Любители на кучета - 138

Преди време бях споделила, че Буря пак я хваща бесотията и прескачането на оградата. Има продължение, което вече започва да ми играе по нервите.
В събота след една дълга разходка решихме да изчистим малко храсти и всичко беше кротко, мирно, "населението" наблюдаваше лежерно и с досада. ОБАЧЕ, било е само привидно... Мъжът ми, един наивник на зряла възраст, натовари два чувала с треволяци и не ме послуша да затворим гаражната врата, защото хвърляме тия отпадъци на 300 м от мястото ни. Та, тръгнахме с колата, оставихме вратата широко отворена /"само за 5 минути няма да направят нищо" / и каква беше нашата изненада, когато стигайки до казаните видяхме Рая, която е тичала след нас. Щях да получа припадък, честно. Това никога не е било до сега. Качихме я в багажника на връщане и явно е осъзнала колко сме ядосани, защото не мръдна - друг път скача като щурава. Върхме се по същия път, защото не очаквах, че точно Буря ще пропусне приключението и на 50 м от къщата видяхме една опашка и две уши, които обаче щом чуха колата се скриха в храстите. Викаме я ние, а тя се крие и поглежда само с едно око, маймуната хитра. Накрая слязох от колата и я прибрах на ход, но бях бясна.
Вкъщи продължихме с рязането и на втората серия вече аз реших да оставим отворено, да се качим и двамата в колата, но аз да сляза на ъгъла, и да наблюдавам дали "лекцията" е дала резултат. Е, не се наложи - Рая хукна веднага, при всяко спиране да се скараме, се крие зад колата и после пак продължава след нас. Не издържах, слязох и тръгнах с нея обратно, но, и тук е голямото НО - при цялата огромна отворена врата, онова малкото /от първата снимка/, се покатерила на мрежестата ограда точно до вратата и се опитва да я прескочи . Това е малко като оная приказка "Законите са като врата в полето и всеки си ги прескача откъдето си иска"