Номинации за най-голяма муня (тема 7)

   Майка ми е записана в телефона ми, съвсем умишлено, с правописна грешка, като "маѝка". За да се отличава при търсене от всички майки на Коко, Пепи, Таня и т. н. - майките на приятелчета на детето. Тях така си ги записвам - мога ли да им помня имената на всяка. Майка на Пепи е съвсем ясно. Обаче си смених телефона и... това ударено и никъде го няма. Не мога да я търся майка ми сега така. Ще трябва да я запиша по друг начин.

  О, при задържане на ,,и" не се ли показва ,,ѝ"?

   Не се показва, всякак пробвах. Не е голям проблем. Ще я "кръстя" маИка, с обикновено И, пак ще си е с правописна грешка, както съм си свикнала.

Напиши я МАМА.
И си изкарай на екрана бързо набиране, да не я търсиш.

Аз съм си извадила 2 от колегите ми на екрана, защото често си звъним. За зла беда съм малко саката (фината ми моторика ме напуска постепенно) и въртейки по екрана често избирам единия колега без да искам.

За клавиатура си сложи инсталирай Gboard, там като задържиш на и излиза ѝ, или я добави във фаворити/предпочитани контакти.

   Благодаря от сърце, полу-адашке , но ти говориш като на човек, който нещо разбира и знае какво е Gboarg и как се инсталира. А случая не е такъв.
   С МАМА ще е най-добре.

Ми, най-обикновено приложение, то и аз не съм в час с технологиЍте, ама кат' ми писна да пиша ,,й", ,,и' '' и подобни си го инасталирах.

   Така е, Пеева, ама при мен обикновено мързела надделява. А и имам големи деца и като се сблъскам с нещо непознато, обикновено викам: "Децаааа!" Все едно пристига, казва: "Ох, бе мамо, пак ли!" И прави набързо нещо там и оправя нещата. Като ги няма, почвам да чета, да пробвам и пак някак се получават нещата. Но защо да си дава човек толкова зор, нали... Все пак съм от поколението, което в училище боравеше с Правец. На 25 седнах за пръв път пред "истински" компютър. Никога нищо такова не съм учила. С човъркане само. Но с времето и с порастването на децата - изхитрих се .

Оня ден на работа загубих сигурно 30 мин да търся група в Тиймс, в който говорим с определени колеги всяка сутрин в 10 часа по различни казуси.Търся, няма и няма,а трябваше да питам нещо важно. Питам един от колегите от групата:къде изчезна групата?Той ми се смее ви вика: Погледни пак!
Ровя цялата кореспонденция през дена и гледам една група се мъдри там с името: "Добро утро с blackpearl!"
Прекръстили я гадините да ме базикат, защото аз съм тази, която обикновено говори.

Бях записала телефона на ММ с едно словосъчетание, което имаше смисъл само за мен и му бях сложила и А отпред, за да го намирам лесно в контактите. Ако се случеше майка ми да е около телефона, все ми казваше: Армагедон те търси.

Моят мъж в телефона е с обръщението, което ползвам. Като му се ядосам, обаче, го сменям на името му. Веднъж случайно видя, че съм го сложила с името му и много ми се смя. Сладко било.

ММ е още с псевдонима от времето, когато не му помнех името...

Прясна, прясна - миналата седмица имахме благотворително събитие на работа и всеки трябваше да сготви каквото иска - кекс, баница, соленки, такива неща. Правя аз баница, която приготвям от вечерта с идеята само да изпека сутринта. Да де, ама станаха 3 тави с баница, които реших да пробвам да изпека заедно, което с моята печаща неравномерно фурна винаги е рисковано. Загорих малко едната баница, другите 2 станаха чудни, опаковам ги и тръгвам бодро към колата. Стигам, до колата, стоварвам баниците на предния капак и започвам да си ровя за ключа, който не намирам в чантата. Напрягам се да се сетя с какво съм била облечена снощи, да не е останал в другото яке, да не е на масата, като в крайна сметка, решавам, че с все баници се връщам вкъщи и почвам да търся ключа. По средата на паркинга се сещам, че снощи извадих всичко от джобовете на палтото, с което бях, а сутринта на масата нямаше ключове. Добре, казвам си, значи е някъде в чантата. Връшам се обратно, стоварвам баниците пак на капака и започвам да си изкарвам методично съдържанието на чантата, за да търся ключа и съответно, да си редя нещата от чантата до баниците на капака на колата. В един момент чувам много любезно "Добър ден!" - обръщам се и виждам съседа по кола (човек на около 65), който седи и ме гледа. Поздравявам и аз, но продължавам да ровя, а човекът не се отмества. Започвам леко да се изнервям, но решавам да бъда любезна и да го питам дали има някакъв проблем. При което човекът още по-любезно ми казва: 'Виждам, че търсите нещо и не искам да ви прекъсвам, но трябва да отида на работа". На мен още повече ми кипва и го питам преча ли му да отиде на работа, а той най-спокойно отговори - "Ами, да, няма как да тръгна с вашите неща на предния капак". Умрях от срам, а съседът се спука да се смее. На всичкото отгоре, исках да го почерпя с баница, но той отказа под предлог, че хубаво изглеждали и сигурно съм щяла да ги нося някъде, но според мен, просто го хвана страх какво има в баницата

И къде беше ключа все пак? Аз съм си го намирала в чантата след третото изсипване, някой път имам чувството, че в чантата ми всичко потъва като в подвижни пясъци.

E, как къде - в чантата си беше