Мартеничка чудна, нека да краси детските мечти!

Момичета днес беше наистина един вълнуващ ден. Гери го е описала много точно ... Незнам какво да допълня освен собствените си емоции... Мъчно ми е за всичките тия  прекрасни дечица ...  Често си мисля, какво ли им е  в малките главички когато ние си тръгнем. Знам едно обаче, че трябва да  продължаваме да сме до тях и да бъдем техните приятели...
П.П. Снимките са в yahoo пощата.

Днес беше определено вълнуващ ден за мен - за съжаление не само в положителен смисъл.
Денят ми започна с посещение в Драгалевския дом, в който оставих мартенички за децата и персонала.
След това пазарувахме с ММка в Билла, изчакахме търпеливо Дани и Евка и Митко, които един час идваха след 5 минути. Ааа, засякохме Маринка, Гери и ... един младеж от Кенгуро - пак в Билла.  И тръгнахме към Трън.

На мен домът ми се стори малко по-добре след последното ми ходене. Но децата стават все по-зле. Имам много силна памет ... помня и имена - Анелия, Лили, Цеца, Найден и т.н. - все по-зле стават. Няма да пиша за обстановката, в която живеят, защото за мен подобна мизерия е неописуема. като дрогирани повтаряха, че сега, съвсем скоро щели да правят ремонт - за 300 000 лева. Какво щели да сменят, какво да слагат... Не само според мен - тия думи са им насадени. Възпитателката, която беше с нас, мълчеше като комунистка от 1923 ... все нещо щеше да сподели.
През цялото време повтаряха, че имат душ в банята, което много ясно ме усъмни и се наврях да видя - ама нямаше.
Бях им взела най-обикновените мартенички, защото повечето са със заболявания - е как им се радваха, не беше истина. Повечето казаха, че това са най-хубавите мартенички!!! Надявам се предишното изречение да бъде прочетено от Гери, от Пловдив!!!

Децата отново нямат четки и пасти за зъби. Не си ги мият. Хигиената е под всякаква критика. Децата с краста ми наскачаха като за световно. Уж се михме с мин. вода и сапун в Брезник, ама знае ли човек.

Баба ми беше в училището за слепи "Луи Браил". Много й харесали децата. Цял ден разказва на дълго и широко - вкъщи и на всички съседки. Утре щяла да продължи ... че днес не сме й обръщали достатъчно внимание.

Останаха доста мартеници. Повечето баба ми ги подрежда по големина и вид и ги връзва с конец, за да не се мачкат и да ги подаряваме догодина.

много ми е мило като ви 4ета днешните  преживявания Така се радвам с вас 

В Доганово беше тихо и спокойно днес ,отидох на обяд за да хвана вси4ки деца.Нападнаха ме даскалиците да ми връзват мартеници и едва се добрах до децата Е,поне пак ме нахраниха в у4ителската
Вси4ки мал4овци бяха заки4ени от моя милост и бяха много радостни

Децата са добре ,щастливи и доволни.......
Другото за там не е по тая тема

Момичета бл;агодаря ви....с разказите ви все едно бях и аз там.....това са си нашите деца..........

чакайте и аз да кажа сега от там се връщам и аз
Не се познавам с вас не съм си и писала с вас , но съм ви благодарна страшно много
че ми отворихте очите за напред
Сега се връщам от ддуи Света Екатерина в село Искра,много съм развалнувана от срещата с децата,толкова са мили
Ей тва очаквах , да ги вида да се радват, което и се получи Бяха толкова щастливи че някой идва
сякаш знаят че рядко се случва
Даже се станахме приятели отпуснаха се което рядкост,както казаха соц.работници,казаха ми стихчета ,имената си , какви искат да станат,даже исках да ги нагушкам.Имаше и мънички деца
б яха на всички възрасти
Видях как живеят как им минава деня,терапиите които им се прилагат, от какво имат нужда и въобще всичко
Ох много съм развълнувана,тъй като децата са умствено изостанали и повечето хора си мислят за тях че са просто "луди",ама искам да искрещя и да им кажа че не са
Децата дори творят такива красоти които нормален човек не може да направи,когато тръгвах ми стана много мъчно и не издържах да не се просълзя.
Едно от децата ме догони и ме хвана за ръката и ми каза че се казва Наско Георгиев , че е от Пазарджик и си има майка каза го с огромна гордост , стана ми мн мъчно .И сега като пиша пак се просълзявам.Те сякаш не са болни , те са си нормални деца всичко си осъзнават просто по различен начин.
Вие сигурно сте запознати с това и ви отегчавам в момента,ама само тук ще ме разберете какво ми е сега след срещата.Много блиска се почувствах с децата,за което много се радвам

И за всичко сте виновни вий,и много ви благодаря!
Ей сега знам защо помагате на децата и кое ви носи радост от това!

Деситка,
 



аз давам кратък от4ет за мартениците.

1.Доганово-110 бр.
2.Златица-110 бр.

Имам много останали(около 50ина)

При мен също има останали мартеници - един голям плик, който Весито ми набута в ръцете вчера пред Била (     ) за Помощното в Перник, през което не успяхме да минем, плюс още 30-тина останали от Дрен.

За догодина може и да не правим акция 

Ми, то, теб кой те види, първото, което му иде на ум, е да те нахрани 

Предвид на останалото количество вкъщи ... за след догодина пак може да не правим.

Радвам се,че си се престрашила и си се запознала с невероятният душевен свят на тези деца Знаеш,че не е лесно,не се отказвай,защото сама си видяла каква радост носи присъствието ти там А винаги можеш да ни разказваш тук,да си поплачем и посмеем заедно

Девойките,така като ви чета,все едно съм там...предствям си всичко,децата,сградите,физиономиите им,разговорите ви.........странно се чувствам,ама се радвам , че отново успяхте, че ни разказахте, и следващият път отново заедно

За Трън......пак няма да коментирам,че се нервирам......

Здравейте мили момичета.
Малко по-късно се включвам, но да се отчета и аз.Успях само да изпратя мартеничките на Миленка и направих 160 за Дом Св Стилян 0-6г. Имах намерение да направя и за по-големите деца в другия дом и евентуално да пращам по пощата, но за мое най-голямо съжаление не успях. И аз и двете деца се разболяхме. По тази причина и посещението ми в Дома беше сравнително кратко. Не съм влизала при дечицата, защото няма смисъл да ги излагам на опасността да ги заразя. Обадих се преди това, уточних бройката. Говорих с много мил соц.работник - г-жа Благоева.
На 1.03 децата имаха тържество от 10.30. Обещала бях да отида по-рано, за да отнеса мартеничките за самото тържество. Всички познати, които проявяваха желание да дойдат с мен се отказаха  и аз си взех моето голямо детенце и макар и болни отидохме.
Предадохме мартеничките с много пожелания за децата на г-жа Благоева и поговорихме малко. Разбрахме се да отидем скоро пак, когато сме добре, за да видя и децата.
Много се надявам, че ще намеря съмишленици и ще успеем да помагаме, когато има нужда. Казаха, че имат нужда за сега от дрешки, но по принцип не им е разрешено да взимат втора употреба, но не е невъзможно, когато са в добър вид.
С директора не успях да разговарям, защото каза, че е зает.
 Ще пиша пак в другите теми когато отида, за да видя условията и да разбера повече от какво има нужда, но на пръв поглед условията са добри и персонала е сърдечен.
Опитах се разговора да се върти около децата и нуждите, но все имах чувството, че ме приемат като някаква извършваща проверки.
Казаха, че даренията са малко. Преди празници се обаждат да питат колко са децата и т.н но след това никой не отива и повечето дарения са за по-големите деца от другия дом.
Май доста дълго стана и поставих въпроси, които не са за тук. Но ще се радвам на вашите съвети и помощ.
И майко от Благоевград къде сте?

mnogo хубаво си го написала.

 

Танче, много хубаво, че все пак сте отишли с малкия да занесете мартеничките
Не се разочаровай предварително, добрината е заразна!!!
И ние с каквото можем ще помогнем. А, може и да дойдем в дома, Благоевград не е далече...
Роси , ходили ли сме там в бебешкият дом или в другия?

Милен4е,ходили сме в бебешкият преди 1,5-2 год.,но спряхме защото не искаха дрешки втора употреба