Да се реша ли на 4-та бременност

  • 12 531
  • 160
# 45
И на мен ми направи впечатление това за самоцелта.
____

И към друго мнение по-горе - с дете не се задържа мъж, ако връзката не върви, но за много хора липсата на дете може да бъде един от мотивите за смяна на партньора. Не мога да кажа, разбира се, дали мъжът в темата е от тях.
Виж целия пост
# 46
Не искам да те отчайвам, но според мен късно сте се срещнали. Забременяване на 43+ е по-скоро чудо. Изключително е невероятно да се случи. Докато обмисляш плюсове и минуси, което е съвсем нормално, времето изтича и забременяването става все по-трудно за съжаление.
Аз съм сигурно единствената жена от форума, била точно в твоята ситуация. Родих на 43, което според всички лекари е някакво огромно изключение. С мъжа ми обаче бяхме вече женени от 3 години и знаех, че ще е до мен, та по този въпрос никакви съмнения не съм имала.

И аз мислех като теб, но явно не е чак такова чудо да забременееш на 43+. Покрай моята бременност на 43 и раждане на 44, срещнах три жени, забременели на същата възраст. Божа работа!
Виж целия пост
# 47
Напълно възможно е според мен .
Виж целия пост
# 48
Благодаря  на всички Ви. Знам че аз трябва  да  си реша,  но исках да чуя и ваше мнение. Определено  всички ми подействахте много отрезвяващо  и всяко мнение  ми беше от полза. Взех своето  решение.  За сега ще заживеем  заедно при него и въпроса за бебе  отпада  временно. А инвитро не бих се съгласила.  И да, знам че едно дете не може да задържи никой от партньорите
Виж целия пост
# 49
Той ли предложи да заживеете при него?
Ти наистина ли би се преместила с 2 деца в чуждо жилище, подменяйки всичко, с което са свикнали?
Надявам се поне да имаш собствено жилище, в което да може да се върнете.
И му кажи отсега, че не си ок с ин витро, защото на тази възраст (временното изчакване само ще увеличи годините ти) с твои яйцеклетки е голям риск. Той би ли гледал дете с проблем?
Виж целия пост
# 50
С нейни яйцеклетки е голям рискът просто да не стане. От успешните бременности на тази възраст процентът на увреждания изобщо не е толкова голям, колкото го изкарват по инерция, но самите успешни бременности са по-малко. (Впрочем Б2022 мисля, че има предвид, че за нея е било чудо според лекарите, предвид персоналните и показатели, а не че е чудо жена на 43 да роди).

Местенето на децата не е за предпочитане, но ако темата не е някаква проба за реакциите на публиката, не познаваме подробностите. Не е задължително да е разбутване на живота им. Те на каква възраст са, старото жилище остава ли, малко ли е по площ, на какво разстояние е от новото и т.н.
Виж целия пост
# 51
Аз между 42 и 46 пробвах със собствени. Не ставаха за нищо (това при ин витро), хем на 40 забременях без лекарска намеса. Всички изследвани яйцеклетки вече даваха някакъв дефект и не бяха годни. На 47 с ДЯ нямах никакъв проблем.
Базиран се на информация от лекарите. Има малко родени с увреждания, защото се правят редица изследвания още преди раждането и се реагира превантивно.
Виж целия пост
# 52
Аз не споря с това, но негодните яйцеклетки по-скоро няма да се развият, отколкото да доведат до раждане на дете с увреждане. И преди съвременните методи е имало естествени зачевания и раждания след 43-45, те не са на масово увредени деца, просто са по-малко самите раждания като дял.
Виж целия пост
# 53
Така е. В случая коментарите ми са насочени към това, че мъжът е млад и е много вероятно да държи да има собствено дете, щом е готов да приеме 2 чужди в дома си. Дали той е наясно с ниския шанс тя да забременее, понеже тя написа, че не приема ин витро. Да не се стигне до обвинения от него към нея или до по-драстични реакции. Намесени са 2 деца. Едното е на 8, другото не разбрах на колко. Да не стават свидетели на грозни сцени, ако мъжът държи да стане баща рано или късно.
Аз не бих отишла така лесно в чужд дом с децата си и без сигурност насреща.
Виж целия пост
# 54
Може би си отговори на въпроса ти искаш ли четвърто дете? Изобщо? Защото ти си минала вече по този пър три пъти, готова ли си евентуално да минеш пак?
НВ го прави само заради него, а ако наистина си готова за още едно дете и непредвидени обстоятелства? Например още не сте заживели заедно, ако случайно се разделите и ти си бременна или с малко бебе ще ти бъде много трудно. Не искам да те разубеждавам, но не раждай само за да го направиш баща, а да бъде, защото и ти го искаш и защото си убедена, че се обичате и връзката ви е силна. Има жени раждат и на 45-46, да късно е, но по-добре да изчакаш да поживеете заедно, с риск да не можеш да имаш повече деца после, отколкото да се хвърлиш сега без да сте имали поне година съжителство.
Виж целия пост
# 55
Също така, аз лично не бих местила две деца.
Виж целия пост
# 56
Роки ти предната страница писа, че не е ок мъжът да се нанесе наготово при жената, сега пък не е добре да мести децата, нали все някъде трябва да живеят. Естествено най-добрия вариант е ново общо жилище, с обща ипотека и да си запазят и настоящите, но не всеки има тази възможност. Иначе на въпроса какво бих направила аз в такава ситуация не мога да си отговоря, много е различна моята житейска ситуация. Единствено бих я посъветвала, както и всяка жена, която планира бебе да си отговори на въпроса иска ли го и заради себе си, може ли да приеме мисълта, че ако не дай боже нещо се обърка може да се наложи да си го гледа сама, както и другите си деца , има ли ресурса за това. А също и до къде е съгласна да стигне, за да има дете, готова ли е ако не се получи естествено да прибегне до асистирана репродукция или осиновяване и честно да обсъди решението си с човека до нея.
Виж целия пост
# 57
Много са различни ситуациите.
Аз не съм имала никакъв страх от бъдещето (защото мислех, че ще забременея на 40, което ми се виждаше приемливо). Само дето това не се случи и изведнъж се оказа, че ще раждам на 43. Беше ми огромен шок! Като попрочетох за шансовете за увреждания - те наистина са в пъти по-големи при подобна възраст на майката - направо не бях на себе си известно време. После ми излезе съвсем логично много висок риск за Даун - хайде пак чакане и мислене по темата...направо не знам как съм оцеляла психически. Цялата ми бременност и раждане бяха тежки, после 1 година се освествах и не бях много добре.
Никакви притеснения не съм имала обаче дали мъж ще ме зареже. Аз вече бях минала през развод и това повече няма как да ме притесни в живота ми.
Виж целия пост
# 58
Единствено бих я посъветвала, както и всяка жена, която планира бебе да си отговори на въпроса иска ли го и заради себе си, може ли да приеме мисълта, че ако не дай боже нещо се обърка може да се наложи да си го гледа сама, както и другите си деца , има ли ресурса за това.
И аз мисля, че това е водещото. Тя сама трябва да си прецени дали го иска и дали би могла да се справи.

А за жилището, зависи от много неща - дали имат собствено или са под наем. Ако жената има собствено, а мъжът предлага по-просторно жилище, където децата ще се чувстват по-добре, аз бих се преместила. Но това е, ако знам, че си имам собствено, което ме чака, в случай че нещата не потръгнат. Ако жената е под наем и се преместят при мъжа, вече ще е по-трудно, ако връзката пропадне. Тепърва да търси ново жилище с 2 деца и евентуално бебе ми се вижда сложно. А и не е за пренебрегване местоположението на жилището на мъжа спрямо училището на 8-годишното (другото дете предполагам е гимназист).
Виж целия пост
# 59
Аз затова писах "аз лично". Вече при другите всичко зависи от всичко, за което трябва да помислят. Главното, локация.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия