Февруарчета 2024 - Тема 7

Е, аз казвам каквото съм чела - знаеш, че не съм раждала досега, значи знам колкото теб и може би малко повече за Шейново от познати. Но Майчин дом е супер стара болница, предполагам, че отдавна имат неонатология (а в нея са важни и специалиситте, не само техниката).

За Щарк и сраствания бях писала гигански коментар може да се върнете да го почетете , точно Тони беше питала. Всяко раждане предизвиква сраствания , но какви ще са те зависи от особенностите на всеки човек индивидуално който не практикува Шарк обичайно точно това залива на пациентите си за да им каже че един вид не го правят защото еди кво си , но по често това е политика на самата болница. В Шейново 90% оперират така и по фиш бон
Иначе неонотанологията е
1) Майчин дом
2) Токуда
3) Надежда
4) Шейново


Като всяка една от тях има свойствата да се грижи за недоносени , най малкото колко тризнаци се родиха в Шейново без да биват местени.

Абе, срещнах един коментар, че в Надежда в неонатологията имали недостиг на опитни кадри (не знам дали е вярно, предстои да питам доки на 28-ми; малко ме съмнява точно техните лекари да не са минали квалификация - имам впечатление, че държат на това). Но пак, апаратура да има, специалист ако трябва ще дойде, препдолагам (за пари всичко може по принцип). Да не се налага, но според мен си е добре поне да знаеш, че има такова оборудвано отделение, а не да разнасят новородено между болниците.

тези 4 болници имат апаратура , това което прави Майчин Дом и Токуда повече от другите две е че могат да правят по рядки операции ама за това по принцип се знае предварително или ако тръгнеш не дай боже да раждаш веднага идва линейка за бебето ако се налага ама пу пу пу.

Да, Майчин дом са на първо място, определено. Не случайно там се карат най- сложните случаи.
Останалите са с еднакво ниво на компетентност, 3-то. То и МД е с 3-то, де, но там друго накланя везните.
За Надежда мога да коментирам, че неонатолозите са много добри, имах възможност да се позапозная с тях, д-р Стоичкова и д-р Павлов са ми топ в класацията Мисля, че не са основателни коментарите, Тони, но сподели после какво е казала твоята лекарка.
За Токуда и Шейново също съм чувала само добри неща. Освен историята с разменените бебета, де, която няма връзка много, много.

Но нека на никой от нас да не му трябва най- високото ниво на компетентност на неонатологиите и дето се вика да можем без драма и вкъщи да си родим на термин. Толкова здрави бебета и майки 😁

Абсолютно, аз съм на същото мнение! С първото ми бременеене бях много страхлива, мислех, че следящата ще почне да ме насочва къде и как да раждам, много се чудих, но тя не пое инициативата аз си направих проучвате. Затова и реших да раждам в държавната. Когато явно назря момента и тя ме пита й казах: Така и така в тази болница не познавам никого (освен нея), така и така в държавната не познавам, то мисля да раждам там. Разликата беше, че баща й държал частната болница, та затова вероятно изгрубя към края, но винаги се е държала студено към мен.
Сегашният ми доктор е страхотен, мога да му пиша или звънна по всяко време. Другата при всеки въпрос ме караше да ходя, че така не можело да каже (от въпроса нормално ли е да ме боли тук и там, да усещам тежест и тн) така на всяко ходене ме таксуваше частно, а то отново като редовните й прегледи минаваше за 2-5 минути (но и без касова).
Малко се отклоних от темата, та сегашния ми доктор като му зададох въпроса дали може да ме изроди каза абсолютно същото - че не е подходящо според него, може да е пил, може да е бил на друг спешен случаи, може да е недоспал, най-адекватни би трябвало да са докторите в болницата на смяна. Това ме накара да взема решението отново да се изтърся с контракции в държавната. 

Понеже четох много по темата, че към края започват да стряскат бременните, че са за секцио бях на тръни дали и мен ще започне да ме обработва, но за щастие не. Много исках да родя нормално заради всичките плюсове, които специалистите пишат. В крайна сметка си казах, че ще пробвам в АГ пък ако се наложи хората ще преценят и ще родя със секцио. Беше дълго и мъчително раждане, както написах и по-горе за всички (акушерките се навъртяха около мен по едно време 4-5), повърнах 2 пъти от болка (а мислех, че имам висок праг на болка) ама да не те стряскам хахаха, имах някакви проблеми с напъните, плискаха ми вода да се свестя, обаче ми помагаха много психически...то с друго нямаше как. Едно от момичетата дошли след мен родиха преди мен и после бяхме в една стая. Ами тя пак 1-во раждане, естествено, крещеше, че иска секцио. Обаче тя беше с избор на лекар, тази която я следи и се оказа същата смяна. Тя пък не й давала секцио и я карала да напъва и да се помъчи още и още малко. В момента й е благодарна, но роди буквално за 10 мин! Така че не се притеснявай при всеки е различно, просто моето беше кофти раждане и очевидно пак ще се пробвам, наистина "мамешката амнезия" лошото се забравя. В Държавната АГ докато едната ражда, другата по-настрани (в случая аз) се "доизтича" известно време. Та имах видимост към нея и бях свидетелка как го "изплю" набързо. 3 дена в стаята с това момиче. С времето станахме приятелки. Показваме си децата на камерата дори все още, питаме се как се развиват децата във времето и т.н. Та все още се смеем на случилото се как е родила за 5мин, а аз съм се мъчила толкова часове. Божа работа и много инат. В крайна сметка платих само 5лв за шевове, а акушерките после ни запомниха, нея с това, че явно огласила цялото отделение, а аз че родих бавно.

Аз пък исках нормално раждане, ама то не е каквото искам. Нямам шанс и не се вижда такъв на хоризонта.

Някой скоро да е пускал ПКК? Как са ви резултатите, имате ли отклонения?
При.мен има леки отклонения, но ме притесни СУЕ 50 (<22) и ЦРП 6.22 (<5).
А и хемоглобина ми 113 пък доста се старая. Беше 118.

Аз първият път родих нормално и сега възнамерявам пак да се случи, стига да не изникне нещо непредвидено! Лично за себе си мога да дам мнение как беше. Възстанових се доста бързо, 5 часа след раждането седях по турски в леглото и дежурния лекар като мина на визитация каза ама как седиш така все едно не си раждала през нощта 😅. Нямах вътрешни разкъсвания, външно минах с 2 малки  шева. Цялото раждане мина бързо, поне активната част, не са ми вливали нищо, нямаше време да ми сложат упойка и като цяло всичко мина повече от бързо и лесно затова и не бих искала да раждам секцио! Надявам се като не е минало много време от първото раждане ( дъщеря ми е на 2г.4м) и второто да мине като първото, пък ще видим дали ще стане така 😁🤞

Моята ПКК откак съм брмеенна все има някакви отклонения и никой доктор не им обръща никакво внимание - нито моята АГ, нито Патрикова, нито хематоложката Хемоглобинът ми беше някъде толкова преди 20 дни, хематоложката даже не го спомена (то нямаше ли нещо, че при бременност границите са различни?). Ей сега гледам фибриногена (не от ПКК, ама пак ще илюстрира какво имам предвид) - моят е 4,48, пък горна граница пише 4,00. Пак не го спомена хематоложката и се наложи да питам изрично - каза, че за бременни границата била 5,4
А за ПКК специално моята следяща още отначало ми каза хич да не се втелясвам, защото по време на бременността много често се променяла и едва ли не нямало как да си винаги в граници (според нея).

аз трябва от 10 дена да пусна кръвни но понеже ме боля гърлото до вчера и по цяла нощ смучем нещо го отлагам че тря да пусна инсулин и глюкоза.
А днеска малкия звяр не ми даде да се наспя и не стигнах.Ако ти е нисък хемото тря се види албумин и общ белтък , феритин. Защото не е само в желязото работата. Пиеш ли протеин ?
Иначе аз бях секцио и сега пак секцио. Не ми се ражда нормално нее по моите възможности. Опитах , не стана. Пак имам мерак но вероятно дори и да реша пак ще се откаа в средата на пътя. За мен е важното че опитах и че не се напъвам да съм най яката в света измъчена но родила с ужасни спомени.Щеше да ме е яд ако не опитах де

И аз се надявам и този път да родя естествено. С първото дете родих така, с епидурална упойка и някой друг вътрешен и външен шев. Като родих лежах час на магарето и после отказах да ме носят с количка до стаята, отидох сама за ръчичка с акушерката. След 3 часа ми доведоха и бебето и не сме се разделяли изобщо. Това се случва в частната Майчин дом във Варна,с из от на екип, макар че лекарката ми дойде почти на края на раждането 😉 Сега се следя в държавна болница, най-често комуникирам с хематоложката си зарди тромбофилията,пия витамини и нещата за сега в 24 седмица са под контрол. За разлика от първата бременност постоянно съм в движение и на  крак и мога да правя и секс.Много се надявам да остане такъв оптимист до края и да родя лекичко и бързо, дано и бебчо е с главично предлежание , че той пък в голям пумпал и дивак 💙
Момичетата с тромбофилия,може ли да ми кажете в трети триместър какъв Д-димер трябва да гоним? Моят ми се струва нисък -0,44......

По референтните в Надежда - за трети триместър от 0,13 до 1,7. Днес хематоложката спомена до 1,8 макс (ама не да е толкова още в началото, на мен затова ми видгна Фраксипарина).

BatMum, мисля че си хванала някое леко вирусче и от там са отклоненията. Не е притеснително. Урината чиста ли е?

Д- димер- а ми се вижда супер.

А за раждането, много искам естествено, за да мога малко след това да си гушкам бебето, а не да висна по реанимации... ама само с желание не става Първото ми беше доста трудно (даже не толкова за мен, колкото за 5те екипа лекари, които събрах, сменяха се смените), лежах в реанимация, възстановявах се 8-9 месеца след това. Но въпреки всичко пак бих избрала естествено. Това с операцията ме ужасява просто. Ама като се налага, се налага. 🤷‍♀️

Леле,прекрасните момичета, нямате представа как се успокоих след вашите коментари.
Иначе всичко минава и заминава, аз никога не съм била рязана,иначе съм си припадала и ме е боляло доста в тоя живот, но всичко се забравя с правилната нагласа. И все ще мине и това, въпросът е в крайна сметка и мама и бебе да са добре. Нали за това ходим по лекари и изследвания.
Колкото до коментарите с дрешките с каката пък вземала и на Лидъл,на НМ,на Уайкики, на Пепко също,и на Синсей.С условието,че това са деца и моето поне не пази кой знае колко,обожава да рисува, да се катери и да кара всякакви превозни средства. Изненадва ме, че сега във втори клас ми се прибира с изгладени и чисти риза и панталон и осъзнавам, че вече имам малка госпожица вкъщи. От скоро обаче 😁🤣

Аз съм с 2 ръце (и 2 крака) за нормално ☺️ Мен лично ме е страх от каквото и да е операции. Първото ми раждане беше нормално и не е нищо, което една жена не може да понесе. Родих буквално за 30 минути, а възстановяването беше много бързо. На етажа бях единствената с нормално и ме беше жал за момичетата около мен - болеше ги, трудно ставаха, а имаше две майки, на които им бяха дали бебетата, а те не можеха да ги обгрижват напълно ( та 2 дни гледах моето бебе и помагах за техните). Дай боже и сега всичко да е ок и да мога нормално.
Разбира се всичко е въпрос до нагласа и това са си мои усещания. Ако една жена се чувства по-спокойно ако е секцио, няма лошо, разбира се. Най-важно е да ни е спокойно, за да може и бебетата да са спокойни ☺️