Номинации за най-голяма муня (тема 7)

  • 80 792
  • 749
# 540
Когато големият ми син беше бебе, заспиваше най-лесно в количката. През деня- добре, ама вечер беше голям зор да заспи у дома.
През деня го извеждах и като заспеше, се прибирах вкъщи, за да свърша някаква работа. Понеже съм хитруша, оставях го в количката да спи пред входната врата. Не е опасно, защото пред входната врата имаме още една врата и сме затворени спрямо външни хора, обаче все пак детето е навън, не у нас. Така съм го забравяла, но пък той като се събудеше напомняше за себе си Wink
Виж целия пост
# 541
Нямате ли балкон? Не бих си оставила бебето без надзор. Всяка болна баба от входа ще се завре в количката да види дали диша, спи ли, студено ли му е.
Виж целия пост
# 542
Като има втора решетка няма как да влезе някой при бебето.
Виж целия пост
# 543
Аз също смятам, че историята, ако не 100% измислена е мноооого преувеличена.
1во дете на 1г в ясла. Хубаво, да кажем възможно е.  После 1ви рожден ден и бебе на 1 годинка знае, че има празник - те не знаят на кой свят са, ще знае, че има рожден ден.
И разбира се - половин ден родата празнува и никой не забелязва, че бебето го няма. Дете на 1годинка! Глупости на търкалета.
Ако историята беше, че майка не е взела детето от градина, понеже не се разбрали с таткото кой ще го вземе, или имала работа, - да. Случва се. Не казвам, че е хубаво, но може да се случи, особено, ако мислиш за 100 неща и наистина не се уточниш с другия. Ама цялата история така съшита...

 
Виж целия пост
# 544
Имам съученичка, която е учителка в детска градина. Вече не ги помня, но е разказвала потресаващи случаи. Така, че не ми се вижда толкова невероятен този случай. Преди няколко дни колега ми разказваше как е забравил бебето си в кръчма, взел е трамвая до тях и се е усетил пред вратата. Успял е да се върне и да си вземе бебето, без жена му да се усети.
Виж целия пост
# 545
Нямате ли балкон? Не бих си оставила бебето без надзор. Всяка болна баба от входа ще се завре в количката да види дали диша, спи ли, студено ли му е.

Няма, нямат достъп никакви баби, само ние и съседите отсреща, но те са на работа през деня Wink
Виж целия пост
# 546
Като много малка, ама наистина малка имам аз спомен как една снежна зима майка ми и баща ми ме возят с една шейна от тези старите, дървени. Май в градинката зад двореца/НХГ/ е било. Дърпат ме, а аз увита цялата в одеало /едно време имаше и зими/. По някое време на един завой съм изпаднала. Те си продължават, говорейки си и хич и не поглеждат, нито им прави впечатление, че дърпат празна шейна. Настигнали ги добри хора да им кажат, че едно ревящо малко дете увито като пашкул е през две алеи в преспите.
Виж целия пост
# 547
Ама разбира се, че е възможно да се случват такива неща. Просто така разказано звучи нелепо - цялата рода пие и празнува и никой не е забелязал, че бебето (навършващо 1 годинка) го няма!
Помислете малко.
Виж целия пост
# 548
Аз не съм тръгнала да се съмнявам в достоверността на историите. Отплеснати хора - всякакви. Но да ми се представят като мунски и да се предполага, че трябва да са ни забавни...? На мен са ми ужасяващи само като си ги представя.
Съжалявам за отклонението, ще се радвам да чета следващите наред мунщини.
Виж целия пост
# 549
От 25 години стаж по ресторанти, имаме поне 20 случаи на забравени бебета в колички и заспали деца, завити с някоя покривка. И да, музиката дъни яката, бебетата спят, родителите се връщат и си ги вземат. Не питай старо, а питай патило.
Виж целия пост
# 550
От възрастна роднина, работила като лелка в ДГ съм чувала такива истории, че да ти настръхне не само косата...Няма да ги споделям, само ще я цитирам с любимата ѝ реплика: " ` ич не ми ги хвали!", за повечето родители, чиито деца са минали през нейното работно място...
А, за забравянето- мм беше заключил първородния в сутеренната стая, в която държахме количката. Аз се качих нагоре, той остана да я прибира, ама забравил че и дете има в нея и спи хайванчето и  му врътнал ключа...Е, с прибирането беше навикан мощно и бързо слезе да го вземе. Детето си беше спало сладко- сладко и  няма травми, слава Богу!
Виж целия пост
# 551
Ако родители не си забравяха децата, какво щяхме да гледаме по Коледа всяка година?
Виж целия пост
# 552
Забравявала съм да взема сестра ми от детска градина. Заиграх се с децата пред блока и чак като видях майка ми да се връща се сетих за сестра ми. Тръгнахме към градината, учителката тъкмо я водеше към нас. Градината беше в близък до нашия блок. Още помни случката сестра ми.
 Преди много години един дядо пък си забрави внучката в кварталното кафе. Аз младо момиче, си пия кафе сама и детето дойде да седне при мен да оцветяваме книжки. Дядото, порядъчно почерпен си тръгна по някое време. След около половин час пристигна разгневената баба, така нареждаше дядото, че паднахме от смях. А момиченцето даже не беше разбрало, че за са я забравили. Никога повече не видях този човек с внучето.
Виж целия пост
# 553
Една сутрин, навън ни пролет, ни лято, децата тръгват на сборна ясла!! През 5 квартала от нас! Товаря малкото в колата, минаваме през нейната градина за някаква бележка, отивам в сборната градина - никога не съм виждала госпожите там.
Тръгвам да й обувам пантофите и с ужас установявам, че съм й обула една маратонка и един сандал Close .
Не искам да си мисля какво са си помислили горките хорица... 6 години по-късно още ме е срам като се сетя.
Но поне не съм ги забравяла никъде Joy
Виж целия пост
# 554
Ама разбира се, че е възможно да се случват такива неща. Просто така разказано звучи нелепо - цялата рода пие и празнува и никой не е забелязал, че бебето (навършващо 1 годинка) го няма!
Помислете малко.

Аз не съм тръгнала да се съмнявам в достоверността на историите. Отплеснати хора - всякакви. Но да ми се представят като мунски и да се предполага, че трябва да са ни забавни...? На мен са ми ужасяващи само като си ги представя.
Съжалявам за отклонението, ще се радвам да чета следващите наред мунщини.
Именно, мунщина си е отвсякъде. Дъщеря ми е родена през 90-те. Лелката беше доста възрастна, много мила жена, Бог да я прости, но заради нейната памет ще защитя написаното от мен с уточняващи детайли, за да не ви изглежда съшито с бели конци.
Говоря за история от времето на "милиция", когато да имаш домашен телефон и собствен автомобил си беше лукс.
Аз, като повечето родители, се опитвах да не си взимам детето последно, но се случваше да ме забавят в работата. Нямахме и домашен телефон. Та една вечер тя ми разказа тази история за този първи рожден ден и за тези родители, които явно в улисията да посрещнат и настанят у дома си баби, дядовци и компания са се отплеснали колко е часа и че са предупредили, че даже ще си вземат детето по-рано от яслата.
   Спестила съм ви детайлите от въпросите ми тогава - ами ако не бяха намерени родителите на адреса им, къде нощува детето и тн и тн.
    Тя ми го разказа като случка, за щастие, с весел край.
    Има мунщини, които преминават веселата граница, за съжаление.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия