КАК МИНА ВАШЕТО РАЖДАНЕ?

Нека и аз да се включа с моя разказ за това, как се роди бебе Мая.
Родих я в събота, 12.07.2003 г. Във вторник същата седмица казах на познати, че ще раждам в събота – стори ми се хубав ден, макар и 5 дена преди термина. В четвъртък ми падна запушалката. В петък отидох на преглед, където се видя 1 см разкритие. На таткото не казах, че много се шашка. Лакирах си ноктите на краката в червено, и бях готова за бой.
В събота сутринта около 3 се събудих от първите контракции. Противно на това, което бях чела, не бяха кратки с тенденция да стават по-продължителни – от началото до края ми бяха все по 40 секунди (най-накрая не зная, може и по минута да са били). Около 2 часа лежах, мерих ги по часовника през колко време са, и си записвах. Към 5 ми стана скучно и събудих таткото. Още час мерихме контракциите, които ставаха по-силни. По едно време намерих за по-лесно да тичам из къщата, докато траят, което развесели мъжа ми извънредно много.
Имах уговорка с акушерка, а не с лекар. Изпратих баща ми да я докара в болницата. Аз започнах да се приготвям – душ, обличане (тоалета го направих предния ден), чантата в колата… Снимахме се, преди да тръгнем за родилния дом, аз бях много спокойна и весела, мъжът ми нервно ухилен.
Към 9:30 стигнахме там. Бях с 4 см разкритие, и ме приеха. Дадоха ми болнична нощнца, защото се оказа, че моята взета в бързината едва ми покрива дупето, а трябваше да прекося фоаето. Всичките 4 легла бяха заети от родилки. Мен ме сложиха на монитор – с висок диоптър съм, и много исках да родя нормално, а не със секцио (правих лазерна операция за заздравяване на ретината и имах документ, че не е невъзможно нормално родоразрешение). Настроението ми беше отлично. Последните 4 месеца бях ходила на курсове за бременни – с прекъсвания – и макар че не успявах да дишам съвсем както ме бяха учили, се опитвах да дишам равно и дълбоко по време на контракциите. Помагаше наистина. И мен като всички ме сложиха на система.
Дойде акушерката, започнахме да си приказваме. Малко губех нишката, когато имах контракции, но общо взето бях много весела. Поисках си възглавница под гърба, защото улеснява раждането. По едно време поисках и храна и вода (ами освирепях толкова време без нищо!), но никой не ми даде, разбира се. Само малко водичка ми дадоха в чаша, да си я ближа.
Когато ми стана много съклетно, помолих да се разходя. Един минаващ доктор разреши да съм без система. Отидох по коридора да видя таткото и да го успокоя. Върнах се да си раждам, акушерката стоеше до мен и приказвахме. Контракциите боляха много по-малко, отколкото бях очаквала – боляха, разбира се, но болката е съвсем поносима.
По някое време се замислих за епидурална (преди това не исках, решила бях колкото мога без обезболяващи, да не съм от сирене), но докато намерят докторката, бях с 7 см разкритие, когато вече няма смисъл - и не съжалявам никак!
Когато усетих напъни, ме преместиха в родилната зала. Пак поисках подпора на гърба (там са по-други подпорите), защото по-свитата поза улеснява изгонването на бебето. Не бях викала по време на контракциите (а и нямах желание), и съвсем малко виках, докато напъвах да родя. Лекарката ми натисна корема, за да щади очите и да не напъвам много. След 2 напъна бебе Мая изхвърча като тапа в ръцете на акушерката. Прерязаха пъпната връв, и както бях поискала, ми я сложиха на корема. Малкото човече се отпусна и тихичко промрънка нещо. Толкова драго никога не ми е било през живота!
Мая беше 3,250 и 50 см, с много малко коса, но много чиста, съвсем малко подпухнала – моето слънце. Акушерката каза, че дори приличала на леко преносена, макар че се роди преди термина.
Имах малко разкъсване – два шева – заради бързото изгонване на бебето (стори ми се, че шевовете болят повече от раждането).
Три часа след раждането й дадох да суче за първи път (преди това не успях да се преборя да ми я дадат).
Възстанових се бързо, с бебето бяхме сами в стая и не мигнах цяла нощ, гледайки я с радост и удивление – просто чудо, как ми излезе от корема това сладко малко бебе.
Раждането беше изключително положително изживяване за мен, и с охота съм готова пак да го преживея, ако сме живи и здрави!
Пожелавам на теб и на всички други бъдещи мами да родят леко и с положителни емоции като мен!

Privet - shte byda kratka
Pyrvonachalno si misleh, che vodite mi sa iztekli i otidoh! )) stoyah pochti cjal den na sistemi, oxytocin, ot koeto znaete kakvo stava. vecherta kym 7 se zapochna s lekite kontrakcii, ta taka do 23:30. I nehstesh li auuuuuuuuu ))) I kato zapochnah edni razhodki iz Maichin dom - lele ne me svyrta na endo mjasto. A te bjaha reshili che shte rodya na sutrinta i me zavedoha v sledrodilna - tam njamashe zhiva dusha. ta az po edno vreme mernah edna sanitarka i j svirnah. Dojdoha kym 2:30 - ta me otvedoha v predrodilna, i tam do 6 bez 15 yahooooo )) loshoto e, che bavno poluchih razkritieto, kogato stana veche 5-6 cm napravo si otduhnah, doktoryt kaza oshte 15 minuti i trygvame. E, ako shtete vyarvayte, no tija 15 minuti mi se storiha cjaaaaaaaaaaala vechnost )) i nakraya udari 6 chasa i toj kaza davaj da hodim, plakni ochi i taka trygnahme - 20 minuti ludi napyni, nakraya toj me sryaza, za da ne se mycha, i na men kamyk mi padna ot dushata yeeeeeeee. I tova beshe ))))V sluchaj che imate vyprosi, molja

Здравейте на всички вече мами!Много благодаря на всички който споделиха с мен а и не само с мен за този така мистериозен и плаШеШт все оШте за мен момент.Знам че колкото и историй да прочета при мен няма да съвпадне с нито една но е добре да чуя все пак ваШите преживявания.Надиавам се и много оШте да споделят своите преживявания.Аз нямам на разположение компЮтар а и последно имаШе неШто проблем с форума но когато мога винаги чета внимателно и с интерес.Така че не спирайте!Аз за подготовката на гърдите за кърмене ми казаха да не правя че ставала по груба кожата и по лесно се цепела.Какви са ваШите мнения и как точно си подготвихте гърдите?А за упоиките питам заШтото както знаете има различни граници на търпимост на болката и аз май не съм от тези които търпят на болки.Даже когато ми "доиде" трябва задължително да пия силни хапче иначе съм само на легло и направо изпадам в някакъв транс на моменти от болки.Много ми се иска да родя без упойки заради бебчо но Ште си покаже като дойде момента.Искам да знам кое е наи безвредно за бебо И някой ползвал ли е инхалацоинната анестезия  и какво ви е мнението?А да попитам има ли и такива който са се разминали без епизиотомия заШтото до сега не среШтнах такива И след нея какво е чувството,някои казват че винаги остава леко болка?А как стои въпроса за секса преди и след това?Казват че е доста различно после и дори трудно???Знам че всичко Ште мине някак ама нали все искаме всичко да знаем и да не се чувстваме безпомоШтни и неграмотни.Затова много балагодаря на всички!чакам оШте мнения Май станаха много въпросите ....  

Р.S. Много се надявах поне в този форум да няма заяждания,не приемаите всяка дума навътре като обида.Мисля че никой никого не иска да обиди за това нека не сме толкова скептични и да се захваШтаме за думата

Здравейте на всички вече мами!Много благодаря на всички който споделиха с мен а и не само с мен за този така мистериозен и плаШеШт все оШте за мен момент.Знам че колкото и историй да прочета при мен няма да съвпадне с нито една но е добре да чуя все пак ваШите преживявания.Надиавам се и много оШте да споделят своите преживявания.Аз нямам на разположение компЮтар а и последно имаШе неШто проблем с форума но когато мога винаги чета внимателно и с интерес.Така че не спирайте!Аз за подготовката на гърдите за кърмене ми казаха да не правя че ставала по груба кожата и по лесно се цепела.Какви са ваШите мнения и как точно си подготвихте гърдите?А за упоиките питам заШтото както знаете има различни граници на търпимост на болката и аз май не съм от тези които търпят на болки.Даже когато ми "доиде" трябва задължително да пия силни хапче иначе съм само на легло и направо изпадам в някакъв транс на моменти от болки.Много ми се иска да родя без упойки заради бебчо но Ште си покаже като дойде момента.Искам да знам кое е наи безвредно за бебо И някой ползвал ли е инхалацоинната анестезия  и какво ви е мнението?А да попитам има ли и такива който са се разминали без епизиотомия заШтото до сега не среШтнах такива И след нея какво е чувството,някои казват че винаги остава леко болка?А как стои въпроса за секса преди и след това?Казват че е доста различно после и дори трудно???Знам че всичко Ште мине някак ама нали все искаме всичко да знаем и да не се чувстваме безпомоШтни и неграмотни.Затова много балагодаря на всички!чакам оШте мнения Май станаха много въпросите ....  

Р.S. Много се надявах поне в този форум да няма заяждания,не приемаите всяка дума навътре като обида.Мисля че никой никого не иска да обиди за това нека не сме толкова скептични и да се захваШтаме за думата

Здравей!
макар, че аз бяхот мамите, които по никакъв начин не можеха да бъдат убедени да родят нормално и поисках секцио, мога да ти разкажа единствено за упойките. Инхалационни упойки от мтого години не се ползват при раждане, най-разпространената поне сега е епидуралната както по-горе доста майчета писаха. С тази упойка няма опасност нито за теб, нито за бебе, единствения недостатък е, че при 1% от жените се получава главоболие, което преминава за около 10-тина дена.
За менструалните болки аз лично се консултирах с моята гинеколожка. Причината обикновено се кореняла с тясната и стегната шийка на матката при нераждалите жени. Ако след нормално раждане не е шита шийката би следвало по-натам цикъла да не е болезнен. При мен болката намаля, но все пак поради раждане със секцио при мен шийката я отвориха само до 3 см.
Надявам се при теб всичко да мине гладко, но поне според мен не бива да се отказваш от епидуралната, щом имаш идея че  прага на болката ти е по-нисък! Точно за това е въведена тази упойка - да не превръща раждането в кошмар за жените и да имат желание за следващо дете без ужасяващи спомени около раждането!
Леко и успешно!

Ами да май  както ми се струва няма да се размина без упоика за това и разпитвам много За сега епидуралната маи изглежда най добрата алтернатива.Дано няма ефект на бебо както казвате!а за менструалните болки много се надявам да има ниакакво подобрение след раждането но ме съмнява заШтото маика ми си ги има такива и след 2 раждания е дано съм по късметлийка А от раждането съШто много не е страх но май цезаровото сечение по-ме плаШи не знам заШто.Аз малко взех да се интересувам от него тези дни заШтото бебо е за сега с главата нагоре и може в карайна сметка да се наложи Всичко е Божа работа.Поздрави на всички Штастливи мами и сладурските бебоци!!!!!!

Здравейте мами!

Моята история няма да е толкова хубава като вашите, но нали всяко нещо си има добра и лоша страна. Е аз видях лошата. Ако се бях включила в този сайт още тогава щях да направя много по-малко грешки. Мечтата ми беше да родя нормално, но като всяка мечта тя си остава неосъществена.
Термина ми беше минал преди 2 дни, когато на 03.11.02г. рано сутринта в 03часа се събудих защото ми изтичаха водите. В същност термина ми не беше определен коректно защото менстуалния ми цикъл беше на по дълги интервали. С таткото се качихме веднага на колата и след половин час вече в Тина Киркова ми правиха обичайните процедули в мизерната българска обстановка на нашите болници. Вместо с посрещането да ти вдъхнат кураж, човек направо се отчайва. Таткото отказа да присъства на раждането за това борбата я водех сама. До приемането ми нямах никакви болки, нито грам, но след прегледа за колко ми е разкритието започнаха леки контракции. Тогава си помислих това ли било само. В родилната зала ми сложиха апарат за тоновете да слушат. Към 06часа реших да уведомя родителите си, които изпаднаха в шок. Те веднага пристигнаха от вилата. Беше неделя. Те се обадиха на анестезиоложката, която беше моят човек и на сутринта тя вече беше събрала бая екип. Тя предложи да ми сложи епидурална, но аз отказах защото единствената информация която имах за тази упойка беше че е опасна. Включиха ме на системи. Не знам точни подробности като останалите защото бъркотията беше голяма. До 15часа аз имах мисля 8см разкритие, но контракциите бяха на рядко. През мен минаха сумати лекари да ми проверят разкритието, което беше нечовешка болка. Те не позволяваха да викаш, за това аз тихичко плачех, а един от лекарите имаше наглостта да ме попита "защо плачеш". Накрая мисля , че чуха нещо тревожно в тоновете и за това ми направиха секцио и то с тази "опасната" епидорална упойка, което се оказа безболезнено и безопасно. След цялото това преживяване аз нито знам в колко часа се е родил Ясен, нито кои лекари са го израждали. Като го извадиха 3,600кг и 52см ми дадоха да го целуна и чак след два дена в реанимацията можах да го видя.
След всичко това мога да си призная, че изпаднах в депресия, за което сега съжалявам, но да гледаме напред. При следващото ще е по друг начин.
За това трупайте опит преди раждането за да сте готови за всичко и да няма неприятни изненади.
Късмет на всички бъдещи мами.

Zdravei veche Mamche:)
Interesuva me kakvi hapcheta pi za kruvnoto. Az imam sushtia problem i pia DOPEGIT. Ti kakvo pi?
Blagodaria ti predvaritelno

И аз пих Допегит - 2х1.  При теб какви са стойностите на кръвното?
При мен нещата се нормализираха след раждането. Сега кръвното ми е 120/80, 110/70.

Sega sum v 33 gs. V 30 gs sedmica vdignah kato teb kruvno 160-100 i me prieha vednaga v bolnica. Lezah 3 dena.
Priodichno go vdigah do 140-90 , no lsed bolnicata ne sum go vdigala. Pia Dopegit . Purvo 3 sedmici 2 X 1/2 , a sega go pia sutrin samo po 1/2.

Strahuvam se ot razdaneto, zashtoto si mislia, che moze tochno togava da vdigna kruvno i da stane strashno....

Мамице, аз съм върл фин на нормалното раждане /така родих на своя отговорност, въпреки тесен таз/, но ако продължиш да качваш кръвно и особенно, ако раждането те притеснява като мисъл, не е зле да поговориш за секцио с цел да се избегнат усложнения, които могат да възникнат от психологическото ти състояние и нагласа.

Strahuvam se ot razdaneto, zashtoto si mislia, che moze tochno togava da vdigna kruvno i da stane strashno.... [/quote]

И мен това много ме притесняваше, но въпреки това реших да опитам нормалното раждане. Мереха ми кръвното доста често. Може би на 30 мин., но всичко беше наред. Аз си мисля, че при мен помогна предварителният престой в болницата. Така имах време да се наглася положително и да избутам страшните мисли на заден план. А след като ми сложиха епидурална упойка, единственото, за което мислех, беше колко силно искам да прегърна бебчето си.
Желая ти леко раждане и прекрасно бебче!