Номинации за най-голяма муня (тема 7)

Моя милост работи работа, която е свързана със срокове и все съм част от някакви процеси. За да мога да следя с един поглед кое докъде е, съм си измислила начин да кръщавам файлове като първо слагам годината.
Ми кръстила съм един 3023 г. Колегите ме счупиха от майтап, това било планиране , пък аз си мисля "е те тука, имам време" ))

Много добро планиране

Ха, Мира, и аз съм на същия принцип. През ваканцията подготвям за новата година файлове с материали и ги кръщавам с година и месец, а като стигна до използване, добавям и деня. Вчера пускам първа част на един материал, търся втората за днес - няма я!  Скролнах в папката- пратила съм я в Средновековието, 102311.

Gargamela, ето ме мен:

И аз днес се изложих с една пратка. Получавамм вчера съобщение, че ще пристигне днес. Денят си минава и към 17 и нещо не издържах, звъннах на оператор. Провери жената и ми казва - при нас е отбелязано, неуспешен опит за доставка, не сте отговорила на повикването. Тъкмо да се изрепча, че никой не ми е звънял, случвало ми се е друга фирма да ги пишат така, когато не са имали време да разнесат всички пратки и млъкнах, защото ми проблясна нещо! Сутринта дъщеря ми не беше вкъщи, звънна ми да сляза да получа нейна пратка от друг куриер. Аз още спях и не знаех на кой свят съм. Видях, че имам неприето повикване, но съненият ми мозък реши, че тя е звъняла 2 пъти, докато чуя.
Е, точно куриерът си е бил, но понеже съм задала "Не безпокойте", само номера на близки, които съм маркирала, успяват да ми звъннат.

Утре пак ще чакам

С ММ ще пътуваме зад граница.. Един път бях забравила паспортите и се връщахме...Та днес цял ден си повтарям "паспортите, паспортите", за да не стане пак така. Прибирам се вкъщи от работа и право до шкафа с документи да ги взема. Детето ми говори нещо...поглеждам снимките (да не ги объркам с тези на децата) и ги слагам  в чантата. По едно време се замислих дали не са с изтекла дата, че и такъв случай сме имали и ММ отиде на екскурзия, аз - не. Отварям чантата да ги проверя и виждам, че съм взела здравните книжки, вместо паспортите...Пак щях да се издъня...

Защо това все още не е станало задача на мъжа ти?? 😅😅😅

Вчера говоря по телефона с приятелка. След 10мин тя ми пише на Вайбър "Затвори си телефона, защото на моя няма звук и нищо не чувам" 😂 Ние нямаме домашни телефони с шайби, говорим си по смартфони

Оф, познато.
Разказвам на една приятелка нещо дълго по телефона. Не съм разбрала, че е прекъснал разговора и си говоря около 10 минути разказвам. И я питам нещо, тя мълчи.
Говорила съм на затворен телефон, срам
Обадих и се и казах, та питах кое последното е чула. Като каза, викам и - малеййй, 10 минути съм си говорила сама. Умряхме от смях.

На мен ми се е случвало, ама докато си говоря спокойно ме е стряскало звънетето на телефона- този, с който съм говорила е усетил, че разговорът е прекъснат насред приказката, и ме е набрал.
Странна приятелка, че не е върнала обаждане

Това с говоренето по телефона при прекъсната връзка и на мен ми се е случвало.
Иначе в нашата компания си следваме правилото - ако прекъсне връзката, се обажда този, който първоначално е звъннал. Преди имахме много случаи на постоянно заето, защото и двете страни се опитват да наберат, та сега е по-добре. Ако са ми звъняли на мен и прекъсне - чакам, ако аз съм звъняла - набирам ☺️

Телефона ми се беше бъгнал след едно падане на тротоара. Сам затваряше, набираше хора. И така говоря си аз с една приятелка, обяснявам й нещо разпалено и изведнъж чувам ММ да ми казва "ало" А той телефона затворил на приятелката, звъннал на ММ.. добре, че не й разказвах за любовника ми (който нямам)

Иначе сега.. излизам от нас да отида до един магазин, който ми е на 5 минути. Вървя, вървя и говоря по телефона (отново), усещам се, че вървя от поне 15 минути Бях подминала целта отдвна, добра разходка си направих, поне времето е хубаво.

Хи, хи. Това беше втория път с нея. Пак си говоря пет минути сама и изведнъж дрънка телефона.
А не е върнала, защото и е на работа все пак.

Преди повече от десет години е случката ми. Отивам в една верига за техника да купувам готварска печка за вилата, че предната даде фира. Избирам я, намирам служител, който да ми я натовари на количката, ама изведнъж се усетих, че съм сама и няма как да я натоваря на колата. Питам го дали ще ми помогне. Той се озърта и казва, че колегата му е зает, аз пък му казвам, че може и двамата да се справим. Той ме измерва от глава до пети и решава, че съм достатъчно ячка и тръгваме. Отварям багажника, стар джип с камионско отваряне на багажника, едни 40см сигурно ни делят само, повдигаме и качваме, нищо сложно. Хващам аз, хваща той, пита готова ли съм, кимам. Очаквам аз, че ще повдигнем печката, качваме я и всичко ще е наред, обаче...Това момче, както я подхванахме брои до три и изведнъж рязко я подхвърли нагоре/явно някаква неизвестна за мен, но обработена за тях стандартна техника/, аз губя контрол от това неочаквано действие и усещайки, че се изплъзва от ръцете ми се дръпнах, защото щеше цялата да се изтресе върху мен. Е, изтресе се на земята и се разхвъчаха стъкла, ламарини, тави, а аз по за-ник сред цялата красота. Наоколо хора, чудят се да се смеят ли, да помагат ли.  Ставам, седим, мълчим, гледаме, аз не знам още къде съм...След минута мълчание питам-И сега, какво? Ами, транспортен брак. Имало още една такава в склада. Отиваме, товарим и искам да ми обясни каква е тази техника на товарене, за да не стане пак фал. Той ме поглежда невярващо с едни ококорени очи и казва- Аааааа, повече не, чакаме колегата, когато и да се освободи.

Отивам с двете деца - еднот на 7, другото на 2 г., да си купя маса с 4 стола. Купувам, дават ми бележката, обясняват ми къде да отида да си ги взема.
Отивам, спирам, отварям багажника и викам на едното момче, че идвам да си взема това и това. Той ме гледа, гледа колата с двете деца вътре и вика: "А кой ще ги  натовари", казвам му: Аз ще ги товаря.  Той пак гледа мен, децата... Вика Ааа, забрави! Сега ще извикам колега да си качим.
Хаха, явно е ял попара с някоя такава "оправна", хахаха.
Същият този комплект се оказва, че няма болтчета в кашоните (забравили са да ги сложат явно). Връщам се в магазина със снимка, на която съм сложила линийка колко ми е дупката, за да ми дадат правилния размер. Гледа един момък, по-заблуден и от мен, вика Донесете стол да премерим.
Ахаа, ей, сега идвам и с масата даже. Избрах си някакви болтчета, а те взеха, че паснаха идеално.