Парола на телефон на 13г тийн

  • 7 783
  • 72
# 60
Когато човек няма какво да крие живее някак по лесно. Ама се възпитава от най ранна възраст
С това съм напълно съгласна.

Почти съм сигурна, че детето ми няма какво да крие. Но желанието ми да му знам паролата демонстрира контрол.
Преди няколко месеца ѝ посиках телефона, за да видя дали поддържа есим, защото според някои сайтове поддържа, а според други не. Казах "Няма да ти навлизам в личното пространство, само да проверя.", отговора бе "Ами навлизай си, няма какво да крия."
Виж целия пост
# 61
Не знам паролата на мъжа ми, нито той - моята и държа да остане така. Детето на 12 също е човек и има право на лично пространство. Не съм съгласна, че неуважението на чуждото лично пространство прави човека по-добър. За мен е точно обратното -- неуважението предполага неуважение.
Виж целия пост
# 62
Не знам никакви пароли, не отговарям на телефона на мъжа ми, когато е в банята, дори да видя кой го търси ( всички приятели са ни общи), компютъра му не пипвам. Никой не гледа моя телефон. В стаята на сина ми влизам колкото да пусна прахосмукачка и сменя спалното бельо когато е на училище. Друго не пипам и гледам от няколко години. Как да го науча да не рови в моята чанта, ако не му давам личен пример? И до сега, като иска джобни, ми носи цялата чанта, дори портфейла не бръква да извади. Да чукна на дърво, възпитали сме го правилно.
Виж целия пост
# 63
Не знам никакви пароли, не отговарям на телефона на мъжа ми, когато е в банята, дори да видя кой го търси ( всички приятели са ни общи), компютъра му не пипвам. Никой не гледа моя телефон. В стаята на сина ми влизам колкото да пусна прахосмукачка и сменя спалното бельо когато е на училище. Друго не пипам и гледам от няколко години. Как да го науча да не рови в моята чанта, ако не му давам личен пример? И до сега, като иска джобни, ми носи цялата чанта, дори портфейла не бръква да извади. Да чукна на дърво, възпитали сме го правилно.

Точно така, личното пространство не значи, че имаш нещо за криене. На мен ми е много неприятно някой да ми пипа телефона, да звънна на някой и друг да ми вдигне телефона. Аз също нямам какво са крия. А едно дете на 12-14 да даде да се провери настройка е едно, друго е да има телефон при условие, че му четете чатовете. С децата трябва да се говори, да им се обяснява рисковете от влизане в опасни контакти, да е наясно, че ако накой го тормози, манипулира родителят е зад него. Ако на неговият телефон не гледа нещо, на друго устройство при приятели, кой знае какво гледат. За съжаление живеем в страшно време и ако не се възпитава в детето осъзнатост, не е информирано, няма как всичко да се контролира.
Виж целия пост
# 64
И аз подкрепям мненията на Доня и на Сефора.
Нямам тайни от съпруга ми. Убедена съм, че и той няма от мен.
Не му знам паролата, не му вдигам телефона. Нито той моя. Моят даже е с пръстов отпечатък, та и парола не му върши работа, но не е проявявал интерес.
Същото важи за децата. Личните вещи са лични. Не ми се е случвало да им пребърквам джобовете, да им чета чатовете или да ги следя и дебна. Искам да са самоуверени хора, които да уважават и чуждото пространство, и себе си, защото унижението в дебненето е и за двете страни. Децата ни сами споделят с нас. И ние споделяме с тях. Но и ние, и те спазваме достатъчна хигиена в отношенията си, че да не се стига до там другият да крие нещо, което не е тайна, а го прави от нежелание да има и свой свят.
Когато в семейството има доверие, на детето се показва кое е добро и кое е лошо, когато родителите го учат как да се пази, но не го правят с насилнически методи, тогава то само търси съдействие при необходимост.
Виж целия пост
# 65
Ми ние вкъщи си ги знаем, и винаги е било така. Даже отскоро имаме пароли и то заради племенниците, които са още малки. Не смятам, че знаенето на парола е навлизане в личното пространство, за щастие никой вкъщи не го смята. Всеки може спокойно да ползва на другия. Щерката се чува с приятелите си през моя телефон повечето пъти, понеже аз съм на сметка. Скоро планирам да ги прехвърля и тях.
От друга страна техните телефони нямат родителски контрол и не ги следим къде влизат и какво правят. Знам приложенията, които ползват и ми е достатъчно. Никога не са си превишавали правата.
И това, че бъркат в моята чанта, не значи че го правят в чуждите. В повечето случаи като кажа подай ми протмоне/ ключове/нещо си от чантата значи не мога сама.
Виж целия пост
# 66
Аз правя разлика между това да помолиш някой да ти бръкне в чантата и да ти донесе нещо и да бръкне, за да провери какво има вътре.
Смисъл от затормозяване да помня чужди пароли не виждам.
Виж целия пост
# 67
Вчера му прах раницата, той си изкара всичко от нея. Не аз.
Като кажа дай ми портфейла, за да дам джобни - носи ми цялата чанта. Казва - а, не не ти бъркам в чантата.
Учи софтуер и хардуер, ако реши може да сложи толкова пароли и защити, че аз която нищо не разбирам да гледам мониторите като теле.
Вдигам телефона на мъжа ми, само когато той шофира, и то на високоговорител.
Живяла съм с ревнивец, на който колкото и да обяснявах, че и да ме следи и проверява, ако реша да направя нещо, никога няма да разбере. За това е бивш..
Виж целия пост
# 68
Никога не съм си позволявала да бъркам в чужда чанта, без значение чия е. Дори, когато мъжът ми ме кара да проверя нещо ми е неудобно. Не е до криене, така са ме свикнали от малка, смятам, че това е и правилният начин.

Моята парола е елементарна, тази на мъжът ми не я знам. Като му ползвам телефона за нещо - казва ми я и аз я забравим. Даже се изнервя, че една парола не искам да запомня. Ами, не ми трябва, за какво да си затормозявам мозъка. Grinning

Виж целия пост
# 69
А ние дори и пароли нямаме, нито отпечатъци, лицево и т.н. И никой не пипа телефона на другия, нито си ги разменяме, ползваме, вдигаме. Това ми е отвратително - бе, я дай че ми е по-близо твоя ... Мразя да ми се пипат нещата, още повече че чета и си зарязвам и някой да ми го затвори или затрие.
Детето отскоро има телефон също и съм казала да не си и помисля да слага пароли. Там чат-пат хвърлям по едно око да видя какви ги върши, но не е тийн, а ползва и мой акаунт.
Виж целия пост
# 70
А ние дори и пароли нямаме, нито отпечатъци, лицево и т.н. ....

Ако ползвате телефонно банкиране, има сериозна опасност да ти източат сметката.
Виж целия пост
# 71
Тъкмо това щях да кажа. Телефонът ми е и портфейл, нямам желание да го оставям без парола. А и винаги е в ръката/джоба, не мога да рискувам да пратя някоя неудобна снимка на колеги. Grinning
Виж целия пост
# 72
Ако детето има екранна зависимост, според мен въпросът с паролата няма да разреши генерално проблема. Трябва наистина да се намерят други дейности. Такива деца са по-податливи на Интернет измами и други, защото имат недоизградени социални умения, а и възрастта не е за социални мрежи.
Според мен поговорете откровено, споделете му притесненията си и нека се откаже от тик тока поне за 2-3 години. Обсъдете заедно дейности, с които да замени телефона.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия