусия. Те може да гледат от ъгъл, който не виждам, или понякога може да има производствени затруднения, които може да се наложи да бъдат променени. Опитваме се да не отиваме на снимачната площадка без взаимно убеждение.

- Когато създавате герой, представяте ли си кой може да го изиграе?

- Да, винаги имам препоръчани имена в главата си, дори слагам техни снимки в папките с проекти. Но не за да играят ролята точно тези хора, а за да може, като го чете, човек да може да изгради образ и да оживее едно чувство. Понякога се случва да повтарям имената на актьори, чиято игра харесвам, които ме вдъхновяват, с които искам да работя.

- Напоследък се появихте пред нас с различни проекти като "Дар“, "Маслиново дърво“. В портфолиото ви има различни жанрове. Как ви храни това разнообразие?

- Всеки проект е ново приключение, това е свят, който трябва да се изследва ... Точно това е най-вълнуващата част от работата ми. Как непрекъснато да научаваш нещо ново, да срещаш нови хора, да тръгваш по нови пътища... Но когато историята е в самото повествование, човекът и поведението на човека, проблемите и пътуванията, в какъвто и жанр , в каквато и Вселена да пишеш, твоята гледна точка за живота, вашата личност, вашият индивидуален път стават част от написаното. Така трябва да бъде. В противен случай само ще повторите това, което вече е направено преди, нищо повече.

- Сега сте пред нас с една любовна история. Как се появи историята на филма "Последно повикване за Истанбул"? Доколко е включена Нуран Еврен Шит в тази история?

- Този филм се появи, след като Онур Гювенатам ми се обади и ме помоли да напиша филм за Берен Саат и Къванч Татлъту. Онур започна с "Нека се срещнат на летището в Ню Йорк, например. Нека снимаме в Ню Йорк." След това се преместих в чужбина и се подготвях за брак. Беше период, в който исках да разкажа история за любов и връзки. Бях невероятно развълнувана от писането на сценария, представяйки си Берен и Къванч ... Останах в Ню Йорк четири месеца. Започнах да мечтая и да си фантазирам, базирайки се на това, което преживях, почувствах и видях там. Така се ражда филмът "Последно повикване за Истанбул". В моментите, в които започвах да блокирам, с тогавашният ми приятел и сегашен мой съпруг Барбарос провеждахме буквално мозъчна атака, обмисляхме и обмисляхме, някои сцени написахме заедно, смеейки се и плачейки. Продължих да пиша дори през медения си месец, даже спорехме за това. Честно казано, първата версия на сценария беше по-близка до мен, тази версия ме отразяваше повече. След това се случиха много промени. И в един момент се поддадох на течението.

- Живеем във време, в което спрямо миналото се индивидуализираме, дори ставаме егоисти. Когато обаче става въпрос за любов, балансът на тази ситуация се променя. Забравяме всичко, което знаем, всичките си приоритети и не можем да мислим логично. Какво мислите за съвременната любов/връзки?

- Ситуацията, в която се намира целият свят, икономическите и политически проблеми, концепцията за бърза и приятна консумация променят възприятията за любовта и връзките. Превръщаме се в стадо самотни хора, откъснати от чувствата си, борещи се за съществуване. Става все по-трудно да обичате и да поддържате връзки усърдно, грижовно, вярно и интензивно. Уж живеем в социална епоха, но двама души, живеещи в една къща, не общуват. Всеки е самотен. Все по-малко са двойките, които са истински щастливи, които се подкрепят и могат да бъдат другар един на друг. Може би трябва да си спомним това отново.

- Всъщност филмът "Последно повикване за Истанбул" изследва темата за тези промени. Можете ли да говорите за любовната история, която искахте да разкажете?

- Ако любовта е състояние на духа, то връзките са състояние на пътя... От това тръгнах. Чрез двама непознати, които се срещнаха в друга държава и друг град ще възникнат въпроси за взаимоотношенията и ние заедно ще търсим отговори...

- Можете ли да ни разкажете каква е позицията на Мехмет и Серин в тази любов?

- Какво ще се случи, ако пътищата на двама герои се пресекат и от различни гледни точки разсъждават за нещата, които вредят на любовта и връзките в съвременния свят? Мехмет и Серин имат различни възгледи за връзките и брака, но може ли това да попречи на привличането им? Или има достатъчно привличане, за да продължи връзката? Те са героите на една история, която разглежда тези проблеми.

- Какво е влиянието на Берен Саат и Къванч Татлъту в процеса на формиране на героите?

- Вече бяхме работили заедно с Берен в “Отмъщението” и “Дар”. Тя е актриса, която ме усеща като писателка, разбира ме, невероятно ме вдъхновява и винаги усещам нейната светлина до себе си, когато пиша... Беше много ценно, че Берен хареса сценария и я развълнува, че дори сподели идеи с мен, докато го четеше. С Kъванч работихме за пръв път, но имахме възможността много искрено и прозрачно да дискутираме и обсъдим Мехмет. С помощта на неговите коментари Мехмет стана по-представителен и по-богат образ. Тяхната хармония е толкова непринудена и естествена, че когато гледах сцените с тяхната импровизация, бях много впечатлена, това беше изненада и за мен.

-Кой герой обикнахте най-много?

- Разбира се, обичам и двамата герои. И двамата се колебаят и задълбават в колебанието си. В същото време имат грешки, имат слабости... въпреки всичко полагат усилия...

- Участвахте ли в снимките на филма, след като завършихте сценария?

- Омъжих се в седмицата, в която предадох сценария. И тогава отидох на медения си месец и продължих да правя промени оттам. Проектът все още беше в много добри ръце. Преди да влезем на снимачната площадка, обсъдихме всичко с режисьора Гьоненч. Не участвах по никакъв начин, освен да седя и да чакам напрегнато.

- Когато екипът, историята и снимачната група са уверени в себе си, очакванията също се повишават. Тази ситуация създава ли някакъв натиск?

- Да, разбира се, но не е нещо специално за този проект. Всеки проект, който предстои да излезе, носи със себе си този адреналин, вълнение и притеснение дали ще се хареса. Смятам, че всеки, който не е подготвен да бъде критикуван, не може да работи в този сектор. В резултат на това има спокойствие от писането на сценарий, в който вярвам, който обичам, който ме вълнува. Това вече не е наша работа; невъзможно е винаги да отговаряме на очакванията и да задоволяваме всички. Това, което зрителят гледа, вече му принадлежи. Той ще го постави в своя свят, в своя опит, където пожелае.

- Можеш ли да споделиш с нас как се почувства, докато гледаше филма като сценарист? Какво е чувството да видиш история, която си написала на екрана?

- Когато нашият режисьор Гьоненч ми го показа за първи път, гледах със затаен дъх. Бях много емоционална. Местата, където те импровизираха, наистина ме впечатлиха. Чувствах се горда, че работя с такъв екип. Гледането на история, която пиша, винаги е много емоционално. Страхотно е чувството, когато абстрактните линии се превръщат в плът и се срещат с публика в 190 страни едновременно.

- Каква обратна връзка мислите, че ще получи филмът "Последно повикване за Истанбул" от публиката от различни култури по света?

- Това е една многостранна история за връзката между мъжа и жената. Така, че се надявам да ви хареса. Ще се радваме, ако успеем да докоснем сърцата с този филм...