Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с НЯР/ИЯР - тема 21

Олее, момичета, направо като чудо ми се вижда такъв висок резерв на възраст над 43 години! Браво, това увеличава шанса ви поне няколко пъти.
Аз определено не съм от късметлииките с АМХ 0.350 съм навършени 40 г и е така от 2 години някъде и съм с генетично ранна менопауза по майка. Не пуша, не пия, нямам наднормено тегло, спортувам,.  И макар да ме питат по 3 пъти на преглед лекарите на колко години съм (не ми личат) , но явно организма и гена не пита...
Изобщо не се замислям за стимулации, ще бъде крайно след първата още..

Да, направо е УАУ, аз днес ставам на 40, а АМХ ми е <0.02, тоест дори не могат да го измерят. Още на 36 ми беше 0.2.
И всичко е, защото ми премахнаха единия яйчник преди 12 години заради киста. Но какво да правиш, живот!

Амх на 32 още ми беше 0,2 . Повече от 3 антрални фоликула не съм виждала никога. Майка ми и баба ми са  влезли в критическата преди 40 .

Майка ми влезе на 54 в критическата,баба ми и тя, а пък аз на 40 още с амх 0.05. Не е само генетика. Външни фактори също има които влият на генетиката и водят до ранно изчерпване. От 3 до 1 фоликула се води ИЯР или по скоро силно НЯР или АМХ под 0.5. Има и жени с топ резерв на тези години.

За съжаление, не си избираме гените. А какви външни фактори могат да влияят..знаете ли?
Аз нямам гинекологични заболявания, нямам и наднормено тегло, никога не съм пушила цигари, но майка ми е влязла доста рано, аз също явно съм го наследила, макар че нейната майка към си е била до 55 години..

И аз така като Joana85. Не пия, не пуша, нямам наднормено тегло, годините не ми личат, които са 47. Но на 43 АМХ - 0,1 с ранна менопауза. Майка навлезе рано в менопауза, преди 45 годишната си възраст. Та си го нося от нея. Друго, което е повлияло е отворена операция за миоми, която имах 2015 г. Всяко едно бърникане, намаля резерва. Никой преди операцията не ми каза, "ей, момиче замрази си яйцеклетки". Е, мислех, че ще изпреваря нещата, но уви... Та съм на мнение, че е хубаво да се говори за контролни прегледи и изследвания на резерва, при посещение на гинеколог. И момичетата да бъдат запознати от рано какво се случва с тях.

То хубаво да се ходи на прегледи, но на нито един преглед ( а съм ходила редовно) не са ми споменавали за яйчников резерв или възможната ранна менопауза. Аз научих случайно , че има такова нещо като замразяване на яйцеклетки . Нямах менструация 2  месеца и започнах да се чувствам ужасно и тогава пак не ми казаха , а ме насочиха към анти- депресанти 🤦♀ . Един месец без менструация било нормално, на втория бях много зле и физически и психически и настоявах за по- обстоен преглед от приказки само , та чак на третия месец ми пуснаха хормони ( това се случва не в България , да уточня). При мен е възможно да е генетично, следствие на травма ( спонтанен аборт , което преживях тежко) или радиацията от Чернобил 🤔 майка ми вярва , че е повлияла.

То това е. Лекарите да обръщат внимание при посещение, да говорят, да запознават пациентките, да раздават ако трябва брошури. Да стане като практика и за мъже и за жени, като профилактичен преглед.

Фактори са храната и околната среда. Реално продукти които ползваме ежедневно са пълни с химии и какво ли не. Тези вещества несъмнено влият на гените и процесите в тялото. Макар и в малки количества някой се ползват всеки ден. А пестицидите..... Стреса... Много са външните фактори. Някой го имат генетично за съжаление ранната менопауза. Но пък и ранното разясняване на младите не е зле. На мен гинеколог при 0,2 АМХ в чужбина ми каза не се тревожи всичко е ок. Малко е намалял ама не е зле. 0,2 АМХ ехеее колко можех да действам. Тогава не се замислих много,сега като се сетя и ме хваща яд.

Не съм сигурна вече в нищо, иначе нямаше да има зависими (алкохолици, наркомани и т.н) , които да забременяват от раз при такъв начин на живот и фактори . Леля ми е забременяла в условия на оцеляване ( в лагер за бежанци ) и прехода й към критическата беше след 55 и без никакви горещи вълни и съпътстващите менопауза проблеми , а майка ми без да е била в лагера влезе рано и доста се измъчи.

На 41 години съм. Декември месец миналата година правих инвитро. Извадиха от 5 яйцеклетки 5 фуликула. Направиха трансфер на трети ден на два ембриона . После ми дойде.
Този месец изследвах АМХ. Спаднал е от 0,48 до 0,08. Надявам се поне малко да се повиши. Нямам намерение да правя повече инвитро. Просто качество на яйцеклетките е много лошо, макар че изпих три торби хранителни добавки.
Ако се случи естествено, случи. Шансът е под 1 процент. Поне имам едно дете.

Здравейте. Да кажа и аз за мен, може да вдъхне надежда на някого, а сега на мен също пак ми трябва, та да се подкрепяме
Бях писала преди около 3 години из форума, някой може да е попадал. Имах един предишен мисед от доста бързо забременяване след започване на опити, но вече няколко месеца не ставаха отново нещата, а и бях на 40. Влязох във форума, изчетох си всичко, реших да действаме с ин витро и то в Турция, обаче попаднах на много добро мнение за Станулов, колко бил мил и внимателен и си викам, я да пробваме пък тук, може да станат нещата. Уж всичко бях изчела, но не бях прочела как в БГ нямат идея какво да правят с жени на 40, а и много-много не ни щат. Та отивам аз, бодра и засмяна, в "Афродита", с пуснати изследвания и без да сме правили спермограма, защото аз вярвам на лекарите и чакам да ми се каже какво да се направи и как, да не проявявам лаишка самодейност. Понеже изглеждам по-млада от възрастта си, приказваме си хубаво с доктора, докато не става въпрос на колко години съм. Тотална промяна в отношението. Дори не ми каза да направим спермограма, прегледа ме набързо, ами да, имала съм 3-4 фоликула в единия и в другия яйчник, ама да съм видела графиките, на моята възраст процент вероятност да забременея естествено 1%, с ин витро - 4%, и аз не мога да повярвам какво чувам. Тръгвам да излизам от кабинета и на вратата, ама буквално на прага съм, ми казва - има и друг вариант, с донорска, там шансът е 50%. Викам, ми то тогава направо ще си осиновя, ние сме го мислили това, там шансът е 100%. (И пак, дума не обели за спермограма. Как можеш да даваш шанс с донорска 50%, като не знаеш какво е положението при мъжа ми? Тоест, за него просто няма как проблемът да не е в мен, но при мъжът ми най-вероятно всичко е ок. Накрая се оказаха точно обратното нещата.)
И хем ги знам нещата, ама се разстроих страшно много. Наревах се, свързах се с координаторка и отидохме в Турция. Исках при д-р Тургут, той тъкмо се беше отделил от "Бахчеджи" и заработи в "Момарт", но координаторката ми предложи при д-р Ямур. Като цяло съм доволна, пуснахме спермограма, мъжът ми беше с 3% морфология и висока фрагментация, консултирахме се с андролог там, според който спермограмата беше ок, но откри варикоцеле, което по принцип препоръча да бъде оперирано, но като начало ни изписаха добавки, пихме три месеца, предложиха план, да пробваме веднъж така, ако не стане, да се извадят сперматозоиди още от тестиса, защото фрагментирането се случвало след това и така да увеличим шанса - ще ме извините, тогава всичко знаех как се казва, процедури, методи, забравила съм точно какво беше. Та отидохме за стимулация, извадиха 9 яйцеклетки, оплодиха се 5, две стигнаха до 5-и ден и направихме ПИД (което никога повече няма да го правя, след като прочетох повече информация) и се оказаха с мутации (не от най-честите и фаталните, обаче пак не става за трансфер, в Турция не те питат, както разбрах, а аз бях чела разни практики в САЩ и очаквах и там, ама не би).
Тук искам да кажа най-важното, че преди да заминем си пуснах пълните изследвания в Цибалаб, че ми беше удобно. Аз съм с базедова болест, преминаваща в Хашимото, и много добре си знам хормоните на щитовидната, понеже ги следя през няколко месеца. И в Цибалаб ми излизат някакви невероятни стойности, поради което решавам да си ида в Бодимед, където си ги правя обикновено, където си беше ок. Само че вижте сега - в Цибалаб ми изкарват АМХ 0,7. Четири дни след това, буквално четири, в Бодимед го изкарват 0,3. После в Турция лекарят ми каза, че не гледат АМХ, гледат антралните. Та мисълта ми е много да не се вторачвате в това АМХ, не се знае колко точно е мерено.
Та, да довърша - на следващия месец след стимулацията, месец преди да навърша 42, забременях естествено и през декември се роди синът ми, който сега е на 2 години. Дали помогнаха добавките, не знам, но така станаха нещата.
Сега ставам след няколко дни на 45, този месец АМХ ми излиза 0,11, вит. Д ми е на долна граница, но съм при друга ендокриноложка, за която този вит. Д е нормален, което за мен е знак, че не е много в час с новостите, но пък според нея този АМХ не е нисък за възрастта, а нормален, и не е дори перименопауза. Та, пробваме за второ, вече не съм в БГ и се оглеждам за клиники в Централна или Западна Европа, но и с Турция ще се консултирам. Преместихме се, когато малкият беше на 5 месеца, заради нова работа - моя, и буквално нямах време доскоро да си прочета пак за добавките (мозъкът ми просто е започнал да изтрива блокове информация, която не ми е нужна ежедневно), да си ги купя и да почна да ги пия, да се натрупа нещо и да имаме някакъв мижав шанс. Яйцеклетките, разбира се, малко бяха на стоп през бременността и кърменето, но цикълът ми дойде още преди първия рожден ден на детето, така че часовникът си тиктака. Ще пробваме обаче, пък каквото сабя покаже.

Благодаря за споделените истории! Като чета си мисля, че един документален филм по-успешно ще образова хората за репродуктивно здраве отколкото да се надяваме, че лекарите ще го сторят. По нашите ширини трябва да се наблегне и на ролята на мъжа, която редовно е неглижирана. За разлика от Турция където мъжа ми за пръв път настояха да е на първичният преглед, после беше в стаята да ми помага след пункцията, както и задължително го пратиха на андролог за открити при него проблеми, за които в България никой не обели дума. Мисля, че @MargoC също много може да каже за неглижираният мъжки фактор.

@Salsera , радвам се, че имате успех в Турция. Какво стана със здравото ембрионче след ПИДа? Ако искате да споделите разбира се   

@cherry_blossom , @art_session@ Въпреки ниското АМХ, имате вече дечица! Те по естествен път ли се случиха?
 ПС: Честит рожден ден на патерица, cherry_blossom!
 
@Geri~ няма нищо по-хубаво от това да ви се получи естествено! Поздравления!
Интересно ми е, защо мислите така за ПИД? Имате в предвид, че при ниска бройка Е е по-добре да не се "бърникат" а да им се даде шанс въпреки всичко с цел самокоригиране?

Geri, вие много приятно ме изненадвате. Забременявате естествено, при толкова лоши резултати на мъжа ви.
Дано и мен ме огрее. Аз съм с проходими тръби. При мъжа ми нещата са отлични.
Забременях естествено на 33 години. Но 6 месеца преди да забременея си поставях инжекции залодекс, които ми спряха цикала за половин година. Имах лапароскопска операция за отстраняване на миома. Д-р Кръстев от "Софиямед" ми ги препоръча. Целта беше да ми спре цикълът и в следствие на липсата на овулация да забременея бързо. Така и стана. Забременях от първия опит.
На 32 години, пък, имах един спонтанен аборт в третия месец, естествено забременяване . Едва преди година открих, че имам тромбофилия.
Начинът на изписването на инжекциите беше странен, но друг път ще пиша.

Sahara_2087, благодаря!
Да, естествено се получи. Бях на 37г тогава. Сега опитваме за второ, но дори и да не се получи, не го приемам тежко. Съвсем различно е изобщо да нямаш дете... така че пожелавам на всички да си имат поне едно бебче