Номинации за най-голяма муня (тема 7)

Не знам разказвала ли съм го тук, но онзи ден се сетих за тази случка. Значи един слъчев ден муня (тоест аз) отива до тоалетната по малка нужда ставам и виждам, че пишкам зелено. Пълен шок и ужас, почвам да се чудя какво ми има сега, какво съм яла, проверявам симптоми в нета. Цял ден съм шаш и паника, не смея да ида пак да пишкам, но в един момент повика на природата надделя и отивам и тъкмо да седна и виждам, че сме сменили ароматизатора за тоалетна и той пуска синя струйка. От там и зеления цвят

Зелено пак не е толкова притеснително, колкото розАво. Тоест, в урината ми има кръв! След пет минути се усетих, че бях яла червено цвекло, но и досега, като ми порозовее първо се стряскам, после се усещам, че е от цвеклото.

С цвеклото доста хора си изкарват акъла така.

Лаборантките явно са тренирани за такива случаи с цвеклото Един път носих и исках "веднага, спешно" да се изследва урина, че имаше кръв... Едната каза подсмихвайки се "Да не сте яли цвекло?", а другата "Ей стига де, то се вижда, че не е розово...".

Сутринта телефона ме буди, 2 СМСа от куриери. Отчитам в задачите да мина през офисите, пия кафе, правя програма и тръгвам по задачи. Отивам първо в единия офис, чинно си изчаках реда на опашката, за да ме уведомят, че пратката е до адрес, а не до офис. Кой да гледа със заспалия си мозък. Ходом марш към другия куриер. Добре, че са ми наблизо. В противоположни посоки от мен, но все пак наблизо

Аслъ това розово към червено от цвеклото и мен стряскаше
А със самоизключващите уреди и таймерите е нож с две остриета - едно да имаш без таймер и изключване, ако шеташ в две къщи и си готов с белята...
Така си включих старата селска фурна да пече мариновани бутчета със зеленчуци в гювеч - отначало на висока температура, след 40 минути намалих да къкри, настроих си телефона за час, че тя няма таймер и тръгнах да върша други работи. Отначало помнех, че таймерът не е на фурната и се въртях близо до кухнята, но дворът ме поде и забравих, че тази фурна няма да изключи. Писна телефонът, спрях му таймера, успокоих се, че манджата е готова и съвсем се запилях по дворски дела. Връщам се след час и усещам осезаем аромат на манджа. Почудих се, че дори докато се печеше, не миришеше толкова силно на печено, защо пък повече от час след изключването, мирише така...Когато влизам в кухнята и отварям фурната, намирам манджата още да се пече...Не беше изгоряла, но и не беше както трябва, язък, че мариновах два дни месо, че много се старах...
Добре все пак, че беше в гювеч и на ниска температура да се готви бавно, иначе щеше да идва сигурно и пожарната   - точно така стана с гювеча на комшия преди много години - сложил да го пече и излязъл. Понеже се стелел дим вече в блока около входната му врата, комшиите му извикали пожарната - аз наблюдавах от отсрещния блок на терасата - появи се на неговата тераса пожарникар с гювеч в ръце - от една страна страшно, от друга - комично да го гледаш - цял пожарникар с гювеч на терасата, такъв ресурс да изхабиш.

Прясно-прясно: от снощи ме гони настинка ли, вирус ли, ММ се оправи за 2.5 дни, значи аз трябва да смъкна рекорда поне на ден и половина.
И се почна едно редуване на всички познати илачи и церове, сред които горещата вода с морска сол е на почит през 3-4 часа, следвана от едни особено топли коледни чорапи, с вълна отвътре. Процедурите вървят на промеждутъци цяла нощ, така и така спя на пресекулки заради температурата.
Явно обаче реакциите ми са вече доста забавени, защото преди малко, довлачила поредното димящо легенче към хола, се разполагам на креслото, цопвам рязко вътре табани, готова за обичайното врякване, но усещането е непознато.
Неизвестно защо и  как, първо съм обула чорапищата ...

Тука всички сте ми като сестри.
Вчера, след нощна смяна, чакам си автобуса на спирката, след 20 минути е чак, че предния го изпуснах. Загледах се в телефона, гледам бижута, Пандора, Сваровски кристали, синджирчета разни (не нося, нося само обеци), гледам и се чудя дали да си взема и ето, изтървах си и този автобус, голяма съм ряпа...

Оооо и аз съм така. Днес карам към една среща и си мисля за една приятелка колко ме ядосана за пореден път. Премислям какво да направя по въпроса и докато се усетя карах из града в неопределена посока, нищо общо натан, на където бях тръгнала

Днес трябваше да ходя до три болници, а по обед блокираха София. Колкото ми беше притеснено да не закъснея само това ми липсваше. И за капак си изпуснах спирката Видях, че сме блокирани, заблях се в телефона....и вървях пеш след това. Докторката ми каза, че няколко пъти ме е търсила, но си премълчах.
Може ли да съм толкова завеяна?!

П.С.
Не намерихме загубените ключове. Направих нови...

Тая сутрин, бях събудена по телефона от някакъв нагъл и нахален тип... и така ми вдигна кръвното, че докато се разправях с него, съм си пуснала кафе, без да заредя машината( мм става  преди мен, прави си кафе и  няма навика да си чисти- всъщност твърди, че така ми бил оставял ръкохватката затоплена....ама нейсе). Изпих го, нещо хич не ми хареса, още повече че и  не ме събуди..., ама чак някъде в ранния следобед осъзнах, че май не съм отваряла кутията с кафето и реално съм се минала с " втора цедка"

И аз от тази сутрин
Тръгвам за работа, навън е минус 5. Колата заледена, скреж. Слизам 10 минути по-рано. Паля, пускам обхване на макс и очаквам за 2-3 минути всичко да е ок. Хвърлям боклук, товаря нещо си. Задното стъкло и страничните вече са ок. Предното - йок!
Наоколо мъже разни, стържат едни стъкла, та знае ли се. Но аз чинно си седя - навън и чакам. Минаха 20 минути. Нищо! Обаждам се на ММ и спретвам един мини скандал, защото, нали стъргалката в другата кола, която е в гаража, а на тази няма и той не се е сетил да я донесе. И аз зънзъникам на студа и докога ще чакам това предно стъкло???
Е, той си ме знае и през смях ми казва да видя кои точно копчета съм натиснала. Еми, за предното стъкло не съм та след 3 минути леда се стопи и аз потеглих.
Та, да знаете - скандала му е майката

Да не съм повлякла крак с тия мои кафени неволи?  
И тъй като работният ми маратон продължава, имам  продължение и на кафените неволи /направо усещам как дебютът ми в тази тема се оказва много успешен и отива към многотомно издание/ - втора цедка не пих, ама миналата сутрин след поредна безсънна нощ ще правя чай на ММ и кафе на мен - направих му чая, дадох му го да си добавя мед и лимон и го изпратих да го носи в хола. Сложих моето кафе, но не бях си извадили чинийка за чашата и докато се прави кафето, отворих шкафа да извадя чинийка. Кой знае защо, съм взела не чинийка, ами второ пакетче чай /на същия рафт стои, в същия шкаф/, пуснала съм го в кафето си и съм затворила вратата на шкафа. В крайна сметка пак забелязвам, че нямам чинийка и се чудя защо втори път се налага да отварям шкафа за същото, когато забелязвам да стърчи пакетче чай от кафето ми   Не посмях да опитам комбинацията, казах нещо на сръбски и повторих кафето, като този път първо си извадих чинийката и най-накрая, след премеждия почти като в Мъртвите сибирски полета, се добрах до дивана с блаженото си първо кафе за деня

Майка ми пие само якобс 3 в 1 и вместо вода си слага от билковият чай с джинджифил 😄
Мин.ден със сестра ми бяхме при нея,сипа ни от лютия чай,но не бяхме пили кафе и решихме и ние да пробваме и да си направим с нейното кафе,…не беше никак зле,дори ни хареса 😋

Подсетихте ме как преди време в една кафетерия си ръснах щедро шарена сол в кафето, вместо канела. Е няма такава гадост.